това банкерът приближи, раздели ги и поведе Ана към един стол. Ейнджъл не помръдна от мястото си. Искаше да се махне оттук, но краката му отказваха да му се подчиняват, а очите му не можеха да се откъснат от майка му.
Образът й бе избледнял с годините, но сега се завърна с пълна сила, защото тя не се бе променила много. Припомни си дребни, незначителни неща, които бе забравил. Тя не го бе изгубила поради небрежност. Тъкмо обратното — тя винаги бе проявявала прекалена загриженост към него, защото преди двадесет години той бе единственото, което притежаваше. Но сега вече имаше друго семейство, към което той не принадлежеше и никога нямаше да принадлежи.
Страхът най-после раздвижи краката му, страхът да бъде отхвърлен и наранен. Това бе единственото нещо, с което никога не бе могъл да се справи и не възнамеряваше сега да опитва.
Извървя половината път по коридора, когато видя, че малката му сестра е препречила входната врата. Кейти се бе облегнала на масивното дърво със скръстени пред гърдите ръце и твърдо клатеше глава. Не си бе отишла в стаята, а го причакваше в засада.
Момичето му се усмихна.
— Ти не ми отговори.
— Да ти отговоря на какво?
— Дали си моят брат.
— И какво, ако съм?
— Аз знам, че си.
— Откъде знаеш?
— Защото искам да е така — простичко отвърна девойчето. — Не мога да те оставя да си тръгнеш. Мама ще се разстрои, ако го направя.
— Тя вече е разстроена.
— Това е нищо. Тя ще крещи и ще вдигне цялата къща на крак, ако сега излезеш през тази врата.
— Тя не крещи.
Кейти отново се усмихна.
— Според Шон и Патрик го прави. Те са мои братя… и твои. Те също никога няма да ми простят, ако те оставя да си тръгнеш.
— Наистина ли си мислиш, че можеш да ме спреш, миличка?
— Може би не, но тя може.
Момичето кимна зад него. Ейнджъл се обърна и видя майка си на вратата на гостната. С едната ръка се подпираше на рамката, а другата й бе притисната към сърцето. Все още бе бяла като платно. Съпругът й стоеше зад нея, готов да я подхване, ако припадне.
Изглеждаше толкова крехка, сякаш всеки миг щеше да се счупи, но когато заговори, гласът й бе силен и в него прозвучаха обвиняващи нотки.
— Аз вярвам в съществуването на елфите и духовете, но ти не си духът на Колин, нали?
— Не.
От очите й покапаха едри сълзи.
— О, Господи, Ейнджъл!
Ейнджъл успя само да поеме дъх, докато тя бавно приближаваше към него. Очите й, замъглени от сълзите, сякаш искаха да изпият всеки сантиметър от него. После ръцете й се намериха върху лицето му, раменете, треперещите й пръсти го опипваха, за да се уверят, че е истински. Накрая майка му склони глава на гърдите му и заплака с глас.
Ейнджъл се почувства толкова объркан, както когато Каси се разплака, заровила глава на гърдите му, само че този път трябваше да се пребори със собствените си напиращи сълзи. Той се поколеба за миг, а сетне ръцете му я прегърнаха, може би малко грубо, но тя не се възпротиви.
Ейнджъл погледна над главата й към съпруга й. Мъжът очевидно се чувстваше искрено засрамен, но не от откритите чувства на жена си.
— Съжалявам — започна Уинстън.
— Не се извинявайте — прекъсна го Ейнджъл. — Никак нямаше да ми хареса, ако някой от онези Ейнджъловци я бе убедил, че е нейният син.
— Ана ми е казвала, че вие сте приличали толкова много на баща си, когато сте били малък, че би трябвало, когато пораснете да сте негово копие.
— Не си го спомням — призна Ейнджъл.
Когато го чу, Ана се разплака още по-силно. Уинстън се усмихна, приближи, сложи ръце на раменете й и тихо рече:
— Ана, пусни го.
— Никога! — буйно извика тя и се вкопчи в сина си. — Освен това искам да знам защо толкова време те нямаше, момчето ми.
— Това е доста дълга история.
Тя вдигна поглед към него и каза:
— Е, ти няма да ходиш никъде, така че разполагаме с много време. Искам да ми разкажеш всичко.
Предполагаше, че трябва да го направи, въпреки че никога досега не бе разказвал цялата история на живота си. Изпита желание да се засмее, защото напрежението изведнъж го бе напуснало. Дом. Той най- после имаше дом. И семейство. Не издържа и високо и радостно се засмя.
ГЛАВА 35
Катрин и Каси се върнаха навреме у дома, за да бъдат поканени на сватбата на Колт Тъндър в края на месеца. Неговата сестра Джеси от няколко седмици се занимаваше с организирането на тържеството. Според слуховете, които научиха от икономката си Лоуела, Колт се притеснявал от излишното суетене. Той просто искал да се ожени час по-скоро, докато невестата не е променила намерението си. Но сестра му не искала и да чуе. Тя била решила да вдигне най-пищната сватба в цял Уайоминг. В крайна сметка брат й се женел за истинска херцогиня и всичко трябвало да бъде безупречно.
Катрин беше много впечатлена. Каси не й спомена, че тя вече бе чула за херцогинята на Колт от Ейнджъл. Очакваше с нетърпение да се запознае с личността, която бе променила мнението на Колт за жените. Ейнджъл сигурно щеше да бъде страшно изненадан, тъй като според него приятелят му не бил във възторг от компанията на знатната англичанка.
Каси научи повече, когато на втория ден след завръщането си двете с Марабел налетяха случайно на Джеси. Тя търсеше едно заблудило се теле, а Каси се наслаждаваше на ездата из ранчото, следвана от Марабел, Двете с Джеси се разговориха, докато яздеха една до друга.
— Миналия месец имаше много голяма нужда от твоите способности да оправяш заплетени истории — каза Джеси. Тя беше единствената, която се отнасяше благосклонно към навика на Каси да се бърка в живота на другите. — Едва ли си виждала двама по-нещастни хора от Колт и Джослин, когато се прибраха. Бяха влюбени един в друг. Веднага го разбрах. Но не смееха да си признаят и ми се струваше, че никога нямаше да го направят.
— Защо не?
— Той не вярваше, че тя ще се омъжи за мелез, а Джослин не вярваше, че той я обича. Двамата се държаха като глупаци, скривайки чувствата си един от друг.
Каси нервно се размърда на седлото. Нима и тя не постъпваше по същия начин? Разбира се, нейният случай бе по-различен. Тя не мислеше, а знаеше, че Ейнджъл не отвръща на чувствата й. Тогава защо не бе проявил особена настойчивост за развода, обади се един тъничък глас в нея. Отново се размърда. Трябваше добре да помисли за това. Ако имаше и най-малкият шанс…
— Никога няма да отгатнеш къде е отседнал — продължи Джеси. — В ранчото на стария Калан.
Каси бе смаяна.
— Не вярвах, че кракът му отново ще стъпи на това място след всичко, което му се е случило.
— Знам. Но херцогинята го купи, за да живее там, докато завърши строежът на къщата й в подножието на хълмовете. А след като Колт се престраши да я помоли да се омъжи за него, тя за нищо на света не желае да го изпуска от погледа си.
