стаята и падна право в скута на чичо Юлиус, който си седеше в люлеещия се стол.
— Хой, хой — изкрещя Карлсон пронизително и преди чичо Юлиус да е успял да се отърси от него, той се настани удобно върху раменете му. Скри пръстите на краката си под хавлията, сви се и започна да се гуши, а в същото време гальовно замърка:
— Хайде да си играем, че уж си ми дядо и ще ми разказваш една приказка, ама да не е страшна, че много ще се изплаша.
Чичо Юлиус никак не искаше да става дядо на Карлсон, а освен това бе намерил нещо интересно във вестника. Без да му мигне окото, той изтласка Карлсон на пода и след това се обърна към госпожица Рог:
— Какво виждам тук във вестника? — попита той. — Разни шпиони летели из Васастан, а?
Дребосъчето се вцепени, когато чу това. Хубава беля! Защо трябваше чичо Юлиус да напипа именно този проклет вестник. Та той беше отпреди повече от седмица и отдавна трябваше да са го изхвърлили.
Но за щастие чичо Юлиус само се присмиваше на всичко, което пишеха във вестниците.
— Мислят, че могат да внушат на хората какви ли не дивотии — заяви той. — И си пишат, каквото им хрумне, само и само да накарат хората да им купуват всички броеве. Шпиони… Щура работа! А вие виждали ли сте някой шпионин, или пък летящо буре по тези улички, госпожице Рог?
Дребосъчето притаи дъх. „Ако тя сега разкаже, че онова отвратително дебело момче понякога лети, тогава — край на всичко“, мислеше си той. Защото тогава чичо Юлиус сигурно щеше да се позамисли.
Но госпожица Рог явно не можеше да проумее, че Карлсон и неговото летене са нещо необикновено, а освен това тя още хлипаше и едва можеше да говори.
— Шпионин ли? Не, не знам такова нещо — проплака тя. — Това е някоя от онези глупости, дето ги пишат по вестниците.
Дребосъчето въздъхна от облекчение. Ако сега можеше да убеди Карлсон никога, никога, никога да не лети, когато би могъл да го види чичо Юлиус, може би все пак нещата щяха да се уредят.
Дребосъчето се огледа за Карлсон, но него го нямаше. Карлсон беше изчезнал. Дребосъчето се разтревожи и понечи веднага да го потърси, но чичо Юлиус го задържа при себе си. Обезателно искаше да чуе как му върви в училище и да провери дали го бива да смята наум, макар че бяха в лятна ваканция. Накрая Дребосъчето все пак успя да се отскубне и изтича в стаята си, за да види дали Карлсон не е там.
— Карлсон! — извика той още от вратата. — Карлсон, къде си?
— В панталона на твоята пижама — отговори Карлсон. — Ако тази теснотия изобщо може да се нарече пижама!
Той седеше на ръба на леглото и се мъчеше да се напъха в панталоните на пижамата, но макар и да ги дърпаше с все сили, това не му се удаваше.
— Ще ти дам една от пижамите на Босе — каза Дребосъчето, изтича в стаята на Босе и донесе една пижама, която беше горе-долу подходяща за един прилично дебел мъж, какъвто беше Карлсон. Разбира се, крачолите и ръкавите бяха много дълги, но Карлсон на бърза ръка уреди тази работа, като ги отряза. Дребосъчето забеляза това едва след като вече беше късно и не му придаде особено голямо значение. Пижамите, реши той, са само суета и не бива да развалят голямата веселба от това, че Карлсон ще спи при него.
Дребосъчето си бе постлал на дивана със завивките на Босе и бе поставил панерчето на Бимбо наблизо. Бимбо се беше свил в него и се опитваше да заспи, но от време на време отваряше по едно око и го вперваше подозрително в Карлсон.
Карлсон се мяташе в леглото на Дребосъчето, за да се намести удобно.
— Просто ми се иска да си имам едно топло гнезденце — обясни той.
Дребосъчето си мислеше, че Карлсон изглежда направо сладък в синята раирана пижама на Босе и му предложи да го завие хубавичко, за да се почувствува наистина като в топло гнезденце.
Но Карлсон не искаше да го завиват.
— Още не — каза той. — Човек може да направи много весели неща, когато спи на чуждо място. Например — да яде сандвичи с чеснов салам в леглото, да подреди завивките на някого така, че той да не може да си легне в тях и да устрои бой с възглавници. Хайде да започнем от сандвичите с чеснов салам.
— Но ти нали току-що изяде сума кифлички! — учуди се Дребосъчето.
— Ако не направим всичко, което се прави в подобни случаи, няма да играя — обиди се Карлсон. — Донеси сандвичите!
Дребосъчето се прокрадна в кухнята и се залови да маже сандвичи. Никой не му попречи. Госпожица Рог беше във всекидневната и разговаряше с чичо Юлиус. Вероятно му беше простила всичко, което каза за пилето.
След това Дребосъчето седна на ръба на леглото да гледа как Карлсон яде сандвичи. Колко беше щастлив и колко хубаво беше, че най-добрият му приятел е при него. А и Карлсон по изключение изглеждаше радостен и доволен.
— Сандвичите са добри и ти си добър, и Носорога е добър — заяви той. — Макар и да не повярва, че аз съм най-добрият в класа — прибави той и помръкна. Очевидно това още го терзаеше.
— Остави — успокои го Дребосъчето, — не й обръщай внимание! Чичо Юлиус иска аз да съм най- добрият в класа, но аз не съм.
— Не, слава богу — заяви Карлсон. — Но аз бих могъл да те понауча на малко арит… туй дето го каза.
— Аритметика — обясни Дребосъчето. — Ти ли ще ме учиш? — Ами да, защото съм най-добрият аритметар в целия свят!
Дребосъчето се разсмя. — Хайде да проверим — предложи той. — Съгласен ли си?
Карлсон кимна:
— Давай! Дребосъчето започна:
— Ако мама например ти даде три ябълки…
— Благодаря, дай ги насам — каза Карлсон.
— Не ме прекъсвай! Ако мама ти даде три ябълки, а татко ти даде две и Босе две, и Бетан три, а аз ти дам една…
Той не можа да продължи, защото Карлсон обвинително вдигна показалеца си.
— Знаех си аз — рече той, — знаех си аз, че ти си най-стиснатият в цялото семейство, а това не е малко.
— Шт, не става дума за това — пресече го Дребосъчето, но Карлсон упорствуваше:
— Щеше да е много мило, ако ми беше дал цял вързоп с много ябълки и няколко круши, и няколко от ония дребни, вкусни жълти сливки, нали се сещаш!
— Стига си бърборил, Карлсон — продължи Дребосъчето. — Това е само за аритметиката… Ако мама ти даде една ябълка …
— Стой! — извика ядосано Карлсон. — Не съм съгласен с това. Какво е направила с останалите две, които одеве получих от нея?
Дребосъчето въздъхна:
— Скъпи Карлсон, ябълките нямат никакво значение. Само ги използувам, за да разбереш за какво става дума.
Карлсон изсумтя:
— Много добре разбирам за какво става дума. Става дума за това, че майка ти ми плюска ябълките, щом я изпусна от очи.
— Стига си бърборил, Карлсон — повтори Дребосъчето, — ако мама ти даде три ябълки …
Карлсон кимна доволен:
— Ето на! Виж как помага, когато човек си иска своето! Така си и знаех! Но сега се опитай да не объркаш пак всичко! От майка ти ще получа три ябълки, от баща ти две, от Босе две, от Бетан три и от теб една, защото си най-стиснатият …
— Добре, колко ябълки ще получиш тогава? — попита Дребосъчето.
