паника при мисълта, че Ейнджъл може да си тръгне.
— Хайде, стига, не плачи.
Но Каси продължаваше да хлипа тихо. Разпусната й коса падна напред и закри тази част от лицето й, която не бе прикрила с длани. Разтърсваше се от задавени ридания, забравила напълно за скъсаната си нощница.
— Моля те, не плачи — повтори Ейнджъл, но тя заплака още по-силно. — О, по дяволите!
Каси се изненада, когато усети ръцете му да се обвиват около тялото й. Не искаше точно това, но не можеше да отрече, че й беше много приятно.
Ейнджъл не каза нищо повече, просто остана да я държи несръчно в прегръдките си. Но всичко бе наред. Поне нямаше да хукне да пролива нито чуждата, нито своята кръв. Не след дълго тя отпусна ръце и притисна мократа си буза до гърдите му.
До този миг не бе забелязала, че ризата му е разкопчана и не е пъхната в панталоните. Беше твърде разстроена, за да обръща внимание на подобни неща. Но сега се сепна, когато бузата й се докосна до голата му кожа.
Трябваше веднага да се отдръпне. Това би било единствено правилно и благоприлично. В същото време бе последното нещо, което й се искаше да направи, след като се чувстваше толкова добре, притисната до гърдите му. А това бе доста странно, след като обикновено беше нервна и неспокойна в присъствието на Ейнджъл.
Но не можеше да продължава да стои така до безкрайност. Сълзите й вече пресъхнаха и хлипанията й престанаха. Тя въздъхна дълбоко и вдигна глава, за да го погледне.
— Съжалявам — тихо промълви Каси. — Не съм плакала, откакто всичко се обърка. Предполагам, че ми се събра твърде много.
Очите им се срещнаха за един дълъг миг — неговите толкова черни и неразгадаеми, а нейните — блестящи като разтопено сребро. Внезапно въздухът натежа от напрежение и Каси затаи дъх, докато погледът му бавно се плъзна надолу към устните й и остана там.
— Твърде много се извиняваш — лениво изрече Ейнджъл и устните му покриха нейните.
Това бе напълно неочаквано. По нищо не приличаше на целувките, които вчера тя бе предизвикала. Тогава беше паникьосана и изплашена, че той ще я отхвърли. Сега бе отпусната и готова за нови усещания.
Той започна неуверено, сякаш сега той бе този, който се страхуваше да не бъде отхвърлен. Подобна мисъл изобщо не й минаваше, тъй като цялото й същество се бе отдало на непознатото, но безкрайно приятно усещане. Скоро Ейнджъл задълбочи целувката си, разтвори устните й и плъзна езика си навътре в дразнещо проучване. Всичките й сетива се изостриха, силата на обзелите я чувства я изплаши; като че ли внезапно бе подета от бурна вихрушка, или бе погълната от гореща вълна. И това не се дължеше само на целувката. Ръцете му я притиснаха по-силно, а тънката й нощница не бе кой знае каква преграда и тя усети твърдите извивки на мускулестото му тяло.
Каси почувства как отмалява, а сърцето й бясно затуптя. Чувстваше се толкова слаба, че не би могла да прекъсне целувката, дори и да искаше. Ала тя не искаше. Нито пък той. А това бе най-изумителното откритие.
Каси бе забелязала, че той се взира в устните й по време на вечерята, но тогава не й бе направило особено впечатление. Изобщо не й хрумна, че той може би я желае. Тя не бе от жените, които мъжете пожелаваха още щом ги видят. Но Ейнджъл така я целуваше, сякаш не искаше нищо друго на този свят. Каси се почувства поласкана и щастлива, толкова много й харесваше целувката му.
Устните му се откъснаха от нейните и бавно се плъзнаха надолу по шията, а после лекичко захапаха ухото й.
— Навсякъде си сладка — задъхано прошепна Ейнджъл. — Имаш вкус на ароматен горски мед.
Тялото й се разтърси от приятни тръпки. Каси започна да трепери и с всяка изминала секунда се чувстваше все по-безсилна. Ейнджъл се отдръпна лекичко назад и я погледна, а ръката му се плъзна между разкъсаните краища на нощницата й и бавно започна да гали голата й, настръхнала кожа.
