подплашеното стадо. Ако това не е било ваше намерение, ще нарека станалото случайност. Но ако се повтори, ще се върна и ще държа него за отговорен. — Кимна към Бък, за да не остане съмнение кого имаше предвид. — Едва ли ще искате да го извикам на двубой, мадам. Аз не стрелям, за да ранявам, така че вашият син едва ли ще оцелее.
Бък с усилие преглътна. Вече бе видял как действа Ейнджъл. Дороти също, но в момента не мислеше за това.
— Тя пострадала ли е?
Ейнджъл долови искра на загриженост в погледа й.
— Със сигурност щеше да пострада, след като тази глупава жена препусна направо срещу стадото, за да го спре.
— Струва ми се, че не я харесвате особено много — осмели се да отбележи Бък.
— Още не съм решил какво ми е мнението за нея — призна си Ейнджъл. — Но независимо от това дали я харесвам, или не, аз ще я защитавам. Ще го правя, докато не си замине оттук, а тя няма да си тръгне, преди баща й да се върне. Така че ви съветвам да я оставите на спокойствие, освен ако не искате да се разправяте с мен.
— Аз не й желая злото, мистър, искам само тя да си замине час по-скоро — заяви Дороти с войнствени нотки в гласа. — Колкото по-рано се махне оттук, толкова по-бързо моето момиче ще забрави случилото се.
— След като съпругът й живее само на няколко километри оттук?
— Ще бъде бивш съпруг, само съдията да се върне от Санта Фе.
Ейнджъл поклати глава. Документът за развода нямаше да накара Джени Катлин Маккъли да забрави, че е била омъжена и изоставена.
— Това си е ваша работа — каза накрая той, — а Каси Стюарт е моя.
— Наистина сте доста смел, след като дойдохте тук да ме заплашвате, не мога да го отрека — изрече Дороти. — Няма да е трудно да се отървем от вас, независимо колко бързо си служите с оръжието.
— Свободни сте да опитате, ако искате цялата работа да се обагри с кръв. Освен това аз не заплашвам, мадам, само казвам какви са фактите. Какво ще правите с тях си е ваша работа.
Лицето на Дороти отново пламна от гняв.
— Добре, казахте вашите факти, а сега чуйте и моите. Ако още веднъж се осмелите да се появите тук, ще бъдете застрелян на секундата.
Ейнджъл се ухили.
— Наистина честно предупреждение, въпреки че съм длъжен да ви уверя, че то няма да ме спре. Приятен ден, мисис Катлин.
Повдигна отново шапката си, прибра револвера в кобура и обърна коня си. Измина няколко метра, когато Дороти извика след него:
— След като момичето на Стюарт не ви е наело, тогава каква ви е тя?
— Дължа услуга на един стар приятел.
Дороти не каза нищо повече, докато го наблюдаваше как се отдалечава. Изглежда не се страхуваше, че ще го застрелят в гръб. Мразеше професионалните стрелци, наистина ги мразеше. Трудно бе да се разбереш с мъж, който не се страхува.
— Разбери кой е той, Бък — остро заповяда тя на сина си. — Един мъж не говори по този начин, ако не смята да удържи на думите си. Освен това открий кой от момчетата си е позволил да отиде толкова далеч. Който и да е той, искам да е напуснал ранчото ми още преди залез слънце.
ГЛАВА 11
Каси крачеше нетърпеливо от единия край на терасата до другия. Ръцете й бяха скръстени под гърди те, а очите й тревожно се взираха в пътя в далечината. След като се върна в ранчото, първо се изми и се преоблече. Сега носеше много стилна пола с три широки волана, от кремав памучен сатен на тънки клончета с нежни цветчета. Якичката и маншетите на бялата й копринена блуза бяха обшити с фина сицилианска дантела, а върху нея бе метнала пухкав бял шал. Освен това с помощта на Мария косата й бе прибрана в семпла, но красива прическа. Цялостният ефект не поразяваше и не беше някакво изключително „женско оръжие“, както обичаше да се изразява майка й, но когато се обличаше за специални случаи, Каси винаги предпочиташе изяществото и финеса пред крещящата екстравагантност. Сега целта й бе да изглежда спокойна и хладнокръвна, въпреки че съвсем не се чувстваше така.
Вече няколко часа чакаше Ейнджъл да се върне в ранчото. Само като си представеше какво може да се е случило в ранчото на семейство Катлин не можеше да си намери място и нервно започваше да кръстосва терасата.
Марабел я следваше неотлъчно. От време навреме пантерата я побутваше по крака и Каси разсеяно я милваше по гладкия гръб. Опита се да я накара да влезе в къщата, но огромната котка седна на задните си лапи и изръмжа в знак на протест, така че Каси се отказа от намерението си. Животното винаги усещаше, когато нещо тревожеше господарката й и в такива случаи отказваше да я остави сама. Облеклото не можеше да измами пантерата.
Беше късен следобед, когато Каси най-после дочу конски тропот, въпреки че не бе сигурна, че е Ейнджъл, тъй като звукът идваше зад къщата. Тя нямаше търпение да изчака и побърза да заобиколи къщата. Стигна до конюшнята едновременно с Ейнджъл.
— Какво стана? — попита девойката преди още гой да слезе от коня.
Чупеше нервно ръце и сърцето и силно биеше в гърдите. Вероятно усилията й да изглежда спокойна и уверена не се увенчаха с голям успех. А и този вбесяващ мъж не й отговаряше веднага — е, може би имаше проблем с коня си, тъй като Марабел я бе последвала до конюшнята.
Ейнджъл й хвърли свиреп поглед от гърба на изправилия се на задните си крака кон.
— Струва ми се, че ти казах да държиш този звяр по-далеч от мен!
— Тя не би наранила… всъщност няма значение, — добави младото момиче, преди да изтича към къщата.
Влезе в кухнята, изчака Марабел да влезе след нея, а след това се измъкна навън като здраво затвори вратата след себе си. Последва я недоволно ръмжене, но Каси не му обърна внимание и хукна отново към конюшнята.
Ейнджъл вече бе слязъл от коня, но животното продължаваше да е неспокойно.
— Е? — настоя тя, леко задъхана.
Той поведе коня си към конюшнята и раздразнено подхвърли през рамо:
— Не съм застрелял никого, ако това те притеснява най-много в момента.
Обля я вълна на облекчение. Последва го в конюшнята, въпреки явното му раздразнение от срещата си с пантерата.
— Марабел не би те наранила… искам да кажа, ако не си събуваш ботушите, когато тя е наблизо.
Думите й го накараха да замръзне.
— Защо?
— Тя много обича крака, особено моите, но щом е в настроение няма нищо против и краката на другите. Харесва й да си трие лицето в тях, а понякога и да си чисти зъбите.
— Да си чисти… Как, по дяволите, го прави?
Каси се усмихна.
— Е, не като дъвче, уверявам те. Тя просто лекичко драска по краката със зъби, но това може да бъде малко болезнено, ако си с боси крака.
Уверенията й не го успокоиха, напротив изглеждаше още по-раздразнен.
— Нямам никакво намерение да го изпитам на свой гръб — изръмжа накрая и поведе коня си към най- близката клетка.
Каси сви рамене. От опит знаеше, че непознатите трудно свикват с Марабел, а още по-мъчно се отпускаха в присъствието й. Ейнджъл не правеше изключение, макар че имаше нещо, което го отличаваше от поведението на останалите. Явно беше, че е готов да застреля домашната й любимка, ако се почувстваше застрашен, докато другите предпочитаха просто да избягат. Тя щеше да продължи да го
