— Сватба. Пропуснах твоята, а след като очевидно ти възнамеряваш да останеш омъжена за твоя стрелец, предполагам, че ще трябва да се погрижа да те видя омъжена, както подобава.
Лицето на Каси засия.
— Наистина ли го мислиш, мамо?
— За нещастие, да — въздъхна Катрин, но все пак бе длъжна да попита: — Сигурна ли си, бебчо?
Каси нямаше нужда да обмисля отговора си.
— Обичам го, мамо. Никога не съм била по-сигурна.
— Добре — примирено сви рамене майка й, но побърза да добави: — Трябва да знаеш, че няма да можеш да го направиш скотовъд.
— Не смятам и да се опитвам.
— Защо не?
— Това ще бъде истинска загуба на неговите миротворчески способности.
— Ейнджъл? Миротворец? Да не би да си прекалила с пунша на Чейс?
Каси се засмя.
— Аз също никога не бих си помислила подобно нещо, мамо, но Ейнджъл наистина притежава миротворческа способност. Погледни само как уреди нещата в Тексас. Аз сложих началото, но именно той сложи край на враждата между двете семейства. Ами ти и татко? Двамата отново си говорите, а може би има и нещо повече. И всичко е негова заслуга.
Катрин не възрази срещу „нещо повече“, но въпреки това настоя:
— Не можеш да казваш, че един мъж е миротворец след като животът му е изпълнен с насилие.
Каси сви рамене.
— Е, неговите начини са малко по-различни от тези на Левис Пикънс.
— Малко?
— Е, добре — много. Например мистър Пикънс трябва да поработи доста, за да успее в работата си, а Ейнджъл не — поне не съзнателно. И въпреки това и двамата в основата си вършат едно и също нещо. Само се замисли за професията на Ейнджъл. Той разрешава проблемите на хората, мамо. Оставя зад себе си мир, там където преди е имало само раздори. Той е миротворец, но просто не го осъзнава.
— Съветвам те да не разпространяваш мнението си наоколо. Може да не му хареса как изопачаваш репутацията му.
Дъщеря й се усмихна.
— Ще почакам няколко години преди да му го кажа.
— Умно момиче.
— Хубав костюм.
Колт едва се сдържа да не избухне, само изгледа намръщено Ейнджъл. Днес вече му го казаха поне стотина пъти. Но това не му попречи да задоволи любопитството си.
— Видях, че днес се появи с Каси Стюарт под ръка, но наистина ли възнамерявате да останете женени, или ти просто я закриляш поради някаква причина?
— Вече не съм толкова сигурен, че тя не може сама да се защитава — отвърна Ейнджъл. — Знаеш ли, тя вади револвера си почти толкова бързо, колкото и аз?
— А кой мислиш, че я е научил? — изпъчи се Колт.
— Ти? — изненада се приятелят му.
— Показах й основните неща. Тогава беше още дете. Предполагам, че се е упражнявала.
— Очевидно.
— Но майка й никога не й е позволявала да върши нещо повече, освен да се грижи за сметките в ранчото. След като има толкова свободно време, никак не е чудно, че обича да се меси в живота на хората.
— Вече няма да има толкова свободно време — обеща Ейнджъл.
— Значи двамата ще останете женени?
— Бих искал да видя този, който би се опитал да ни раздели.
Каза го толкова разпалено, че Колт се засмя.
— Е, не ме поглеждай толкова свирепо. Аз нямам подобно намерение.
Приятелят му смутено се усмихна.
— Това, което тя ме кара да чувствам… е още не съм свикнал.
— Виждам, че си се променил.
— Как така?
— Никога не съм вярвал, че ще доживея този ден, в който ти да ми поискаш услуга — отвърна Колт.
— Нито пък аз, но не се тревожи затова. Ти не направи нищо, така че все още сме квит.
— За какво говориш? — възмутено го изгледа приятелят му. — Та аз я наглеждах.
— Но не достатъчно, тъй като вчера едва не я убиха.
— Затова, че се е набъркала в нечии работи?
— Непряко. Това бе краят на една история, която тя започна още в Тексас.
Колт поклати глава.
— По дяволите, струва ми се, че ще трябва да зарежеш работата си, щом мислиш да останеш женен за тази жена.
— Знам — ухили се Ейнджъл. — Но какво стана с теб? Струваше ми се, че двамата с херцогинята не се спогаждахте особено.
Колт потърси с поглед жена си, която беше в другия край на стаята.
— Тя постепенно започна да ме харесва.
— Сигурно е заразително — отвърна Ейнджъл и също се огледа за Каси. — И при мен беше така.
— Значи все пак мистър Кирби се оказа полезен? — подхвърли Каси.
Най-после й се отдаде възможност да попита Ейнджъл дали е открил родителите си. Ала не очакваше положителния му отговор, поне не толкова скоро.
— Предполагам, че ще си припишеш заслугата затова? — погледна я изпитателно съпругът й.
— Разбира се. — Тя изчака, но след като той не каза нищо повече, го мушна с пръст в гърдите. — Е? Как се казваш?
— Ейнджъл.
— Значи не е било само гальовно име? — засмя се Каси. Той поклати глава.
— А фамилията ми е О’Рурк.
— Ирландец? Е, не съм го очаквала. Но ми харесва как звучи. Касандра О’Рурк. Много по-хубаво е от Касандра Ейнджъл. А разбра ли къде са те сега?
— Баща ми е починал преди майка ми да пристигне в Сейнт Луис. Тя все още живее там.
— Съжалявам за баща ти, но предполагам не се съмняваш, че ще те оставя на мира, докато не се съгласиш да се видиш с нея.
Ръката му се обви около кръста й и той я притисна до себе си.
— Този път няма да можеш да си напъхаш малкото носле в моите работи, скъпа. Вече се видяхме.
— Знаех, че ще го направиш — самодоволно рече Каси.
— И как изглежда тя?
— Прекрасна е. Цялото семейство е чудесно — само с едно изключение, но дори и той не ме дразни чак толкова.
— Какво искаш да кажеш с това „семейство“?
— Тя се е омъжила втори път. Имам двама природени братя и една сестра, както и двама доведени братя. Сестра ми Кейти е истинска радост за окото. Ще я обикнеш, Каси. Няма да можеш да устоиш на чара
