Не довърши предупреждението си.
— Не мога да се сетя за друг, който да е по-бърз стрелец от мен, а вие? — усмихна й се Ейнджъл.
Тя се обърна на пети и си тръгна без да го удостоява с отговор.
— Мисис Стюарт? — извика след нея Ейнджъл.
Тя не спря.
— Кажете на Каси, че скоро ще дойда да я видя.
— Само да стъпиш върху моята…
— Да, знам, лично ще ме застреляте. Хората често ми го казват. — Последното измърмори на себе си, тъй като тя вече си бе отишла.
Майка й закъсняваше. Докато Катрин беше в банката, Каси направи няколко покупки и отиде до гарата, за да провери дали са пристигнали роклите от мадам Сесилия. Двете обядваха в един от реномираните ресторанти в Шайен, а след това се разделиха, за да довършат задачите си.
Каси нямаше нищо против да я чака в двуколката, но днешният следобед бе мрачен, а надвисналото сиво небе я потискаше. Надяваше се снегът да се забави с още ден или два, поне докато мине сватбата на Колт.
Остана страшно изненадана, когато онзи ден той пристигна в ранчото, за да им представи своята херцогиня. Не очакваше подобно посещение, но бе доволна, тъй като имаше възможност да спомене на Колт, че Ейнджъл е в Сейнт Луис. Надяваше се, че той може би знае адреса му, за да го покани за сватбата, но Колт изглежда не отгатна тайното й желание, а и тя не събра достатъчно смелост да му го каже направо.
Опита се да поговори с него за Ейнджъл, докато майка й не бе в стаята, но той постоянно сменяше темата. Всъщност, като се замислеше затова, Колт най-вече се интересуваше дали е намерила някой, който да се нуждае от специалните й умения да „оправя“ нещата.
— Смятам, че трябва веднага да отидем в кантората на мистър Торили, а ако не е там, да го потърсим — заяви Катрин, докато се качваше в двуколката. Появата й бе толкова внезапна, че дъщеря й се стресна. — Той е мой адвокат от години. Сигурно ще може да направи чудеса и да изпрати на Ейнджъл още днес документите за развода.
— Още не мога да подам документи за развод, мамо — възрази й Каси и допълни: — Ами бебето?
— По дяволите, забравих! Е, веднага щом се уверим…
— Какво искаш да кажеш с това „още днес“. Ейнджъл върнал ли се е? Видя ли го?
Катрин въздъхна, хвана поводите и подкара надолу по улицата.
— Видях го — процеди през зъби. Сърцето на Каси прескочи един удар.
— Говори ли с него?
— Не си заслужава да се споменава — уклончиво отвърна майка й, без да отделя поглед от пътя — ясен знак, че не възнамеряваше да казва нищо повече.
Каси се намръщи замислено. Може би не си заслужаваше да се споменава, но явно нещо бе разстроило майка й, щом като отново започна да настоява за развода. Каси се питаше дали да не й заяви направо, че нямаше да се развежда, независимо дали има бебе, или не. Не, подобни неприятни новини можеха да почакат.
Първо трябваше да ги съобщи на Ейнджъл, а това също нямаше да бъде приятно изживяване. Разбира се, не мислеше да му го казва, докато не се увереше за бебето. Това щеше дай даде още една седмица, за да измисли как да му съобщи, че нямаше да си получи свободата.
Почти излизаха от града, когато Каси забеляза един мъж, застанал пред най-долнопробните салони в Шайен. С него имаше още двама мъже. Каси се втренчи, разтри очи и отново впери поглед в мъжа. Не можеше да повярва на очите си.
— Виждам призрак, мамо.
Катрин се обърна, но не видя нищо необичайно.
— Призраци не съществуват — твърдо заяви тя.
— Но онзи мъж там, високият — с треперещ глас промълви дъщеря й — е мъртъв. Ейнджъл го уби в Тексас. Аз също стрелях в него.
— Тогава може би не е умрял.
— Те го погребаха.
— Тогава е някой, който много прилича на него — напълно логично заключи Катрин.
— Толкова много, сякаш е негов двойник?
— Не си го видяла отблизо, мъничката ми — изтъкна Катрин. — Ако го направиш, ще се увериш, че си сбъркала. Мъртвите не се разхождат по улиците.
Сърцето на Каси замря в гърдите й, когато един от мъжете я посочи. Беше го виждала и друг път, но не му знаеше името. След като я посочи той се отдалечи. Другите двама се обърнаха и се втренчиха в нея.
Може би грешеше в това, което виждаше, но не и относно този мъж. Едва успя да изрече:
— Знам, че мъртвите не се разхождат, но… но това е… мамо. Не бих могла да го забравя. Една нощ в Коули той се промъкна в стаята ми и щеше да ме изнасили, ако Марабел не бе повикала Ейнджъл. Заради това Ейнджъл го предизвика и го застреля.
Катрин рязко дръпна поводите.
— Но защо баща ти не ми каза затова?
— Защото аз не съм му го споменала.
— И какво още не си му споменала? — майка й бе истински ядосана.
— Нищо друго, доколкото си спомням — уклончиво отвърна Каси.
Катрин недоволно изсумтя.
— Е, не се тревожи за онзи младеж. Той със сигурност не е мъртъв. Навярно е брат-близнак на другия.
— Още един Слейтър? — простена Каси. — И един беше твърде много!
ГЛАВА 38
Когато се прибраха вкъщи, навън вече се бе стъмнило, но това не попречи на Каси да оседлае коня си, Разбира се, направи го без знанието на майка си. Видя я само старият Мак, който се грижеше за конете на семейство Стюарт. Младата жена го помоли да каже на Катрин, че е изпитала желание да поязди преди вечеря, когато майка й попита за нея. Ако побързаше щеше да се върне преди Катрин да е забелязала отсъствието й. Каси препусна към Шайен.
Онзи мъж, който бе същински двойник на Рафърти Слейтър, не само я шокира, но през целия път до ранчото не можеше да спре да мисли за него. Без съмнение майка й бе права. Той навярно бе брат на Слейтър, по-скоро негов брат-близнак, а появата му в Шайен, когато и двамата с Ейнджъл бяха в града, не беше случайност.
Дори и да не бе дошъл, за да отмъсти за смъртта на брат си, тя бе длъжна да предупреди Ейнджъл. Рафърти се бе опитал да застреля съпруга й в гръб, а подобни мръсни номера се предаваха по наследство и сигурно бяха семейна черта. Във всеки случай не желаеше да рискува. Нямаше намерение да го изгуби заради някакъв си подъл убиец и то след като бе решила да го задържи.
Пристигна много бързо в Шайен, но надвисналите облаци скриваха луната и на връщане нямаше да може да язди толкова бързо. Може би нямаше да успее да се прибере преди вечеря, но по-късно щеше да се тревожи за обясненията, които трябваше да даде на майка си.
Знаеше къде да намери Ейнджъл. На всички бе известно, че постоянната му резиденция бе пансионът на Агнес. Старата дама бе толкова привързана към него, че не даваше стаята му на никого, дори когато отсъстваше с месеци от града. Но къде бе по това време на вечерта, бе друго нещо. Каси се надяваше, че
