брат ми?
Не можеше да твърди тъкмо това.
— Твоят брат се опита да ме изнасили. Затова Ейнджъл го търсеше.
Той я погледна и за пръв път в очите му проблесна интерес. Това я изненада.
— По дяволите, не мога да разбера защо е искал да го направи. Ти не си нищо особено.
Каси почувства как страните й пламнаха.
— Това не променя факта…
— Дори и да те е изнасилил — прекъсна я Гейлин, — туй не е причина да умре.
Каси разбра, че той никога нямаше да признае, че брат му е заслужавал смъртта си.
— Няма да успееш да се измъкнеш. Дори и да убиеш Ейнджъл, аз ще те преследвам докрай. Никъде няма да можеш да се…
Той се изсмя презрително и отново я прекъсна.
— Лейди, к’во те кара да си мислиш, че шъ тъ оставя жива? Не си мъртва само щото реших да те оставя жива в случай, че твоят стрелец пожелае да те види отблизо. Тъй шъ мога да го застрелям много лесно. Ти си виновна за смъртта на Рафи и затова също шъ умреш.
Навярно смяташе, че това ще я накара да млъкне, но не успя.
— Ти… ти все пак няма да се измъкнеш безнаказано. Днес те видях в града. Казах на майка си. Тя е достатъчно умна, за да разбере кой си, така че името Слейтър ще заеме челно място в списъците на търсените престъпници. Из целите Западни щати ще бъдат разлепени обяви с името ти. Няма да имаш нито за миг покой, ако ни убиеш.
— Значи ще трябва да напусна страната — сви рамене Гейлин. — Туй не мъ тревожи. Но ти мъ дразниш, тъй че млъквай, момиче, преди да съм ти затворил устата с някой парцал. Те няма да имат мангизите преди банката да отвори утре сутринта, тъй че твоят стрелец няма да дойде тук преди пладне. Искам преди туй да поспя.
Каси се канеше да му заяви, че майка й ще го преследва до края на света, но реши да премълчи. Нищо чудно в отговор да я убие.
Сутринта щеше да има време да поработи над него, както и над приятеля му Хари. Щеше да се опита да го сплаши и може би по-дребният мъж щеше да вразуми Гейлин.
Но не искаше да го остави да има последната дума.
— Гладна съм — оплака се младата жена.
— Не смятам да хабя храна за една мъртва жена.
В крайна сметка го остави да има последната дума.
ГЛАВА 39
В два часа през нощта Катрин заудря силно по вратата на Ейнджъл сякаш искаше да я изкърти. Когато най-после той отвори вратата, останалите наематели вече бяха наизлезли в коридора, за да видят какво става.
Придружаваха я двама яки каубои, а Ейнджъл стоеше на прага само по долни гащи с револвер в ръка. Първата му мисъл бе, че тя е решила да го придружи, докато напуска града, още повече, че отново носеше онази проклета черна торба. Но ако бе така, щеше да действа без много шум. Дулото на револвера му, насочено срещу неканените му посетители, ясно показваше, че той никъде не възнамеряваше да заминава. Освен това госпожа Стюарт го бе събудила по средата на прекрасен сън за нейната дъщеря, така че Ейнджъл никак не бе в настроение да понася нови обиди.
— Само се опитайте да ми дадете отново тези пари и аз ще ги изгоря — каза й той.
— Не са за теб. Дошла съм, за да те наема.
— Да напусна страната? — подигравателно подхвърли Ейнджъл.
— Не, за да си върна Каси. Била ли е тук? Конят й все още е отпред.
— Не съм я виждал… и какво искаш да кажеш с това: да си я върнеш? Къде е тя?
— Държат я в някаква хижа в планината. От грубата карта, която са нарисували, ми се струва, че е една много стара ловна хижа, недалеч от моето ранчо. Не знам колко мъже има там, но те искат двадесет хиляди долара. В противен случай ще… ще я убият.
Ейнджъл бавно отпусна дулото на револвера. Чак сега забеляза колко бледа е Катрин. Вероятно и той не изглеждаше по-добре.
Надяваше се, че тя лъже, че е измислила всичко, за да се отърве от него. Възможно ли бе да е толкова коварна? Може би, но страхът в очите и бе доказателство, че това не е хитро скроен план, за да го премахне от живота на дъщеря си.
— Как е станало?
— Днес тя беше заедно с мен в града. Прибрахме се у дома, но след това тя отново се е върнала в града, без да ми се обади. Оставила съобщение, че отива да поязди, ала след като конят й е тук, предполагам, че е дошла да те посети. Но тъй като ти не си я виждал, значи са я отвлекли веднага след като е пристигнала тук.
— И всичко, което искат, са двадесет хиляди долара? — Изненадата му бе разбираема. Всички, които познаваха семейство Стюарт, знаеха, че това е стара и богата фамилия.
— Очевидно те не знаят колко струвам — отвърна Катрин. Което в известен смисъл е истински късмет, За щастие имам тази сума под ръка, така че няма да се налага да чакам до утре сутринта да отворят банката.
Само защото се бе опитала да го подкупи да напусне града. Леката червенина на бузите й я издаде, че много добре си спомняше.
— Останалите пет хиляди също са вътре. Нали каза, че това е цената ти? — добави Катрин.
— Извадете ги.
— Моля?
— Извадете тези пет хиляди. Аз няма да работя за вас, госпожо Стюарт, независимо по каква причина — заяви Ейнджъл и се обърна. Майката на Каси го последва в стаята му.
— Трябва да го направиш — умолително рече тя. — Не знам защо, но те настояват ти да занесеш парите. Ако някой друг се опита да ги занесе…
— Не съм казал, че няма да ги занеса — отвърна Ейнджъл, докато обличаше ризата си.
— Тогава нека ти платя.
— За да освободя съпругата си? — Ейнджъл я изгледа мрачно. — Тя все още е моя съпруга, нали?
Катрин усети как лицето й пламна. Подозираше, че той няма да се помръдне на сантиметър, ако не му отговори.
— Да.
Ейнджъл продължи да се облича.
— Къде се намира тази хижа?
— Джим ще ти покаже мястото, но не може да дойде с теб дотам. Те подчертават, че трябва да отидеш сам.
— Не съм си и помислял друго. Имате ли някаква представа кои са тези мъже? Може би ваши врагове?
— Мои, не… по-скоро са твои.
— Какво ви кара да мислите така?
Тя сви рамене и несигурно го погледна.
— Може да не съм на прав път, но днес в града Каси видя някакъв човек, който много я изплаши. Тя твърдеше, че това бил мъжът, когото ти си убил в Тексас.
— Убил съм повече от един в Тексас.
— А Каси знаеше ли за тях?
— Не. Сигурно се отнася за Рафърти Слейтър. Но мъртвите не се разхождат по улиците.
— Точно това й казах и аз — отвърна Катрин. — Но тя настояваше, че мъжът приличал като две капки вода на този, който си убил. Единственото разумно обяснение е, че са братя, може би дори близнаци.
— И братът навярно търси отмъщение — заключи Ейнджъл, докато нахлузваше мушамата си. —
