— Едва ли ще искаш да разбереш.
Бък погледна към двамата си спътници, за да се увери, че са готови да стрелят. Ала гледката не му вдъхна тази увереност, която очакваше.
— Виж, Ейнджъл, не сме ти дали повод да се появяваш отново тук. Сами можем да се отървем от гнилите си ябълки.
— Дошъл съм заради Слейтър.
— Нали тъкмо това ти казах, закъсня — отвърна Бък. — Разпитах Сам, приятелят на Рафърти, и той призна, че Слейтър е възнамерявал да подплаши стадото. Освен това вчера не беше тук, което потвърди разказа на Сам. Не знам по кое време снощи се е прибрал Рафърти, но рано тази сутрин го уволних. Тръгна си още преди изгрев слънце.
— Накъде замина?
— Не ми каза, а и аз не го попитах.
— Тогава искам да поговоря с приятеля му Сам.
— Днес ще бъде на южното пасище. Нямам нищо против да го потърсиш, но те предупреждавам, че нашите земи са огромни, над десет хиляди декара, и човек лесно може да се изгуби из тях.
Високомерието му отново се бе върнало. Ейнджъл нямаше намерение да се церемони повече с този самоуверен младок.
— Тогава ти ще го намериш и ще ми го изпратиш. Не се отнася само за подплашването на добитъка. Миналата нощ Слейтър проникна в къщата на мис Каси и я изплаши до смърт. Искам го.
Думите му прозвучаха толкова заплашително, че и тримата мъже мислено благодариха на Бога, че не се казват Слейтър. Ейнджъл не дочака отговора на Бък. Обърна коня си и препусна към ранчото на Стюарт.
Бък изпусна въздишка на облекчение и се обърна към мъжа от лявата му страна.
— Янки, не е зле да се отправиш на юг и да се опиташ да откриеш Сам. Не искам този мъж да има каквато и да е причина да ни посети отново. Не бих пожелал и на Маккъли да се срещнат с него. — Ала после си представи зачервените и подпухнали от сълзи очи на сестра си, и добави: — Е, може би не е зле да се срещне с Клейтън Маккъли.
През този ден Каси непрекъснато си намираше някаква работа, за да не излезе от къщата. Захвана се с пролетно чистене през декември, което накара Мария да цъка удивено с език и да мърмори под нос. Провери провизиите в килера, написа писмо на майка си, в което й съобщаваше за Ейнджъл, но след това го скъса. Не беше необходимо майка ида знае, че един прочут професионален стрелец се е настанил на няколко метра от дъщеря й. Нищо друго не би могло да я накара да пристигне по най-бързия начин в ранчото на баща й. Макар че благоразумието на майка й и умението й да подхожда направо към проблемите, и уверено да се справя с тях, да бе тъкмо това, от което имаше нужда в момента, Каси бе решена сама да оправи кашата, която бе забъркала.
Не й стигаха другите тревоги, но миналата нощ сама бе усложнила нещата още повече. За всичко бе виновно безнравственото й поведение. Сега, на ярката дневна светлина, тя бе искрено ужасена от себе си и от свободата, която бе позволила на Ейнджъл. Тя бе изключително поласкана, че той навярно я желае и то силно. Освен това нееднократно бе заявявал, че фермерския и каубойския живот не са за него. Следователно не го блазнеше мисълта за богатото ранчо „Лейзи С“.
Това не извиняваше поведението й. Още по-малко фактът, че бе изпитала огромна наслада от случилото се. Отлично знаеше как трябва да се държи една млада дама, а нейното поведение бе доста далеч от благоприличието и морала. Освен това мисълта за някакво бъдеще с Ейнджъл бе нелепа и невъзможна. Той бе непредвидим, опасен и самотник. Дори и да я желаеше, то бе само в мига, а Каси много добре знаеше как свършват подобни неща. Увеселителните салони на юг и на запад бяха пълни с жени, които се бяха поддали на мимолетна страст.
