оттам някакво дребно чудовище, което приличаше повече на влечуго, отколкото на риба, заради люспестите плочки и зъбите си. Тя го хвърли на сушата и то започна да пълзи в кръг. Внезапно тя събра цялата си воля в сорб. Съществото подскочи във въздуха и падна мъртво.
Осеакс взе плосък камък с остри върхове и изчегърта люспите и вътрешностите. По време на операцията ръцете и дрехите й се опръскаха със светлочервена кръв.
— Намери друда, Маскул — лениво усмихната му поръча тя. — Онзи от вчера вечерта.
Той започна да търси. Трудно беше да го открие, защото лъчите му бяха потъмнели и отслабнали, погълнати от светлината на слънцето, но накрая успя. Осеакс постави друда във вътрешността на чудовището и остави тялото на земята.
— Докато се сготви, ще се поизмия от кръвта, която толкова те плаши. Никога ли не си виждал кръв?
Маскул я гледаше объркан. Отново същият парадокс — противоположните полови особености на личността й. Дръзката, господарска мъжка себичност, несъвместима с пленителната, опасна женственост в гласа. В съзнанието му проблесна разтърсваща мисъл.
— Казвали са ми, че в страната ти се извършва действие на волята, наречено „абсорбиране“ — започна той. — Какво е това?
Осеакс протегна ръце, за да не изцапа надиплената дреха с кръв, и се засмя с прелестен, звънтящ глас.
— Ти си мислиш, че съм наполовина мъж? — подигра му се тя.
— Отговори ми на въпроса!
— Цяла-целеничка съм жена, Маскул, до мозъка на костите. Не че не съм абсорбирала мъже.
— Което означава?
— Нови струни за арфата ми, Маскул. Повече страсти, по-горещо сърце…
— За теб — да, а за тях?
— Не знам — отвърна тя. — Жертвите не описват преживяванията си. Сигурно са нещастни, ако въобще съзнават нещо…
— Отвратително занимание! — възмути се Маскул и погледна жената мрачно. — Човек би казал, че Ифдон е земя на демони.
Осеакс му изпрати прелестен присмехулен поглед и пристъпи към реката.
— И по-добри мъже от теб — по-добри във всяко отношение — бродят по света с чужда воля в себе си — засмя се тя. — Бъди колкото си искаш морален, но истината е, че животните са направени, за да бъдат ядени, и простите същества са сътворени, за да бъдат абсорбирани.
— Ами човешките права? — Маскул беше възмутен.
Жената се беше навела над реката, за да измие ръцете си, но се извърна и през рамо отговори на забележката му:
— Ние смятаме мъжа за човешко същество, стига да е способен да се защитава.
Месото се сготви и двамата закусиха, без да разменят повече дума. Маскул хвърляше от време на време подозрителни погледи към спътничката си. Дали поради необичайния вкус или поради продължителното гладуване, от храната му се догади, чувстваше се почти като канибал. Той хапна малко и щом свърши, му се стори, че е омърсен.
— Дай да закопая друда така, че да го намеря и следващия път, ако ми потрябва. Макар че тогава няма да съм с Маскул, който да му се чуди и диви… Вече трябва да тръгваме по реката.
Те влязоха във водата. Тя течеше срещу тях лениво, но съпротивлението й, вместо да възпрепятства движението им, действаше обратно — тласкаше ги да вървят по-бързо. Продължиха още няколко километра нагоре. Усилието постепенно подобри кръвообращението на Маскул и погледът му към света наоколо се измени. Всичко го успокояваше и радваше — и жаркото слънце, и стихналият вятър, ободрителният вид на чудните облаци, тихите кристални гори. Приближаваха все по-близо към ярко обагрените възвишения Ифдон.
Имаше нещо загадъчно в жизнерадостния цвят на скалите. Едновременно го привличаха и го изпълваха със страхопочитание. Изглеждаха истински, но и свръхестествени. Докато наблюдаваше скалите на Ифдон, Маскул имаше усещането, че вижда портрет на призрак, изрисуван с твърд контур в крещящи цветове.
Той пръв наруши дългото мълчание.
— Тия планини имат необикновени форми — отбеляза той. — Линиите им са или прави, или перпендикулярни — никакъв наклон или извивка.
Осеакс се извърна назад и го погледна в очите.
— Това е типично за Ифдон. И природата ни е такава — сякаш ни удря с чук. В нея няма нито милост, нито търпение.
— Слушам те, обаче не схващам смисъла на думите ти — рече Маскул.
— Из целия Марест ще се натъкнеш на земя, която или пропада, или се издига нагоре. Дърветата растат по-бързо. Жените и мъжете тук не мислят два пъти, преди да действат. Ифдон може да се нарече страна на бързите решения.
Разказът на Осеакс впечатли Маскул.
— Нова, дива и първобитна земя — промълви той.
— Какъв е светът, от който идваш? — попита жената.
— О, един стар, грохнал свят, в който на природата са й нужни стотици години, за да премести парче твърда земя. Хората и животните обикалят из нея на стада. Загубили навика да се променят.
— Има ли жени там? — попита Осеакс.
— Както при вас, при това не са много по-различни.
— Те любят ли?
Маскул се разсмя.
— Толкова силно, че любовта е променила дрехите, речта и мислите на пола им — рече Маскул.
— Вероятно са по-красиви от мен?
— Не, не мисля — успокои я Маскул.
Двамата замълчаха и продължиха да вървят с несигурни стъпки по речното дъно.
— По каква работа отиваш в Ифдон? — внезапно попита Осеакс. Маскул се поколеба как да отговори.
— Представи си, че човек може да се стреми към толкова голяма цел, че сам да не я вижда.
Тя му отправи дълъг замислен поглед и попита:
— Каква цел?
— Морална цел.
— Да не искаш да поправиш света? — учуди се тя.
— Нищо не искам — чакам.
— Недей да чакаш дълго, защото времето не чака, особено в Ифдон.
— Нещо ще се случи — рече Маскул.
Осеакс му се усмихна почти незабележимо.
— Не си тръгнал, значи, с определена цел за Марест?
— Не, и ако ми позволиш, ще дойда с теб в дома ти.
— Странен мъж си! — възкликна Осеакс и се изсмя късо и възбуждащо. — Аз ти го предлагам през цялото време! Разбира се, че ще дойдеш у дома. Колкото до Кримтифон…
— Спомена името му и преди. Кой е той?
— А! Любовник или съпруг, както щеш го наричай.
— Няма да стане тогава — рече Маскул.
— Че какво има? Просто ще трябва да се отървем от него.
— Определено не те разбирам — избъбри объркано Маскул. — Да не си въобразяваш, че ще стъпя в сговор с тебе?
— Няма да правиш нищо против волята си! Обеща ми да дойдеш с мен.
— Я кажи как се отървавате от съпрузите си в Ифдон?
— Ти или аз трябва да го убием.
Маскул се взира в нея цяла вечност.
