Благодаря за предупреждението.
Зъбите на Каси тракаха. Хижата не бе построена много добре и студът проникваше вътре. Леденият вятър свистеше през една голяма пукнатина близо до гърба й. Огънят още гореше, но Гейлин я бе вързал в отсрещния край на стаята и топлината почти не стигаше до нея.
Би могла да опита да се претърколи по-близо до огъня, но не искаше да приближава този мъж, който нямаше да се поколебае да я застреля, докато е с вързани ръце и напълно безпомощна да се защити. Предполагаше, че той нямаше да има нищо против, ако измръзнеше до смърт. Това щеше да му спести един куршум.
Хари се върна и доста дълго се взира в нея, преди да се настани близо до огъня. Той сложи още една цепеница, но топлината отново не достигна до Каси. А от начина, по който този дребосък я гледаше, беше ясно, че няма да има нищо против да я стопли с тялото си. Каси за нищо на света не искаше да се приближава до двамата мъже, дори и да замръзнеше до смърт.
Вероятно по някое време бе заспала, въпреки че се стараеше да си държи очите отворени. Не бе сигурна какво я събуди. Навярно тракащите й зъби. Все още бе нощ. Хижата нямаше нито един прозорец, но пукнатините в стените щяха да пропуснат слънчевите лъчи.
Ръцете й бяха изтръпнали и не ги усещаше. Опита се да измъкне поне едната си ръка, но Гейлин я бе вързал много здраво. Съмняваше се, че ще си направи труда да я развърже, преди да я застреля.
Каси впери продължителен поглед във вратата, чудейки се дали да не се опита да избяга. Само една въжена примка, закачена на желязна кука, забита в стената, заключваше вратата. Може би щеше да успее да я разхлаби със зъби, а с брадичката си да повдигне резето. Но вратата бе по-близо до огъня и двамата мъже, отколкото до нея. Младата жена се страхуваше, че студът, който щеше да нахлуе, ако успееше да отвори вратата, можеше да ги събуди, ако не веднага, то твърде скоро, защото тя се съмняваше, че щеше да се пребори със силния вятър и да я затвори обратно. А и нямаше да стигне кой знае колко далеч, търкаляйки се надолу по планинския склон. Гейлин щеше да я настигне и да я застреля заради създадените главоболия. Това едва ли можеше да помогне особено на Ейнджъл, а още по-малко и на нея.
Опита се да размърда краката си и установи, че цялото й тяло е сковано и я боли от неудобната поза. Главата и падна назад и се удари в стената. От устните й се изтръгна тих стон. Никога досега не се бе чувствала толкова нещастна и толкова изплашена. Не искаше да умира. Чудеше се дали, ако го каже на Гейлин, той ще размисли и ще реши да я пощади. При тази нелепа мисъл едва не се засмя. Този мъж бе лишен от всякаква съвест, а тя някога си мислеше, че Ейнджъл е образец на жестокост и безчовечност. Но Ейнджъл притежаваше дълбоко вкоренено чувство за справедливост. Докато справедливостта на Гейлин се изразяваше само в хладнокръвно убийство.
— Каси?
Навярно вятърът я караше да чува неща, които й се искаше да чуе. Това бе невъзможно…
— Каси, събуди се, дяволите да те вземат!
Тя се наведе напред, за да се обърне и се вторачи в стената.
— Будна съм — развълнувано прошепна тя. — Ейнджъл?
— Можеш ли да отвориш вратата?
— Ще се опитам, но няма да е бързо. Те ме завързаха.
— Няма значение. Ще разбия вратата.
— Не — изсъска тя. — Няма да успееш и само ще ги събудиш. Нека опитам да я отворя.
— Добре, но побързай.
Да побърза, когато всички кости и мускули я боляха толкова силно, че едва можеше да се движи? Всъщност само при мисълта за предстоящото освобождение болката вече не й се струваше толкова силна.
Добре, че нямаше мебели, които да се изпречват на пътя й, и Каси доста бързо се претърколи до вратата. Да застане на колене не бе толкова лесно, но след няколко неуспешни опита най-после се справи.
