нея привличаше тяхното внимание още повече. За пръв път стана свидетел на отношението на околните към нейния ангел-пазител. Те просто го отбягваха. Където и да влезеше, помещението мигновено се опразваше. Собствениците на магазини и продавачите избягваха да срещат погледа му, надявайки се, че като не му обръщат внимание, той просто ще си тръгне. Това не би трябвало да я изненадва. Независимо от случилото се през онази нощ, Ейнджъл все още я караше да се чувства неудобно, особено, когато не обелваше нито дума, както бе тази сутрин, когато напуснаха ранчото. Именно заради смущаващата му близост тя реши да не използва двуколката. Ала не можеше да потисне притеснението си от начина, по който околните се отнасяха към Ейнджъл.
Чак след като излязоха от железарския магазин, Каси се осмели да повдигне този въпрос.
— Не ти ли е неприятно, че присъствието ти изнервя хората, Ейнджъл?
Започваше да изговаря името му, без да се изчервява. В този момент той оглеждаше улицата в двете посоки и дори не я удостои с поглед.
— А защо трябва да ме интересува?
— Изглежда за теб е доста трудно да се сближаваш с хората.
Той я погледна, но черните му очи оставаха безизразни.
— А кой е казал, че искам?
Каси сви рамене, но отговорът му я накара да се почувства необяснимо тъжна и в същото време се ядоса на себе си, задето отново се опитваше да разгадае чувствата му. Вероятно нямаше такива. Може би сърцето му бе студено като камък, както издаваха очите му. Пък и защо това трябваше да я вълнува?
Той отново огледа улицата, навярно професионален навик. Но тя забеляза, че погледът му се задържа за миг върху салона „Последната бъчонка“. Сигурно искаше да пийне нещо, но не желаеше да я оставя за по-дълго сама. Или може би искаше нещо друго. В повечето от салоните в Коули жените не само сервираха напитки, но и обслужваха клиентите на горния етаж.
При тази мисъл Каси сви строго устните си, а когато заговори думите й прозвучаха прекалено предвзето.
— Аз привърших с работата си за днес. Сигурна съм, че мога да се прибера и сама вкъщи, без някой да ме нападне или нещо подобно. Така че, ако желаеш, можеш да останеш в града.
— Бих искал да поразпитам наоколо за Слейтър, след като приятелят му Сам не знае накъде е заминал, но това може да стане и друг път, когато съм сам.
Докато го казваше, я гледаше в очите, така че не забеляза мъжа, който се появи на кон иззад ъгъла точно зад тях. Но Каси го видя и смаяно отвори уста. Тъкмо говореха за дявола и ето ти го, запътил се право към тях.
— Всъщност… забравих да купя още нещо — избъбри Каси. — Ще трябва да се върна…
— Върви. Аз ще доведа конете.
— Не! — Девойката го сграбчи за ръката и се опита да го избута обратно към магазина. — Ще ми трябва помощта ти, за да взема…
Отново я прекъснаха, но този път от силен вик, прозвучал зад гърбовете им.
— Хей, ти!
Ейнджъл бързо се обърна, но дръпна и Каси със себе си. Сега вече не можеше с нищо да му попречи да види Рафърти Слейтър, който спря коня си на няколко крачки от тях.
— Ти ли си Ейнджъл? — попита Рафърти, след като слезе от коня си и стъпи на тротоара.
Ейнджъл само кимна.
— Чух, че си ме търсил.
— А ти кой си?
— Рафърти Слейтър.
Как бе могла да си помисли, че очите на Ейнджъл никога не изразяват нищо? Сега те блеснаха с такова задоволство, че сърцето й ужасено се сви, предчувствайки какво ще последва. Неочаквано в гърдите й се надигна и друго чувство — желанието да предотврати надвисналата беда и да предпази Ейнджъл. Никога досега не бе изпитвала подобно нещо и всичко й се струваше напълно необяснимо и нелепо. Ейнджъл бе последният човек, който се нуждаеше от нечия закрила. Но сърцето й не бе съгласно с разума.
Въпреки че не бе импулсивна по натура, Каси се остави чувствата й да я отведат твърде далеч и да се хвърли през глава в огъня.
— Предизвиквам те на двубой с револвери, Рафърти — заяви тя и пристъпи напред. — Предполагам, че знаеш защо.
Ейнджъл високо изруга. Рафърти се втренчи за няколко секунди изумено в нея, а после избухна в гръмогласен смях. Каси наистина искаше хората да приемат по-сериозно нея и верния й колт.
— Имаш точно една секунда, за да се махнеш оттук! — заповяда й Ейнджъл.
Тя му хвърли бегъл поглед, за да се увери, дали изражението на лицето му е толкова гневно, както и тонът му. Така беше и девойката се обърна отново към Рафърти, докато се опитваше да убеди Ейнджъл.
Странно, но въпреки обстоятелствата се чувстваше спокойна и уверена.
— Смятам, че ще ме оставиш да го застрелям. Заклех се да го направя, ако някога отново ме докосне.
— Закълни се в нещо друго. Този тип е мой.
— Но аз съм тази, която той оскърби онази нощ — напомни му тя.
Ейнджъл отмина без коментар възражението й, само рече:
— Върни се в магазина, Каси!
— Но ти не ме слушаш!
— Дяволски си права! А сега изчезвай оттук!
След подобна заповед, а и по грубия начин, с който той я тласкаше към входа на магазина, Каси би трябвало да се подчини, но не го направи. Измъкна ръката си, а мислите й бясно препускаха, опитвайки се да намери друг начин да предотврати надвисналото стълкновение. Но Ейнджъл нямаше намерение да й остави време за мислене.
— Обикновено не го правя, Слейтър — процеди той и отметна мушамата си назад, — но за теб ще направя изключение. Къде искаш да си премерим силите — на улицата или там, където стоиш сега?
Рафърти не изглеждаше ни най-малко впечатлен или изплашен. Ухили се и изплю дървената тресчица, която дъвчеше.
— Онази нощ си тръгнах, тъй като бях погълнал твърде много чаши долнокачествено уиски. Сега съм напълно трезвен и никак не ми харесва, че разпитваш за мен и се влачиш подире ми. Улицата ме удовлетворява напълно, приятел, но ако ме питаш, тази малка дамичка не си заслужава да умреш за нея.
— Някой да те е питал?
Рафърти тихо се изкиска и даде знак на Ейнджъл да тръгне по улицата. Каси бе ужасена от самонадеяното му държание. И наистина се оказа, че има защо да се тревожи. Разбра, че Рафърти няма никакво намерение да се бие в честен двубой. Той измъкна револвера си в мига, в който Ейнджъл бе с гръб към него.
Девойката извади колта си и извика:
— Обърни се!
Едновременно с това стреля. Ейнджъл също стреля. Куршумът на Рафърти се заби в прахта в краката му, а той рухна по лице на улицата.
Разстоянието бе твърде малко и димът от трите изстрела залютя в очите на Каси. Освен това осъзна, докато Ейнджъл обръщаше падналия мъж с ботуша си, че не е било необходимо да стреля. Ейнджъл се бе извърнал и бе застрелял Рафърти още преди тя да го предупреди.
Приближи до Ейнджъл и впери поглед в двете рани — единият куршум се бе забил в рамото, а другият — право в сърцето. Рафърти бе мъртъв. Каси усети, че й прилошава.
— Трябваше да ми позволиш аз да се бия с него — отпаднало изрече младото момиче. — Щях само да го раня. А ти го уби.
Ейнджъл я изгледа строго.
— Да не мислиш, че той сам не си го изпроси?
