— Откакто се върна от Остин, онзи глупак, моят брат, не е на себе си. Напоследък не похваща никаква работа. А сега приказва за някакви си „права“, които се отнасяли и до „съпругата“ му. Дори се осмели да заяви, че възнамерява да отиде и да прибере момичето на Катлин, тъй като все още не били официално разведени. Разбира се, татко на бърза ръка го отказа от намерението му.
Каси не можа да повярва на ушите си.
— Да не би да искаш да кажеш, че той иска да остане женен за Джени?
Лицето на Морган пламна от възмущение.
— По дяволите, разбира се, че не! — изръмжа той. — Клейтън просто е бил веднъж с нея и то благодарение на теб, и сега му се иска да опита отново.
Сега бе ред на Каси да се изчерви, тъй като приказките на Морган звучаха неприлично за нейните невинни уши. Младежът осъзнаваше, че бе пристъпил границата на благоприличието, но не го бе грижа. Той й беше бесен за това, което бе направила и по този начин сама бе сложила край на надеждите му да се ожени за нея. Беше бесен и на себе си, защото нямаше смелост да се опълчи на баща си и да отстоява намеренията си. Истината беше, че той все още я желаеше.
Морган не й обърна особено внимание, когато за пръв път дойде на гости на баща си. Тогава Каси бе на осемнадесет години и не представляваше нищо особено, просто беше хубаво момиче, а Коули бе пълен с такива момичета. Срещаха се дори истински красавици. Освен това бе твърде слаба за вкуса на Морган. Тя не събуждаше никаква страст или поне такава бе първата му мисъл.
Но около мис Касандра Стюарт имаше нещо дяволски странно, нещо, което я правеше все по-интересна и привлекателна всеки път, когато я видеше. Като че ли порастваше пред очите му, поне външният й вид се променяше. Въпреки че бе дребничка и слаба, у нея нямаше нищо детско. И колкото повече я гледаше човек, толкова по-хубава започваше да му се струва.
По време на посещението й миналата година Морган се бе уловил, че доста често мисли за нея. През цялото лято бе раздразнен и лесно избухваше и когато тя си замина, разбра, че я желае. Миналата зима Каси не дойде и интересите му се пренасочиха другаде — нищо сериозно — но той зарови дълбоко в сърцето си чувствата си към Касандра Стюарт и реши да я забрави… докато тя не се появи отново.
Странно, но когато я видя отново, тя му се стори съвсем обикновена. Реши, че сигурно трябва да е бил луд предишната година, за да й позволи да нахлуе в мислите му и дори да обсеби сексуалните му фантазии. Но този път чувствата му се преобърнаха за много по-кратко време. Още в края на първия месец от пристигането й, Морган отново я желаеше и намеренията му бяха толкова сериозни, че той помоли баща си за разрешение да я ухажва.
Одобрението и благословията на Ар Джей бяха най-важни за синовете му. Разрешението на Чарлз Стюарт бе на второ място, а от мнението и желанието на Каси никой не се интересуваше. Мъжете от семейство Маккъли бяха изключително самоуверени и смятаха, че някои неща са им гарантирани по рождение.
Това, което накара Ар Джей да излезе извън кожата си от гняв и да го настрои против Каси, бе, че по някакъв начин тя бе успяла да убеди най-младия му син да прекъсне семейната традиция и да се ожени без неговото съгласие. А фактът, че се бе оженил за момичето на неговия враг, само бе сипал сол в раната. Но и раната на Морган бе отворена и кървеше, защото той все още желаеше Каси, но знаеше, че сега тя никога няма да бъде негова.
Не обвиняваше баща си, който бе твърде непреклонен и старомоден, за да се промени. Не обвиняваше и враждата между семействата, въпреки че не знаеше причината за нея и която съществуваше откакто се помнеше. Той обвиняваше Каси, че си бе навряла носа там, където не беше нейна работа. Ако се бе оженил за нея, щеше доста бързо да я излекува от този навик да се меси в хорските работи. А сега никога нямаше да има този шанс.
Но тя никога не узна какво изпитваше към нея. Защото той не се издаде нито с поглед, нито с някакво действие. А в края на седмицата тя щеше да си замине и той ще се опита да я забрави. Но когато я гледаше сега, разбра, че няма да му е толкова лесно.
