— Но това е ужасно!
Ейнджъл сви рамене.
— Зависи за какво плаче. Може би тези двамата са щели да се съберат и без твоята помощ. И ако близките им ги оставят да решават сами, сигурно вече са готови да го направят. — Забеляза замислената бръчка, появила се между веждите на Каси и добави: — Хич не си й го помисляй, лейди. Струва ми се, че майката ти е трябвало отдавна да те излекува от навика ти да си пъхаш носа там, където не трябва.
Тя му хвърли сърдит поглед.
— Не е честно, че Джени и Клейтън са замесени в тази вражда и трябва да бъдат разделени. Знаеш ли, те дори нямат понятие защо родителите им се мразят толкова силно.
— Това не е твоя работа и тези семейства не те засягат. Не смяташ да се намесваш отново, нали?
Изражението на лицето му бе толкова заплашително, че Каси побърза да го увери:
— Е, след като го възприемаш по този начин, предполагам, че няма. Но я ми кажи, след като се срещна с Дороти Катлин, смяташ ли, че тя ще иска да разговаря с мен?
— Не. Но аз й казах, че ти не можеш да си тръгнеш, преди баща ти да се върне. Не мисля, че ще имаш повече неприятности от тази страна.
Каси леко се усмихна.
— Предполагам, че в крайна сметка идеята да ги посетиш не бе чак толкова лоша. Благодаря ти.
— Няма защо.
— Е, сега ще те оставя.
Понечи да се извърне и да се запъти към къщата, но се спря.
— Тъй като двамата ни работници не са в ранчото, можеш да вечеряш с нас в къщата. — Миналата нощ Емануел му бе занесъл храната в къщата на работниците.
— Това покана ли е?
Изненадата в гласа му я смути.
— Не… искам да кажа — да, покана е, но не такава за каквато намекваш.
— Искаш да кажеш, че все още не ме харесваш, скъпа? — усмихна се Ейнджъл.
Този подигравателен въпрос не заслужаваше отговор, но отново я накара да се изчерви. Каси наведе глава и побърза да се отдалечи от смущаващото му присъствие. Започваше да се пита дали и Ейнджъл не притежава същото странно чувство за хумор, както Фрейзър Маккъли.
ГЛАВА 12
Каси не се преоблече за вечеря, както би направила, ако баща й си бе вкъщи. И майка й, и баща й се придържаха повече към официалните обичаи на Изтока, въпреки че бяха прекарали по-голямата част от живота си на Запад. Страхуваше се, че ако се преоблече, Ейнджъл може да не го възприеме просто като белег на възпитаност, а да реши, че се опитва да го впечатли. А това бе последното нещо, което искаше той да си помисли.
Но наистина й се искаше да си бе държала устата затворена. Мария забеляза нейната нервност и й напомни, че Ейнджъл би могъл да вечеря в кухнята с нея и сина й. Всъщност, когато направи предложението си, Каси бе имала предвид точно това. Но след като Ейнджъл явно я разбра погрешно, нарочно или не, сигурно ще реши, че тя продължава да се страхува от него, след като не иска да вечерят заедно. Независимо дали бе истина, или не, не желаеше той да си мисли по този начин. В крайна сметка той не бе обикновен наемен работник. Беше по-скоро гост — неканен, но все пак гост.
На всичко отгоре закъсняваше. Мария вече петнадесет минути задържеше вечерята, когато Ейнджъл най-после се появи на предната врата. Но Каси не коментира закъснението му, въпреки че бе изпратила Емануел да му каже по кое време обикновено се сервира вечерята. Появата му я смая толкова много, че в първия миг не можа да промълви нито дума.
