Пътешествие към Арктур

някакво свое желание, а е тук с определена цел, за да изпълни някаква мисия до края… Каква е тази цел, той не знаеше.

През дърветата Маскул видя, че Бланчспел най-после залязва на запад. Приличаше на приказна топка от ален огън и по нея Маскул разбра, че е пристигнал. Алеята рязко изви наляво и се спусна стръмно надолу.

Широката река със силно течение, с тъмни и чисти води течеше недалеч в посока от север на юг. Горската пътека водеше право към брега й. Маскул скоро стигна дотам, спря се и замислен се загледа в шуртящите и плискащи води. Гората се простираше на противоположния бряг. Далеч на юг ясно се различаваше Пулингдред. На северния небосклон се извисяваха върховете на Ифдон — високи, диви, красиви и застрашителни. Бяха на не повече от двайсет километра.

Маскул почувства, че в сърцето му се надига пламенно чувство, като полъх на вятър преди буреносния тътен. Въпреки умората, той гореше от желание да се втурне в приключението. Желанието за действие се пробуди от дългото съзерцание на стръмните скали на Марест. Явно те влияеха на волята му като магия, както магнитът привлича желязото. Загризал нокти, Маскул не откъсваше взор от планината и се питаше дали няма да може да покори височините още същата вечер. Ала щом обърна очи към Бланчспел, си спомни за Джойуинд и Панаве и се овладя. Реши да остане през нощта на мястото, на което се намираше и да тръгне на зазоряване, веднага щом се събуди.

Маскул се напи с вода от реката, изми се и се изтегна на брега, за да поспи. Натежалата му мисъл така го беше обсебила, че той не се боеше от възможните нощни опасности — вярваше в звездата си.

Бланчспел залезе и денят угасна, нощта падна над земята и Маскул се унесе. Събуди се обаче преди полунощ от някакво малиново сияние в небето. Отвори очи и се запята къде е попаднал. Чувстваше скованост и болка. Червеникавата светлина беше със земен произход и през дърветата виждаше блещукането и. Маскул стана да разгледа.

На трийсетина крачки от реката едва не се спъна в тялото на заспала жена. Блясъкът идеше от малък предмет връз пръстта, недалеч от нея. Приличаше на дребен скъпоценен камък, който хвърляше алени пламъци. Без да му обръща внимание, той загледа жената.

Беше облечена е кожата на едро животно, със съвършени дълги и гладки бедра, по-скоро мускулести, отколкото пълни. Вместо да е тънко пипало, нейният магн беше като трета ръка, завършваща с пръсти. Лицето й, обърнато към небето, беше необикновено красиво и поразяваше с дивата си сила. Удивен, Маскул откри на челото й вместо брев око. Трите й очи бяха затворени. Поради червенината на светлината, Маскул не можеше да различи цвета на кожата й.

Той докосна нежно жената. Тя се събуди и спокойно се обърна към него. Трите й очи го гледаха втренчено. Двете по-отдолу бяха потъмнели и безизразни, просто органи на зрението. Във високомерния й безстрастен поглед имаше нещо съблазнително и възбуждащо. Маскул прочете в този поглед предизвикателност и женска горделивост и инстинктивно се напрегна.

Тя седна.

— Можеш ли да говориш езика ми? — попита Маскул. — Сигурно не трябва да задавам подобен въпрос, щом другите успяха да се разберат с мен.

— Защо мислиш, че няма да мога да усетя духа ти? Не е чак толкова сложен.

Тя говореше с топъл, мелодичен и омайващ глас. Беше наслаждение да я слуша човек.

— Знам, но нямаш брев — рече Маскул.

— Имам сорб, който е още по-добър — отвърна тя и показа окото на челото си.

— Как се казваш?

— Осеакс.

— Откъде идваш?

— От Ифдон.

Високомерните й отговори започваха да го дразнят, но звукът на гласа й беше пленителен.

— Утре заминавам натам — рече Маскул. Тя се изсмя ненадейно, сякаш пряко волята си, но нищо не каза.

— Казвам се Маскул — продължи той — и съм чужденец… от друга планета.

— Досетих се, като видях смешния ти вид — рече Осеакс.

— Май ще е по-добре веднага да решим — да станем ли приятели или не?

Осеакс се прозя и се поразкърши, без да се изправя.

— Защо да ставаме приятели? Ако те считах за мъж, може би щях да те взема за любовник.

— Потърси си друг — сряза я Маскул.

— Така ще е, Маскул. А сега си тръгвай и ме остави на мира!

Тя отново полегна, но не затвори веднага очи.

— Какво правиш тук? — не се стърпя да я попита Маскул.

— О, ние от Ифдон нерядко идваме да спим край реката, защото там често се случва да не осъмнем — додаде тя.

— Аз съм чужденец — започна Маскул. — Вежливостта не изисква ли да ме предупредиш за дебнещите опасности, щом като местността е толкова страшна?

— Въобще не ме интересува какво може да ти се случи — отвърна Осеакс.

— Ще се връщаш ли утре сутринта в Ифдон? — попита пак Маскул.

— Ако искам — отвърна жената.

— Тогава ще пътуваме заедно дотам.

Тя се надигна на лакът.

— На твое място, вместо да чертая планове за другите, щях да се заема с нещо извънредно наложително.

— Кое, моля?

— Нищо не ме задължава да ти го кажа, но все пак ще ти помогна — натърти Осеакс. — Щях да се опитам да си сменя женските органи с мъжки. Тук е страна на мъже.

— Говори по-ясно.

— Достатъчно ясно го казах. Да опиташ да преминеш Ифдон без сорб, си е чисто самоубийство. А магнът ти не е само безполезен, но дори и опасен.

— Явно знаеш какво говориш, Осеакс. Посъветвай ме още в такъв случай.

Жената небрежно посочи камъка, който блещукаше край тях.

— В него е решението — рече тя. — Ако притиснеш този друд върху органите си, навярно ще предизвикаш начало на изменения в тях, а Природата ще свърши останалото през нощта. Само че нищо не обещавам.

И Осеакс окончателно обърна гръб на Маскул.

Той поразмисли, после отиде при камъка и го взе в ръка. Беше къс с размерите на кокоше яйце и хвърляше тъмночервена светлина, сякаш е нажежен до зачервяване, пръскайки наоколо дъжд от дребни кървавочервени искри.

В края на краищата Маскул реши, че съветът на Осеакс може да се окаже полезен, и притисна друда първо върху магна, после и върху брева си. Както при горенето на рани с лечебна цел, изпитаната болка се оказа добротворна.

9. ОСЕАКС

Започваше вторият ден на Маскул на Торманс. Събуди се, когато Бланчспел беше вече над хоризонта. И веднага усети, че органите му са се преобразили през нощта. Месестият брев се беше превърнал в подобен на око сорб; магнът му пък беше набъбнал и израснал от гърдите му като трета ръка. Новият юмрук веднага му вдъхна по-голяма физическа сигурност, но трябваше да провери какво върши сорбът.

Излегнат на припек под бялото слънце, той започна да отваря и затваря последователно едно подир друго трите очи. Установи, че двете, разположени по-ниско, служат на възприятието, а горното — на волята му. С очите долу просто различаваше безстрастно всичко до най-малките подробности; със сорба обаче установяваше доколко важни са нещата наоколо за нуждите му.

Доста озадачен от порядките в новия свят, Маскул стана и се огледа. Беше прекарал нощта отдалечен