— Точно това ти казах — настоя сестра му. — Истина е, въпреки че едва ли някой знае колко дълго ще продължи този брак. Не са се оженили, защото са го искали. Помогнали са им някакви разгневени тексасци.
— Добре, сега вече звучи малко по-правдоподобно — съгласи се Колт. — Въпреки че не мога да си представя защо Ейнджъл е позволил да се случи.
— Може би защото тайно го е искал.
Колт, Джеси и Чейс погледнаха изненадано към Джослин.
— Откъде ти хрумна тази налудничава идея? — попита я Колт.
Херцогинята сви рамене.
— Ако не е искал да се ожени, щеше ли да я нарича в писмото си своя съпруга, вместо да я назовава по име? Защо един мъж, който мрази да е задължен някому, както ти ме увери, ще те моли да държиш въпросната дама под око, когато ще пристигне съвсем скоро? Между другото, защо той е толкова загрижен за нея? Да не би тя да има някакви неприятности?
Чейс бе този, който отговори на въпроса, тъй като Джеси и Колт все още не можеха да смелят смайващото предположение на Джослин.
— Ако я познаваше, нямаше да питаш. Каси Стюарт постоянно има някакви неприятности, защото много обича да се меси в работите на другите.
— Не ми харесва как се изразяваш, Чейс. Каси просто има голямо и състрадателно сърце, и обича да помага на хората…
— Независимо от това дали те го искат, или не.
Джеси изгледа сърдито съпруга си. Както обикновено, той й се усмихна в отговор.
— Майката на Каси е напълно способна да я предпази от неприятности — обади се замислено Колт. — Тя го прави от години.
— Може би сега Ейнджъл смята, че това е негова отговорност — заяви херцогинята и отново ги порази с предположението си.
— Може би е права, Колт — призна Джеси. — В крайна сметка Ейнджъл е настоял да имат първа брачна нощ. Ако си бе държал ръцете по-далеч от момичето, този брак щеше отдавна да е анулиран.
— Е, струва ми се, че тази сутрин двете с нея сте имали доста интересен разговор — подметна развеселено Чейс.
— Каси ли ти го каза? — смутено попита Колт сестра си.
Като видя изчервяването му, Джослин се засмя.
— Изглежда мъжете понякога имат един и същ проблем — да си държат ръцете по-далеч от жените.
— Струва ми се, че и аз ще го имам тази вечер — обади се Чейс.
Седналата срещу него Джеси захвърли салфетката в лицето му, но не отблъсна крака му. Той се бе пъхнал под полата й и лекичко се търкаше по вътрешната страна на прасеца й. Джеси бързо прикри тайната си усмивка, която само той разбираше.
— Е, не ме интересува какво приказвате — заключи Колт. — Аз познавам Ейнджъл по-добре от вас и отказвам да приема всичко това, докато не го чуя лично от него. Но междувременно утре ще трябва да прескоча до „Лейзи С“ и да се уверя, че така наречената му съпруга се държи както трябва.
— Ще дойда с теб — предложи Джослин. — Иска ми се да се запозная с това бедно и нещастно момиче.
— Херцогиньо — започна Колт, но го прекъснаха.
— Няма значение какво ще кажеш, Колт Тъндър. Никога няма да харесам този твой приятел.
— Нямаш намерение да го заявиш на жена му, нали? — заинтересува се Колт.
— Разбира се, че не. Надявам се, че притежавам достатъчно добри обноски, за да я… Въпреки че някой трябва все пак да я окуражи да подаде молба за развод, докато все още има възможност.
— Но няма да го направиш, херцогиньо — спокойно рече Колт. — В нашия щат позволяваме да има само по един човек, който да се меси в чуждите работи. Останалите ги застрелваме.
— Още един от обичаите в Тексас, така ли? — с високомерен тон, на който би завидяла и приятелката й Ванеса, попита Джослин. — Колко старомодно.
ГЛАВА 37
Ейнджъл не очакваше да се върне в Шайен преди края на месеца. Но истината бе, че не можеше да остане надалеч. Краткото време, което прекара със семейството си, му даде ново самочувствие. Те го възприеха такъв, какъвто бе и не го гледаха отвисоко заради професията, която си бе избрал. Това го накара да преосмисли положението с Каси и след като го направи, реши да действа незабавно.
Когато напусна Сейнт Луис, той бе изпълнен с решителност, но след като наближи на няколко километра от ранчото й, съмненията започнаха отново да се надигат — не бяха достатъчно силни, за да го накарат да промени решението си, но достатъчни, за да забавят изпълнението му.
Мислеше да каже на Каси, че няма да й даде развод. Не, може би първо трябваше да я попита дали има нещо против да остане негова съпруга. Ако кажеше, че има, щеше да й отвърне: „Много лошо“. И щеше да я държи в леглото, дотогава докато не променеше решението си. В леглото си подхождаха напълно. Единствено извън него тя можеше да намери стотици причини поради, които двамата не бяха един за друг. Беше решил да я убеди в противното.
Сега просто трябваше да събере всичките си сили и да се справи. Ала срещата с Катрин Стюарт, веднага след като пристигна, не му помогна в това отношение. Тя бе на път за банката и също го видя, но се направи, че не го познава. Само ръката й погали револвера на кръста й.
Тази дама определено щеше да бъде проблем. Нямаше смисъл да се опитва да търси добрата й страна. Тя не притежаваше такава. По-добре изобщо да нямаше взимане даване с нея. Не се нуждаеше от одобрението й, за да спечели Каси, а единствено от това на Каси.
Това решение успокои тревогите му, но не за дълго. На вратата му се почука още преди да разопакова багажа си. Помисли си, че е Агнес, собственичката на пансиона, където Ейнджъл отсядаше при посещенията си, но когато отвори вратата, на прага бе застанала майката на Каси. Изглеждаше доста застрашително.
Катрин не си губи времето в размяна на любезности и направо пристъпи към същината на въпроса:
— В тази торба има двадесет и пет хиляди долара. Намери си друг град за живеене.
Той погледна към торбата в ръката й, високомерно изпънатата стойка и решителното изражение на лицето й. Не затвори вратата пред физиономията й, макар че много му се искаше. Но не я и покани в стаята.
— Този град ми харесва — възрази й младият мъж.
— Харесай си някой друг.
Заради Каси Ейнджъл запази любезния си тон.
— Задръжте парите си, мисис Стюарт. Не ми трябват.
— Не са ли достатъчно? Повече ли искаш?
— Госпожо, аз печеля по пет хиляди долара за един ангажимент, а понякога и по десет, само за няколко дни работа. Не са ми необходими вашите пари.
Катрин не очакваше да чуе точно това. Изражението й стана още по-сърдито.
— След като си толкова дяволски богат, защо не се от теглиш от работа?
— Мисля за това.
Катрин презрително изсумтя.
— Няма да го направиш, защото не те бива за нищо друго.
— И аз така мислех, но открих, че има нещо друго, което мога да върша — провлачено отвърна той. — Мога да бъда съпруг на дъщеря ви. Работата, която ще заема цялото ми време, ще бъде да я предпазвам от неприятности.
Каза го, за да я ядоса. Тя го бе вбесила, мислейки си, че може да го купи. И успя. Тя пронизително завика:
— Стой по-далеч от моята дъщеря или ще…