Не носеше мушамата си. Беше я заменил с черно сако, което подчертаваше стегнатото му и мускулесто тяло, скривано дотогава под безформената жълта мушама. Чистата му черна риза бе закопчана догоре, а якичката бе пристегната с тънка вратовръзка, вместо обичайната триъгълна кърпа. Черната му коса бе все още влажна от банята, гъста и прилежно вчесана назад, и стигаше до раменете. Подобно на повечето мъже, които прекарваха голяма част от живота си под открито небе, навярно я бе оставил по-дълга, за да пази през зимата врата и ушите му от студа.
Този път нищо не скриваше грубата му красота. Напротив дрехите му я подчертаваха още по-добре и това смути и обърка Каси много повече, отколкото опасната му репутация. За свой ужас се улови, че не може да откъсне поглед от него. За щастие той, изглежда, не забеляза това. Беше твърде зает, за да се оглежда наоколо.
— Заключила ли си я? — попита Ейнджъл, след като затвори вратата зад него.
— Кого… о, имаш предвид Марабел? Тя е в кухнята. Не се тревожи, помолих Мария да я държи там, докато си в къщата.
— Оценявам жеста — кимна Ейнджъл.
Страхът му от нейната голяма любимка би я забавлявал, ако не бе твърде притеснена от факта, че не се разделяше с револвера си дори и за вечеря. Така че Марабел нямаше да е в безопасност край него.
Предчувствайки, че вечерята ще се окаже пълен провал, Каси го поведе по коридора към двойните врати вдясно. Дългата, официална маса бе сервирана за двама. Като видя, че приборите са поставени едни до други, както обикновено, когато вечеряше с баща си, Каси съжали, че не бе казала на Мария да ги сложи на двата срещуположни края. Така масата изглеждаше по-интимно подредена, но тя реши, че сигурно ще обиди госта си, ако ги размести сега.
Пристъпи до единия стол и се изненада, когато той застана зад нея издърпа стола й, за да седне. Не очакваше подобни изтънчени маниери от него.
— Благодаря — рече тя и още повече се смути, когато той не отговори, а зае мястото си.
Мария, която чу гласа на Каси, надникна през вратата и след малко започна да сервира. Ейнджъл направи някакъв комплимент за прекрасните мебели, а Каси си отдъхна, че разговорът пое в неутрална посока. Тя му обясни, че всяка вещ в къщата е точно като тази в дома й в Уайоминг и как баща й купил всичко от същия магазин в Чикаго, откъдето бе поръчал мебелите и за къщата в Уайоминг. Но някои вече били изчерпани, така че той специално наредил да изработят същите.
— Защо? — попита Ейнджъл, когато тя изчерпа темата.
— Не съм го питала — призна девойката. — Има някои неща, които никога не обсъждам с баща си. Всичко, което се отнася до майка ми, е забранена тема.
— Но защо? Само защото са разведени…
— Не са. — Ейнджъл остави вилицата си и учудено я изгледа. — Предполагам, че повечето хора си мислят същото — добави Каси, — но нито един от двамата не е поискал официален развод. Изглежда това, че живеят в различни краища на страната, ги устройва напълно.
— А какво ще стане, ако някой от тях пожелае да сключи нов брак?
Каси сви рамене.
— Е, тогава предполагам, че този, който има подобни намерения, ще сложи край на първия си брак.
— Това би ли те притеснило?
— През целия ми живот родителите ми никога не са си разменили и дума без посредник. Защо трябва да се притеснявам, ако един от тях пожелае да има нормален брак?
Младият мъж само поклати глава и продължи да се храни.
— Никак не ми се вярва, че не са си казали и дума през всичките тези години. Сигурно ти е било трудно да растеш в такава обстановка.
Тя се усмихна.
— Всъщност бях на седем години, когато за пръв път разбрах, че родителите на другите деца не се държат по подобен начин. Дотогава си мислех, че е нормално. Защо не ми разкажеш нещо за себе си, Ейнджъл?
Тя се изчерви в мига, в който спомена името му. За пръв път се обръщаше към него по този начин и едва след като го изрече, й хрумна, че звучи твърде интимно, особено казано от жена.
