убеждава, че пантерата е безопасна, но в момента я измъчваха други по-големи грижи.
— Значи намери семейство Катлин?
Ейнджъл свали седлото на коня.
— Намерих ги — отвърна той.
— И?
— И те не останаха много очаровани от съвета, който им дадох.
— Какъв съвет?
— Да те оставят на спокойствие, ако не искат да си имат работа с мен. Обясних им защо последното не е за предпочитане.
Можеше да си представи обясненията му!
— Не си ги заплашил, нали?
— Просто им обясних какви ще бъдат последствията, ако продължават както досега.
Отговорът му не я задоволи и тя раздразнено заяви:
— Кълна се, че да се научи нещо от теб е също толкова трудно, колкото и да накараш едно муле да направи това, което искаш! Не можеш ли да ми разкажеш какво точно стана?
Младият мъж я изгледа продължително.
— Ако ти се случи нещо отново, ще предизвикам Бък Катлин. Той много добре го разбра. Както и майка му. Това ли искаше да чуеш?
— Ще го предизвикаш, за да го застреляш?
— Вероятно.
Каси ужасено изохка.
— Иска ми се да го бе казал с по-голяма неохота.
Ейнджъл се намръщи.
— Да не би да смяташ, че обичам да убивам?
— А не обичаш ли?
— Не, не обичам.
— Тогава защо не си смениш професията?
— Кажи ми каква работа би била подходяща за мен. Опитах се да стана каубой, но не се получи. Не знам нищо за фермерството. Бих могъл да отворя някъде салон за развлечения, но се съмнявам, че ще имам достатъчно търпение, за да изуча добре този бизнес. Единственото нещо, което умея да правя, е ловуването, но ми се струва, че по-скоро бих умрял, отколкото отново да живея в планините.
Тя се изненада от подробното му обяснение. Очевидно той бе обмислял и други средства за препитанието си.
— От теб би излязъл чудесен шериф — колебливо предположи Каси. — Нима не са ти предлагали тази работа в Шайен?
Ейнджъл се зае да бърше коня си.
— Заплатата на шериф за две години се равнява на това, което получавам сега само за една задача. Не виждам какъв е смисълът, след като така и така си рискувам живота.
Каси нямаше представа, че услугите му са толкова високо заплатени. Това събуди любопитството й и тя продължи да го разпитва:
— Ти се занимаваш с тази работа от няколко години, нали? Не си ли забогатял вече? Или изхарчваш всичко, което получаваш?
Ейнджъл излезе от клетката, намести преградата и се обърна към нея. Долната му устна бе леко извита.
— И за какво бих могъл да похарча толкова пари?
Тя много добре знаеше за какво си харчеха парите младите мъже — в увеселителните салони. Ако не ги посещаваше, сигурно бе натрупал солидна сметка в банката.
— Мислил ли си да се оттеглиш? — продължи Каси. — Да се откажеш да убиваш?
— Мислил съм за това, но дори и да се оттегля, младите търсачи на слава няма да се откажат да ме предизвикват на двубои. Ще трябва да си сменя името.
— Ами защо не го направиш?
— Какво?
— Да си смениш името?
Той остана мълчалив толкова дълго, че Каси нервно запристъпя от крак на крак, смутена от втренчения му поглед.
— Предложих брак на последната жена, която си позволи да ме разпитва толкова много, за да имам законното право да я натупам.
Очите й гневно блеснаха, след което презрително изсумтя.
— Не би направил подобно нещо. Нали ми каза, че грубото отношение към жените те отвращава.
— Не че не бих могъл да го направя, но просто не желая — провлачено отвърна младият мъж. — Има много по-хубави неща, които да се правят с една жена, когато не е досадна. — Ухили се и добави: — Да не би да се изчервяваш, скъпа?
Сигурно е почервеняла като цвекло, щом го е забелязал в полумрака на конюшнята.
— Ще бъда принудена да те помоля да престанеш да ми говориш по този начин — твърдо изрече девойката.
Ейнджъл сви рамене.
— Ами нищо не ти пречи да го направиш — равнодушно подхвърли той и се запъти към изхода.
— Почакай!
Каси забърза след него, заобиколи го и му препречи пътя. За нещастие лицето й продължаваше да пламти и червенината по страните й бе съвсем ясно забележима в този слънчев, но студен следобед. Но нямаше да мисли за това, нито за непристойната му забележка, с която искаше да я накара да млъкне. Толкова по-зле за него. Ще продължи да му задава въпроси, независимо дали това му харесва, или не!
— Защо се върна толкова късно? Нямаше те повече от четири часа.
Ейнджъл въздъхна и бутна шапката си назад.
— Трябваше да ме предупредиш, че си и заядлива, а не само обичаш да се месиш в хорските работи.
Каси се наежи.
— Ако не беше толкова потаен и неразговорлив…
— Добре — предаде се Ейнджъл. — Обиколих земите на съседите ти, за да преброя главите.
Отговорът му я изненада.
— На говедата?
— На наетите работници — поправи я той. — Не е зле човек да знае срещу какво е изправен. Преброих дванадесет души в ранчото на Катлин.
Каси бе напълно съгласна с него и реши да му помогне.
— Сигурно са повече. Някои от тях може би са в града.
— И около четиринадесет в ранчото на Маккъли.
— Каквото и да е числото, Катлин и Маккъли имат един и същ брой работници. Винаги когато Катлин наемат нов работник, Маккъли не закъсняват да сторят същото или обратното. Предполагам, че искат да се подсигурят, ако един ден се стигне до открита война между двете семейства.
— Случвало ли се е досега?
— Не. Но всеки път, когато отида на църква, ме е страх, че между тях може да избухне бой. Членовете на семействата седят от двете страни на пътеката, но постоянно си разменят погледи, изпълнени с омраза. Предполагам, че именно неприятното напрежение, което цари всяка неделя по време на службата, ме е подтикнало да се опитам да ги помиря. Особено след като забелязах, че Джени и Клейтън изобщо не се гледат с омраза.
— Ако питаш мен, ти само си ускорила нещата.
— Защо мислиш така?
— И двамата чухме, че Клейтън е размислил. Изглежда Джени също, защото според брат й, напоследък плачела по цял ден.
