мърмори. Дори нямаше нужда от това да узнае, че Карлсон е нощувал тук. Странно как всичко ставаше тихо, скучно и сякаш сиво, когато Карлсон го нямаше. Макар че беше толкова трудно човек да надзирава Карлсон, Дребосъчето винаги копнееше за него, когато не бяха заедно, и сега му се стори, че просто трябва да изпрати малък привет на Карлсон. Затова пристъпи към прозореца и дръпна три пъти въжето на камбаната, което беше така хитро скрито зад пердето. Това беше звънчевата инсталация, която Карлсон постави, за да може Дребосъчето да му дава сигнали. Когато дръпнеше въжето, горе у Карлсон звънваше едно звънче и Карлсон сам бе определил значението на съответния брой сигнали.
— Ако звъннеш веднъж, това означава „Ела тук“ — бе обяснил той, — два пъти означава „По никакъв начин не идвай“, а три пъти — „Как може на света да съществува такъв красив и умен, и прилично дебел, и храбър, и прекрасен във всяко отношение мъж, какъвто си ти, Карлсон!“
Именно това Дребосъчето искаше да каже сега на Карлсон. Той дръпна три пъти сигналния шнур и чу как камбанката зазвъня горе на покрива. А какъв отговор получи! Горе прокънтя мощен изстрел и Дребосъчето дочу, макар и много тихо и отдалече, как Карлсон пееше своето „Босе, бисе, басе, бисе, бум- тралала“.
— Недей, Карлсон, недей, Карлсон — прошепна Дребосъчето. Глупав Карлсон, качил се горе, стреля и вдига врява! Колко лесно биха могли Филе и Руле или други хора да го чуят и видят, да го заловят и да го продадат на редакцията на вестника За 10 000 крони!
— Но за това вече сам ще си е виновен — заяви Дребосъчето на Бимбо, който си лежеше в панерчето и имаше вид, сякаш разбира всичко. Дребосъчето си облече ризата и панталоните и започна да играе с Бимбо, докато очакваше къщата да се оживи.
Чичо Юлиус сигурно още не беше се събудил. Поне не се чуваше никакъв звук откъм спалнята. Но от кухнята постепенно проникна аромат на прясно сварено кафе и Дребосъчето отиде да види какво шета госпожица Рог.
Тя седеше там в цялото си величие и отпиваше първите глътки кафе за деня. При това, твърде странно, тя нямаше нищо против и Дребосъчето да се настани край масата. Тенджерата с каша не се виждаше, но госпожица Рог очевидно бе станала рано, за да опече пшеничени кифлички. Две тави с топли, ухаещи кифлички бяха поставени отстрани на мивката, а в панера за хляб на масата имаше още цял куп. Дребосъчето си взе една кифличка и чаша мляко и двамата с госпожица Рог закусваха в пълно мълчание. Накрая госпожица Рог каза:
— Чудя се как ли се чувствува Фрида в къщи! Дребосъчето замислено надникна над чашата с мляко. Дали госпожица Рог не чувствуваше тъй остро липсата на Фрида, както той чувствуваше отсъствието на Карлсон, когато бяха разделени!
— Мъчно ли ви е за Фрида? — любезно я попита той. Госпожица Рог се изсмя мрачно.
— Ти съвсем не познаваш Фрида!
Всъщност Дребосъчето никак не се интересуваше от Фрида, но госпожица Рог без съмнение искаше да си поприказва за нея и той продължи:
— За кого е сгодена Фрида?
— За един мошеник — отговори натъртено госпожица Рог. — Аз знам, че е мошеник, защото измъква парите й, това отдавна ми стана ясно.
Госпожица Рог скръцна със зъби веднага щом се сети за това и изведнъж даде израз на чувствата си. Горката, сигурно няма почти никого, с когото да си говори, помисли си Дребосъчето, щом като дори едно момченце като него й се струваше подходящ слушател на разказите за Фрида. А искаше да разказва! Дребосъчето трябваше да изслуша всичко за Фрида и нейния Филип, за това, колко щура била станала Фрида, откакто Филип й внушил, че имала такива хубави очи и такъв очарователен и добродушен нос, на който можело да се разчита по всяко време. Такива ги говорел Филип.