Каси не забеляза, че погледът на Морган жадно обхожда миниатюрните и форми. Неочакваното му съобщение, че брат му иска да си върне годеницата, я завари неподготвена. Самата идея бе толкова смайваща и в същото време толкова облекчаваща съвестта й, че тя се вкопчи с цялото си сърце за нея. Това означаваше, че инстинктите й не я бяха подвели напълно. Както и че в крайна сметка планът й да събере двете враждуващи семейства може да сработи. Разбира се, тя вече няма да е тук, за да види резултата от своите усилия.
— Какво смяташ да правиш с това, Каси?
Тя го погледна и видя, че се взира в пушката в ръката й. Беше толкова изненадан, че дори забрави да я нарече мис Стюарт. Но тя го срещаше за пръв път, откакто бе започнала да ходи въоръжена.
— Аз имах някои неприятности… всъщност… няма значение какво смятам да правя с нея — завърши тя и вирна брадичка.
Каси бе ядосана на себе си, че все още таи в сърцето си надежда да сдобри двете враждуващи семейства, но реши, че Морган едва ли ще се разстрои, ако научи, че наемните работници на Катлин са я заплашили. По-скоро щеше да ги поздрави за постъпката им, така че реши да не му казва нищо.
Но бръчката между очите на Морган се задълбочи и той настойчиво я изгледа.
— Какви неприятности?
Каси не му отговори, а се опита отново да мине покрай него. Този път той не помръдна, а вместо това я сграбчи за ръката.
— Отговори ми! — настоя младежът.
Ако не го познаваше по-добре, щеше да реши, че в погледа му се чете загриженост за нея. Но това бе немислимо, след като членовете на семейството му се канеха в края на седмицата да опожарят ранчото „Двойно С“. Може би просто бе ядосан, че се е уплашила повече от семейство Катлин, отколкото от семейство Маккъли.
В крайна сметка не бе длъжна да му отговаря.
— Нямаш никакво право да ме разпитваш, Морган Маккъли — упорито заяви младото момиче и се изви, за да освободи ръката си. — А сега ме пусни…
Думите й заседнаха в гърлото, защото като се извъртя към улицата, зърна с крайчеца на окото си проблясъка на нещо жълто. Обърна глава и видя, че Ейнджъл се бе приближил. Сега се облягаше на един от дървените стълбове пред седларския магазин.
Поведението му не издаваше нищо, че е с нея. Всъщност приличаше повече на любопитен наблюдател на интересната сцена между Морган и Каси. Но ако човек се вгледаше по-внимателно, щеше да разбере, че равнодушният му вид е само привиден. Палецът на лявата му ръка бе мушнат в една гайка на колана, мушамата му бе дръпната назад, а дясната му ръка почиваше лениво покрай бедрото — точно върху неговия колт четиридесет и пети калибър.
Беше на около два метра, достатъчно близо, за да чуе разговора им, както и да се намеси. Сърцето на Каси се сви от ужас при мисълта какво можеше да се случи в следващите няколко секунди.
Тя отмести поглед от него, преструвайки се, че не го познава и надявайки се, че Морган няма да го забележи. Напразно! Сега Морган се взираше право в Ейнджъл, а лицето му приличаше на буреносен облак.
— Желаете ли нещо, мистър?
Нападателният тон на младия Маккъли накара Каси да потрепери. Бедата на мъжете от семейство Маккъли бе в това, че си въобразяваха, че големият им ръст ги прави могъщи и непобедими. Ала един куршум можеше да намали ръста и на най-високия мъж и то доста бързо. Всичко това явно бе отлично известно на Ейнджъл, тъй като нито мускул не трепна по лицето му и той не изглеждаше ни най-малко впечатлен от по-едрия и висок мъж. Цялото му поведение показваше, че въобще няма намерение да отговаря. А това беше още по-лошо. Никой мъж не обича да го пренебрегват и Маккъли не бе изключение. Още повече, че досега никой не се бе осмелил да го пренебрегва!
Каси се улови за първото, което й хрумна:
— Кажи на баща си, че няма да си тръгна, преди да говоря с него.
Думите й го накараха отново да впери поглед в нея.
— Вече ти казах, че той няма…
