— Никога не бях чувал за Рафърти, но Гейлин Слейтър е друга работа. Това е той, нали?
— Така поне твърдеше.
— Е, търсят го в Колорадо и Ню Мексико за убийство. Поне единият от съдиите ще го осъди на смърт.
— Аз пък си мислех, че не се притесняваш да убиеш мъж, който си заслужава въжето.
— Когато ти ме гледаш, се притеснявам. Как успяха да те отвлекат?
— Дойдох в града, за да те видя.
— Сама? И без оръжие? — Каза той с изключително обвинителен тон, сякаш не би могла да извърши нещо по-глупаво. — За какво си искала да ме видиш?
— Не мисля, че сега ще ти кажа — хладно заяви Каси.
— Искала си да ме предупредиш за Слейтър?
— И какво, ако е така?
— Не мислех, че те интересувам.
— Интересуваш ме.
— Колко много?
— Дяволски много — остро отвърна Каси за разлика от неговия мек тон. — Но ние не сме врагове, а по- скоро приятели. А аз се интересувам от всичките си приятели — добави и с това развали впечатлението от предишното си признание.
Ейнджъл й хвърли мрачен поглед и не я удостои с отговор. Изведнъж се зае да завързва неподвижните мъже. Каси не помръдна от мястото си, разтривайки краката си, за да възстанови кръвообращението. В този миг зърна ботушите си.
Запъти се сковано към тях. Всички мускули я боляха. Започваше да се ядосва на себе си. Би трябвало да чувства облекчение. Вече беше в безопасност. Ейнджъл също. Трябваше да му благодари, вместо да му се сопва… но все още не бе получила жадуваната прегръдка.
— Цялата работа се оказа доста лесна — каза той и приближи зад гърба й.
Тя се обърна, за да го погледне.
— Те не те очакваха преди обед, така че не си направиха труда да пазят.
Очите му внезапно се присвиха.
— Някой от тях докосна ли те, Каси? Искам да знам истината!
— За да можеш да ги убиеш лично?
— Да.
Честен докрай, такъв си беше нейният Ейнджъл!
— Не, те не ме харесаха.
— Сигурно са били слепи.
Бузите й пламнаха.
— Ти харесваш ли ме, Ейнджъл?
— А ти какво, по дяволите, мислиш? — възкликна той, преди да я сграбчи в прегръдките си.
ГЛАВА 40
По обратния път до вкъщи Каси дремна няколко часа, седнала на седлото пред Ейнджъл и използвайки гърдите му за възглавница. Той яздеше бавно, за да можеше тя да поспи, но преди това й каза с нисък и дрезгав глас:
— Проклет да съм, но не искам да те отвеждам у вас. — И двамата си спомниха страстната целувка и дивата му прегръдка в хижата. — Ако майката ти не ни чакаше…
Той не довърши, а Каси не му отговори. Но докато се унасяше в сън, устните й бяха извити в доволна усмивка. Сега повече от всеки друг път бе решена да не се разделя с Ейнджъл.
Слънцето тъкмо изгряваше, когато двамата влязоха в двора на „Лейзи С“. Катрин ги чакаше на терасата, без да мигне цяла нощ. Тя се спусна към Каси и едва не я задуши в прегръдките си. Дъщеря й предотврати всякакви въпроси с думите:
— Ще поговорим по-късно, мамо. Първо трябва да уредя нещо с Ейнджъл. — Извърна се към него и добави: — Веднага ще се върна, така че не си тръгвай.
Катрин и Ейнджъл останаха загледани в нея, докато Каси се втурна към къщата. Най-после Катрин погледна към Ейнджъл, който бе изкачил половината от стъпалата и стоеше на почтено разстояние от нея.
— Уби ли ги? — попита тя.
— Не и след като тя бе там.
— Аз бих.
Той не се съмняваше.
— Каси се разстройва много от убийството на себеподобни. Способна е да извърши и най-налудничави неща, за да го предотврати. Дори искаше да предизвика Рафърти Слейтър, за да не го направя аз.
Катрин внимателно обмисли думите му и въпреки, че сърцето й се сви от страх, изражението на лицето й не се промени. Нямаше намерение да му споменава, че, според нея, дъщеря й не е искала той да бъде наранен.
— И как реагира тя? — попита Катрин.
— Започна да ме ругае, вместо да ми благодари, че съм я измъкнал оттам.
— Тогава позволи ми аз да ти благодаря…
— Няма нужда.
Катрин не бе съгласна, но не настоя.
— Знаеш ли какво искаше да каже с това, че трябвало да уреди някои неща с теб?
— Не.
Майката на Каси се страхуваше, че се досеща, но нямаше намерение да го предупреждава. В крайна сметка имаше и по-лоши неща от това да има за зет професионален стрелец.
— Ще изпратя някого да каже на шерифа да се погрижи за онези двамата — примирено въздъхна тя. — Кажи на Каси, че ти си ми обяснил всичко вместо нея. Отивам да си легна.
Вратата се затвори зад нея и Ейнджъл се намръщи. Нима тя го оставяше сам с дъщеря й? Същата жена, която искаше да се махне колкото се може по-далеч от Каси?
Когато Каси излезе на терасата завари Ейнджъл прегърнал с едната си ръка Марабел, а с другата да я чеше зад ушите.
— Какво е станало? — изуми се тя.
— Какво да е станало?
— Изглежда, че вие двамата с Марабел се разбирате.
— А защо да не се разбираме? — невинно я погледна той. — Тя е само една голяма писана.
Каси изпухтя презрително, а той й се усмихна в отговор. В този миг забеляза, че Каси носеше револвера си.
— И къде си мислиш, че отиваш с това? — ядосано я попита той.
— Никъде.
— Тогава защо си го сложила?
— Защото те предизвиквам да си премерим силите кой от двама ни ще извади по-бързо револвера си.
— Какво означава това?
— Нали искаш развод?
Той се намръщи.
— И какво общо има, по дяволите, едното с другото?
— Ако ти спечелиш, ще отида право при адвоката и ще му кажа да започне делото за развод.
— А ако загубя?
— Няма да има никакъв развод.
Ейнджъл притихна, приковал поглед в лицето й.
— И защо поемаш този риск?