— Добродушен нос! — изсумтя госпожица Рог. — Е да, ако човек мисли за добродушно да носиш по средата на лицето си един средно голям картоф …
— А как изглежда самият Филип? — попита Дребосъчето, за да прояви някакъв интерес.
— Слава богу, нямам никаква представа — отвърна госпожица Рог. — Да не мислиш, че Фрида ми го е представила?
Госпожица Рог дори не знаеше какво работи този Филип. Но Фрида й казала, че имал колега на име Рудолф.
— Според Фрида, той бил подходящ за мен, но, разбира се, никога нямало да ме вземе, защото аз на нищо не съм била приличала, както казва тя… Не, нямам си нито добродушен нос, нито нещо подобно — заключи госпожица Рог и отново изсумтя.
После внезапно стана и отиде да вземе нещо от антрето. А в същия миг, в който тя излезе от кухнята, през прозореца влетя Карлсон.
Дребосъчето истински се ядоса.
— Слушай, Карлсон, нали изрично те Помолих да не летиш, когато госпожица Рог или чичо Юлиус могат да те видят…
— И затова летя, когато госпожица Рог или чичо Юлиус не ме виждат — заяви Карлсон. — Всъщност аз изобщо не се виждам — добави той и се пъхна под кухненската маса. И там се спотайваше, скрит зад спуснатите краища на покривката, когато госпожица Рог се върна с жилетка в ръце.
Тя си досипа кафе, взе още една кифличка и продължи да говори:
— Както казах, не мога да се похваля с очарователно добродушен картофен нос.
Тогава прозвуча някакъв глас, един такъв странен глас, като на циркаджиите, които говорят през корема и дето не можеш да определиш точно откъде идва, та този глас каза:
— Не, защото твоят прилича повече на краставица с брадавици.
Госпожица Рог така подскочи, че кафето се разплиска, и погледна подозрително Дребосъчето.
— Ти ли си толкова нахален?
Дребосъчето се изчерви и не знаеше какво да отговори.
— Не — запъна се той, — но по радиото май че предават някаква програма за зеленчуци, за домати, краставици и други подобни.
Хитро го измисли, защото в кухнята на семейство Свантесон наистина се чуваше радиото на съседите. А госпожица Рог беше го забелязала и се бе оплакала още по-рано, когато беше у тях.
Тя помърмори малко, но после трябваше да се залови с други неща, защото чичо Юлиус пристигна в кухнята и също пожела кафе. Той обиколи няколко пъти масата, като стенеше на всяка крачка.
— Каква нощ! — оплака се той. — Свети Йеремия, каква нощ! И по-рано се схващах сутрин, но това легло и тази странна постеля… Ох!
Той седна тежко край масата и втренчи поглед пред себе си, сякаш мислеше за нещо особено, и просто не приличаше на себе си, помисли си Дребосъчето.
— И все пак съм радостен и благодарен за тази нощ — отбеляза той накрая. — Тя направи от мене нов човек.
— Това е добре, защото какъвто беше преди, една смяна просто се налагаше.
Отново говореше онзи странен глас и госпожица Рог отново подскочи и погледна подозрително към Дребосъчето.
— Ето пак радиото на семейство Линдберг… Сега сигурно са включили някакво предаване за стари коли — заекна Дребосъчето.
Чичо Юлиус не забеляза нищо. Така беше потънал в своите мисли, че не виждаше и не чуваше нищо. Госпожица Рог му поднесе кафе и той разсеяно протегна ръка, за да си вземе кифличка. Но едва бе успял да я пипне, когато друга ръка, малка и пухкава, се протегна изпод масата и придърпа кифличката. Чичо Юлиус пак не забеляза, а размишляваше ли размишляваше и едва когато натопи ръката си в горещото кафе, той се стресна и разбра, че не държи никаква кифличка, която да потопи в кафето. Той подуха ръката и малко се ядоса, но сетне отново потъна в мислите си.
— Между небето и земята има толкова много неща, за които дори нямаме представа! Ето какво разбрах аз тази нощ — заяви той сериозно и в същото време протегна ръка, за да вземе друга кифличка. Тогава малкото пухкаво юмруче се стрелна нагоре и я грабна. Но чичо Юлиус не забеляза нищо, защото размишляваше ли размишляваше и едва когато пъхна палеца в устата си и здравата го захапа, той се стресна и разбра, че не държи никаква кифличка, от която да отхапе. Той пак се ядоса малко, но новият
