чу:
— Може би тази нощ!
Едва тогава Филе забеляза, че на пейката освен тях седи и някой друг. Той изгледа злобно Дребосъчето и високо се изкашля.
— Да, може би тази нощ ще излезем да съберем малко дъждовни червеи — каза той.
Но да се измами Дребосъчето не беше толкова лесно. Той добре разбираше какво смятат да направят Филе и Руле тази нощ. Щяха да се опитат да заловят Карлсон, докато спи, и мислеха, че той спи у семейство Свантесон.
„Трябва да говоря с Карлсон за това, помисли си Дребосъчето, и то колкото е възможно по-бързо!“
Но Карлсон се появи едва към обяд. Този път той не долетя, а позвъни прилично на външната врата. Дребосъчето му отвори.
— О, колко навреме идваш! — поде той, но Карлсон не го слушаше. Той се втурна направо към кухнята при госпожица Рог.
— Какъв миш-маш си забъркала днес? — попита той. — Нещо жилаво ли е, както обикновено, или може да се яде с нормално чене?
Госпожица Рог стоеше до печката и пържеше палачинки, та чичо Юлиус да хапне нещо по-крехко от онова пиле и когато чу гласа на Карлсон зад гърба си, тя така трепна, че изсипа цяла лъжица тесто за палачинки върху печката. После се извърна вбесена към него.
— Ти ли? — изкрещя тя. — Ти ли, безсрамнико! Как можеш да ми идваш тук и да ме гледаш в лицето, отвратителен малък крадец на кифлички такъв!
Карлсон закри очи с пълните си ръчички и надзърна закачливо през един десен процеп между пръстите.
— Как да не мога! Мога, разбира се, стига да съм предпазлив — каза той. — Ти не си най-голямата красавица в света, но човек свиква с всичко, защо не! Най-важното е, че си добричка… Дай ми палачинки!
Госпожица Рог му мяташе яростни погледи, а след това се обърна към Дребосъчето.
— Слушай, казвала ли е майка ти, че трябва да храним това отвратително момче? Необходимо ли е да яде тук?
Дребосъчето започна да заеква както обикновено.
— Мама счита поне… че Карлсон…
— Отговори ми с да или не — настояваше госпожица Рог. — Казала ли е майка ти, че Карлсон ще се храни тук?
— Тя иска той поне… — опита се да обясни Дребосъчето, но госпожица Рог го сряза с непреклонния си глас:
— Казах ти да ми отговориш с да или не! Толкова ли е трудно да се отговори с да или не на такъв прост въпрос!
— Ти така си мислиш — намеси се Карлсон. — Аз ще ти задам един прост въпрос и сама ще видиш! Слушай, ти престана ли да пиеш коняк сутрин, да или не?
Госпожица Рог хлъцна и просто щеше да се задави. Опита се да каже нещо, но не можа.
— Е, как е? — обади се Карлсон. — Престана ли да пиеш коняк сутрин?
— Да, престанала е — усърдно се намеси Дребосъче то. Той наистина искаше да помогне на госпожица Рог, но тя се вбеси още повече.
— Разбира се, че не! — изкрещя тя яростно и Дребосъчето ужасно се изплаши.
— Не, не е престанала — поправи се той.
— Колко жалко! — рече Карлсон. — Пиянството води до страшно падение.
Госпожица Рог още повече се задави и се отпусна на един стол. Но Дребосъчето най-сетне налучка верния отговор.
— Тя не е престанала, защото никога не е започвала, разбери това, каза той с укор към Карлсон.
— Кога съм твърдял такова нещо? — рече Карлсон и се обърна към госпожица Рог. — Глупачка такава! Видя ли, че не може да се отговори винаги с да или не… Дай ми сега палачинки!
Но ако на този свят имаше нещо, което госпожица Рог не възнамеряваше да направи, това беше да даде на Карлсон палачинки. Тя се втурна напред, като ръмжеше, и отвори широко вратата на кухнята.