Най-голямата трудност беше въжената заключалка. Когато я гледаше отдалеч не й се струваше толкова сигурна, но сега видя, че въжената примка е здраво стегната и е закачена за извит гвоздей, забит в стената. Със зъби успя да захапе единия край на въжето, но колкото и да се опитваше, другият му край не искаше да се изхлузи от куката. Нямаше смисъл да си губи времето в опити да се изправи и да използва ръцете си. Пръстите й бяха вкочанени и неподвижни.
Каси притисна устни до една от цепнатините на вратата.
— Ейнджъл?
Той беше там и чакаше.
— Какво?
— Не мога да се справя с въжената примка, която затваря вратата. Може би, ако я натиснеше силно навътре, въжето ще се разтегне и ще мога да го разхлабя.
Ейнджъл не се забави и започна да бута навътре вратата, докато Каси внимателно наблюдаваше въжето, за да му каже кога да спре. Обаче се оказа, че вместо него е трябвало да гледа другата страна на дървената рамка. Натискът на Ейнджъл очевидно бе твърде силен за ръждясалите панти и вратата внезапно се откачи от тях и се залюля във въздуха.
Каси не можа да сподави изненадания си вик.
„Какво по?…“ — се чу зад нея и „Излез бързо!“ пред нея.
Каси се промъкна под вратата, която сега висеше единствено на проклетата въжена примка. Видя Ейнджъл, който бе насочил револвера си срещу Гейлин и Хари, а пръстът му бе на спусъка.
— Ти сигур си Ейнджъл — каза Гейлин.
— Ангела на смъртта — за пръв път в живота си отвърна Ейнджъл.
— Значи не си донесъл парите? — Дори и в този миг, когато планът му бе пропаднал, лицето на Гейлин бе напълно безразлично. До него Хари изглеждаше, като че ли всеки момент ще припадне. — Не си го представях така.
— Парите са отвън. Майка й ги имаше под ръка. Ако ги искаш, излез да си ги вземеш.
— Туй шъ бъде истинско забавление за теб, щот съм чувал, че никога не губиш.
Ейнджъл само се усмихна. Докато ги слушаше, Каси побесня от гняв. Замръзваше, умираше от глад, цялото тяло я болеше, а и проклетата врата я бе ударила по главата, когато падна встрани.
— Ако нямаш намерение да ги застреляш, ще направиш ли нещо с тях, за да можем да си тръгнем?
Гласът й бе леден като нощта. Ейнджъл не я погледна, само кимна и даде знак на Гейлин да се обърне. Докато мъжът се обръщаше, Ейнджъл го удари силно с дръжката на револвера по слепоочието.
Хари гледаше с разширени от ужас очи как приятелят му се свлича безчувствен на пода, а Ейнджъл се обръща към него.
— Не може ли вместо това да ме вържеш? — с треперещ глас попита дребният мъж.
— Бих могъл и да те застрелям.
Хари бързо се обърна, готов за удара. Каси недоволно изсумтя. Той имаше право.
— Защо просто не ги завържеш? — попита тя. Ейнджъл я погледна за първи път.
— Защото е много по-лесно да ги вържа, когато са в безсъзнание.
— Имаш ли нож, за да срежеш първо моите въжета?
Той измъкна ножа от ботуша си. Майка й щеше да се възмути, че двамата държаха ножа си на едно и също място.
— Добре ли си? — попита Ейнджъл, докато срязваше въжетата.
— Не бих могла да бъда по-добре — сопна му се тя.
Не знаеше защо му бе толкова ядосана. Може би защото бе видяла колко много му се искаше да убие Гейлин… или защото й се искаше една успокоителна прегръдка, която знаеше, че няма да получи.
— В интерес на истината съм много изненадана, че ги оставяш живи — рече Каси. — Вероятно ще му дадат само няколко години затвор заради това, което се опита да направи. Няма ли да те е страх, че ще те преследва след като излезе от затвора?
