— Защото изглежда, че това е единственият шанс, който имам, за да те задържа.
— Искаш да останеш омъжена за мен?
Смайването му я накара да преглътне истинския отговор.
— Свикнах да бъда омъжена.
— Добре, ще си премерим силите — рече той и пристъпи бавно нагоре по стълбите, — но те предупреждавам, скъпа, че няма начин да спечелиш.
— Може би ще те изненадам, Ейнджъл — усмихна му се Каси.
И пет секунди по-късно той наистина бе изненадан. Тя беше дяволски бърза, почти колкото него. Но Каси бе по-изненадана, тъй като за първи път Ейнджъл беше бавен, толкова бавен, че и едно дете щеше да извади оръжието си по-бързо от него. Той я остави да победи. Когато я осени защо, тя се спусна към него и обви ръце около врата му.
— Ти загуби! — щастливо извика младата жена.
— Ти така си мислиш — промълви Ейнджъл, преди устните му да завладеят нейните и да я оставят без дъх.
Измина доста време, преди тя да проговори:
— Не разбирам. Не искаше ли развод?
— Скъпа, защо според теб, не попречих на Маккъли да ни оженят?
— Но ти не можеше да ги спреш, дори и да искаш.
— Не можех ли?
Очите й се разшириха. Тя го бе виждала как се обръща и вади револвера си за частица от секундата. През онзи ден можеше да спре Ричард и да не му позволи да му отнеме револвера. Освен това когато се връщаха към къщата, се намираше твърде близо до Фрейзър и спокойно можеше да го обезоръжи и да сложи край на цялата работа.
— Тогава защо ми беше толкова ядосан? — поиска да разбере Каси.
— Защото ти толкова настойчиво ги молеше да се откажат от намеренията си.
— Но това беше, защото бях уплашена до смърт, че ще ги избиеш всичките, ако те заставят да се ожениш за мен.
— И това ли беше единствената причина?
— Ами… да — отвърна тя и страните й порозовяха. — Аз нямах нищо против да се омъжа за теб. Разбира се, тревожех се какво ще каже майка ми затова.
— И все още ли се тревожиш?
— В действителност не. Няма да повярваш, но тя е станала много по-добра откакто баща ми започна да разговаря с нея.
— Не, не, няма да повярвам.
Каси се засмя.
— Казах ли ти, че татко ще ни дойде на гости? Изобщо няма да се изненадам, ако в най-скоро време не решат да живеят заедно.
— А ние заедно ли сме, Каси?
— Очаквам да си събереш багажа и да се преместиш тук още днес.
— Не съм сигурен дали е добра идеята.
— Защо? Ти вече познаваш къщата. Тя е точно копие на тази в Тексас.
Съзнателно не спомена най-голямото препятствие — несъгласието на майка й. Той също реши да го премълчи.
— Знаеш ли защо го е направил?
— Не съвсем. Предполагам, че е искал да запази живи спомените си.
— И затова, но и защото той все още ме обича — прозвуча гласът на Катрин от другата страна на прозореца, до който бяха застанали Каси и Ейнджъл.
Двамата се извърнаха към нея, за да видят как тя напуска подслушвателния си пост и се отдалечава. Ейнджъл и Каси се спогледаха и избухнаха в смях.
— Тя ми каза, че отива да си легне — каза й Ейнджъл.
— Преди да разбере какво става? Не и моята майка.
— В такъв случай сигурно е отишла да си вземе револвера?
— Повече няма защо да се тревожиш затова — усмихна му се Каси. — Ако не си забелязал, тя току-що ни даде благословията си като не каза нищо.
— Не забелязах.
— Най-накрая ще започнеш да я разбираш. Просто ти трябва известно време.
Той я притегли по-близо до себе си.
— Не можеш да си представиш колко хубаво ми звучи това.
— Кажи ми.
Сега го бе хванала натясно. Думите, които искаше да чуе, не можеха да излязат лесно от устата му.
— Не знам как се случи, но ти започна да означаваш много за мен, Каси. По дяволите, и ден не може да мине, без да си мисля за теб и да копнея да бъдеш изцяло и завинаги моя.
— Ейнджъл, да не би да ми казваш, че ме обичаш?
— Предполагам, че да. Но те предупреждавам, че няма да успееш да ме превърнеш в говедар.
Тя се засмя и го целуна.
— Не бих се и опитвала. — Но навикът й да подрежда живота на другите я накара да добави: — Нищо чудно да станеш следващият шериф на Шайен…
ГЛАВА 41
— Струва ми се, че това е първият път, когато виждам Колт Тъндър в костюм — сподели Каси на Ейнджъл, докато двамата наблюдаваха как младоженците обикалят сред гостите си. — А знаеш ли колко време мина, откакто не си е подстригвал косата?
— Знам — кимна съпругът й. — Едва го познах в църквата. Лично аз бих почакал до пролетта, но се съмнявам, че предпазването на ушите му от студа има нещо общо с решението да си отреже косата. Бих казал, че той най-после е оставил миналото зад гърба си, благодарение на херцогинята.
— Винаги е необходима жена…
— Не винаги.
— В повечето случаи — да оправи нещата.
Той презрително изсумтя.
— С подобно мнение никак не е странно, че се месиш в живота на другите. — Черните му очи блеснаха предупредително. — Но ние вече скъсахме с този навик, нали?
— Ние смятаме да се опитаме — уклончиво отвърна Каси като избегна погледа му.
— Каси…
— Веднага се връщам.
Той се намръщи на отдалечаващия й се гръб, както и на внезапното прекратяване на разговора. Но само след секунда се усмихна доволно. Вече бе решил да не я притиска. Каси нямаше да бъде Каси, ако не се бъркаше в нечии работи. Засега не мислеше да й казва. Искаше да има поне няколко спокойни седмици, преди да се наложи да застреля някого заради жена си.
Каси се запъти право към майка си, сигурна, че Ейнджъл няма да я последва, за да довършат разговора си. Тази сутрин Ейнджъл се бе почувствал изключително неловко, когато Катрин влезе в трапезарията си и го завари там. Присъствието му бе недвусмислен знак, че се е преместил в къщата. Но всичко, което тъщата му каза бе:
— Останаха ли яйца?
Думите й не го накараха да се отпусне, но може би след време щеше да свикне да не се притеснява в присъствието на Катрин.
— Знаеш ли, струва ми се, че и аз трябва да организирам подобно нещо — каза Катрин, когато дъщеря й приближи.
— Какво да организираш?