— Вън! — изкрещя тя. — Вън!
И Карлсон излезе. Той пристъпи към вратата с голямо достойнство.
— Отивам си! — заяви той. — Отивам си с радост. Да не мислиш, че само ти можеш да правиш палачинки!
След като Карлсон излезе, госпожица Рог седна и доста дълго време си почиваше, без да продума. Но след това разтревожено погледна часовника.
— Защо не се връща твоят чичо Юлиус? — попита тя. — Ами ако се е загубил? Той не познава толкова добре Стокхолм.
Дребосъчето също се обезпокои.
— Да, наистина, ами ако не може да се оправи! В този миг телефонът в антрето иззвъня.
— Може би чичо Юлиус се обажда да каже, че се е загубил — предположи Дребосъчето.
Госпожица Рог отиде да се обади и той я последва. Но не бе чичо Юлиус, Дребосъчето разбра това, щом чу как госпожица Рог каза с най-троснатия си глас:
— А, ти ли си, Фрида? Как си? Носът ти още ли е на мястото си?
Дребосъчето не искаше да подслушва чужди телефонни разговори. Затова си влезе в стаята и седна да чете, но откъм вестибюла долиташе мърморене, което продължи най-малко десет минути.
Той усети, че е гладен. Искаше му се това мърморене да спре и чичо Юлиус да се върне в къщи, та най-после да седнат да обядват. После реши, че иска да яде веднага. И щом като госпожица Рог остави слушалката, той изтича във вестибюла, за да й го каже.
— Добре, сега ще те нахраня — милостиво съобщи госпожица Рог и тръгна пред него към кухнята. Но на вратата се спря като закована. Масивното й тяло запълваше целия отвор и Дребосъчето не можеше да види нищо. Чу само сърдитите й викове и когато любопитно пъхна главата си иззад полите й, за да разбере защо вика, той видя Карлсон.
Той седеше край масата и преспокойно нагъваше палачинки.
Дребосъчето се изплаши да не вземе госпожица Рог да пребие Карлсон, защото такъв й беше видът. Но тя само се втурна към масата и дръпна чинията с всичките палачинки.
— Ти… ти… отвратително момче! — извика тя. Но Карлсон леко я плесна през пръстите.
— Остави си ми палачинките — каза той. — Купих си ги най-почтено от Линдбергови за пет йоре!
Той зяпна широко и пъхна в устата си няколко палачинки наведнъж.
— Нали ти казах, че не си само ти, дето можеш да правиш палачинки. Човек просто трябва да тръгне по миризмата и все ще намери нещичко.
На Дребосъчето почти му стана мъчно за госпожица Рог, защото тя съвсем се оплете.
— Къде… къде… къде са тогава моите палачинки? — заекна тя и хвърли поглед към печката. Нейната чиния за палачинки си беше там, но по-празна не можеше да бъде и тази гледка отново я вбеси.
— Отвратително хлапе! — викна тя. — И тях си изял!
— Представи си, че не съм — обиди се Карлсон. — Вечно само ме обвиняваш!
В този миг по стълбата се чуха стъпки. Това сигурно бе чичо Юлиус, който най-сетне си идваше. Дребосъчето се зарадва не само защото олелията щеше да свърши, а и защото чичо Юлиус не се беше загубил в суетнята на големия град.
— Добре, че все пак е успял да намери къщата! — зарадва се той.
— Само благодарение на следата, по която е вървял — каза Карлсон. — Иначе никога нямаше да се оправи!
— Каква следа? — учуди се Дребосъчето.
— Следа, която аз му пуснах — обясни Карлсон. — Защото аз съм най-добричкият в целия свят!
Но сега вече се позвъни на външната врата, госпожица Рог бързо отиде да отвори и Дребосъчето я последва, за да посрещне чичо Юлиус.
— Добре дошъл, господин Янсон! — каза госпожица Рог.