Това бе най-греховното преживяване в живота й — ръката му бе обхванала гърдата й, а пламтящите му очи бяха впити в нейните. Изведнъж й се стори, че не би могла да понесе нищо повече — толкова непознати усещания наведнъж. Каси се изплаши и отстъпи назад. Измъкна се от ръцете му, по-далеч от възбуждащото му докосване.
— Ти… не биваше.
Не позна собствения си глас. Нямаше сили да каже нищо повече. Той само се взираше в нея. Стори й се, че измина цяла вечност и Каси си помисли, че ще припадне — толкова непоносимо бе напрежението между тях.
Накрая от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка.
— Знам. Предполагам, че сега е мой ред да се извинявам. Това никога повече няма да се повтори.
Тя го наблюдаваше как си тръгва, разкъсвана от желанието да го извика обратно и възвърналия се здрав разум, който й нашепваше, че трябва да се държи благоприлично А целуването на Ейнджъл бе твърде далеч от пристойното поведение. Тогава защо изпита такава силна тъга при мисълта, че това никога повече няма да се повтори?
ГЛАВА 14
Ейнджъл не се изненада, че бяха поставили стража на високите стени, които заобикаляха ранчото на семейство Катлин. Някой вероятно го бе забелязал, защото Бък Катлин и двама каубои го пресрещнаха, преди да е наближил до къщата. Изглежда се бяха подготвили. Двамата работници бяха извадили пушките си и пръстите им бяха на спусъците.
Ейнджъл се запита дали зад стените не го дебнат и други пушки. Знаеше, че отдалече беше дребна мишена, а това му позволяваше да се предвижва бързо и да избегне куршумите, изстреляни от разстояние. Разбира се, не бе изключено някой куршум да го улучи, ако противниците му бяха опитни стрелци.
Все пак реши да спре коня си и да изчака посрещачите си. Предполагаше, че може да се справи с тях, тъй като бе изключително бърз и точен при стрелба от близко разстояние. Разбира се, онези двамата можеха да го улучат, защото бяха нащрек и готови да стрелят, но в този миг не му пукаше. Тази сутрин настроението му бе отвратително и той се отвращаваше от себе си и от глупостта, която бе проявил предишната нощ. Трябваше да вземе предпазни мерки и да не допуска Слейтър да се промъква толкова лесно в къщата. Освен това бе длъжен да го преследва, залови и накаже.
Онази жена бе източникът на цялото му нещастие. Тази дразнеща жена, която обичаше да си пъха носа навсякъде и нейната огромна котка, която сигурно хрускаше мъже на закуска. И какво толкова имаше у нея? Та тя дори не бе красива — всъщност миналата вечер бе дяволски хубава, но може би онова вино му бе размътило главата. Защо иначе ще копнее да я вкуси отново?
Каубоите яздеха един до друг, а Бък — малко по-напред. Младежът свали шапката си и я тупна в бедрото си. Явно нервничеше, реши Ейнджъл, а освен това изглеждаше обезпокоен от нещо.
Високомерието му не бе изчезнало и когато Бък Катлин заговори, в тона му се усещаха обидни нотки:
— Смятах, че майка ми много ясно ти каза какво ще се случи, ако приближиш земите ни.
Ейнджъл не му отговори веднага. Понякога му се искаше да е пушач. Изваждането и паленето на цигара щеше да бъде добър начин да покаже на този младок, че не се страхуваше от заплахите му, както и да прецени дали само се ежи, или наистина възнамерява да изпълни заканата си.
— Доколкото си спомням, аз й казах, че това не би имало значение за мен, ако имам основателна причина да се върна.
Бък се изхили.
— Мистър, ти или си най-лудият, или си най-смелият мъж, когото някога съм срещал. Не разбираш ли, че само да кажа една дума и ти ще си мъртъв?
— Не, няма да съм мъртъв, Катлин. Може би ранен. Но ти можеш да отгатнеш до три пъти кой ще бъде мъртъв и каквото и да предположиш, ще се окаже, че си познал.
— Не може да си толкова добър.