Не можеше да си представи какво си мислеше сега за нея, след като се бе държала като стара мома, зажадняла за мъжки ласки. Реши, че е най-добре да се преструва, че нищо не се е случило. А и той каза, че това никога повече няма да се повтори. Вероятно не по-малко от нея желаеше да забрави случилото се, но Каси знаеше, че тя ще го помни вечно. Дори когато остарееше, побелееше и имаше внуци, все още щеше да си спомня за ръката на Ейнджъл, милваща гърдите й.
Почти през целия ден девойката остана в къщата, потънала в домакинска работа. Реши да излезе едва късен следобед и на прага на къщата се натъкна на Ейнджъл, преметнал торбите си през рамо.
— Мислих доста — бяха първите му думи, докато минаваше покрай нея в коридора. — Местя се в къщата.
Тя изумено го изгледа.
— Какво?
Той продължи да върви и спря чак когато стигна до подножието на стълбите. Обърна се и я погледна. И, сякаш току-що не бе изрекъл най-смайващото нещо в живота й, добави:
— Искам да ме настаниш в стаята, която е най-близо до твоята.
Каси не помръдна от вратата. Смяташе, че първата й среща с него след снощната случка ще бъде мъчителна и неловка, но думите му я накараха да забрави напълно за предишната нощ.
— Това е невъзможно! — възмутено заяви Каси. — Ти не можеш…
— Покажи ми стаята — рязко я прекъсна той. — Слейтър е напуснал града. Нямам намерение да рискувам, докато не чуя, че е извън пределите на Тексас или че е мъртъв. Трябва да мога да чувам хъркането ти.
— Какво?
Младият мъж сви насмешливо устни, като видя как се разшириха очите й.
— Образно казано, лейди, но мисля, че ме разбра. Ако се нуждаеш от мен по всяко време на нощта, аз ще бъда достатъчно близо и ще можеш да ме повикаш.
Двусмислието в думите му, макар и неволно — беше сигурна в това — я накара да се почувства неловко.
— Но това не е благоприлично — възрази младото момиче.
— Благоприличието няма никакво значение, когато става дума за безопасността ти. Ако не мислех, че ще припаднеш от предложението ми, щях да поискам да се настаня в стаята ти.
Смущението й се превърна в гняв. Каси кимна рязко и се запъти към стълбите.
— Последвай ме — рече тя и се заизкачва нагоре. Гласът й бе скован също като гърба, а ръцете й бяха стиснати в юмруци.
Въведе го в стаята, която бе съседна на нейната и бе необитаема. Каси я използваше като стая за шиене.
— Мария е отлична икономка, така че сигурно леглото е застлано с чисти чаршафи. Ако имаш нужда от нещо, ще я намериш в кухнята. Аз ще й кажа, че си се преместил в къщата.
— Струва ми се, че приемаш всичко много навътре, лейди — с умиротворителен тон рече Ейнджъл. Можеше да си го позволи, след като бе постигнал това, което искаше. — Дори няма да забележиш, че съм тук.
Нямало да забележи, как ли пък не!
ГЛАВА 15
Каси не искаше да пътува до града с кабриолета в компанията на Ейнджъл и затова реши да поръча да й доставят необходимите провизии у дома. Щеше да се наложи да заплати допълнително, но това бе нищо в сравнение с изнервящото присъствие на Ейнджъл. Знаеше, че ще бъде само загуба на време, ако се опиташе да му обясни, че не е необходимо да я съпровожда до града. Той явно приемаше прекалено сериозно ролята на неин закрилник.
Когато яздеше из ранчото, тя се обличаше с груба пола и с късо яке от еленова кожа. Елегантните й дрехи, подходящи за източните части на страната, не ставаха за езда върху грубото западняшко седло. Затова пък коланът с револвера изглеждаше съвсем на място.
Девойката обикновено не обръщаше особено внимание на външния си вид, докато не установи, че местните жители се взираха в нея, сякаш въобще не я познаваха. А постоянното присъствие на Ейнджъл до
