Рейналф не проговори. Гледаше лицето й и видя всички чувства, които се изписаха на него. Протегна й ръка в мълчалива покана. В настъпилата тишина се чуваше единствено тежкото дишане на Лиз-Ан. По гърба й полазиха тръпки, а краката й омекнаха. По тялото й пропълзя странна, непозната топлина. Сърцето й заби по-бързо и по-силно. Струваше й се, че ударите му могат да бъдат чути. В областта под корема й се породи болка, болка като от копнеж. Какво беше това? Тя не разбираше. Умът й се противопоставяше, не искаше да се предаде, но тялото й не мислеше така. Краката й сами прекосиха стаята и я накараха да застане пред Рейналф. Без да отделя поглед от лицето й, той свали крака си от страничната облегалка на стола и я настани между бедрата си. Дълбоко в очите му Лиз-Ан прочете какво желание го изгаря. Внезапно почувства устата си пресъхнала, не можеше дори да преглътне. Желание? Каква беше тази дива магия, която я правеше глуха за всичко друго, освен за бушуването на кръвта във вените? Той целуна първо върха на косата й, а после и пламналата й кожа. Тя прие ласката, която бавно се спусна от очите към носа, към извивката на шията, а после се върна към устните й. Потръпна и се задъха. Докосването му имаше странен ефект.
— Красива си — прошепна той.
Натисна долната й устна, принуди я да отвори уста и постави пръста си между зъбите й. Гърлото й се сви, не можеше дори да диша. Заби нокти в бедрата му, като мислеше, че по този начин ще успее да се успокои. Очите му все така не се отделяха от нейните. Разбираха се без думи. Той приближи лицето си до нейното. Дъхът му беше топъл и сладък. Пръстът му описа кръг около езика й, навлажни устните й и отново се гмурна в устата й. Тя нададе тих стон, клепачите й се спуснаха над очите. Инстинктивно, тя затвори уста и всмукна пръста му по-навътре. Сега Рейналф нададе стон, издърпа пръста си и завладя устата й със своята. Тя беше изненадана от силата на реакцията си. Разтвори се за него, езикът й погали неговия — отначало колебливо, а после по-уверено. Искаше да достигне до всяко кътче на устата му и да го изследва. И в този момент той разбра, че я беше покорил — нея, тази страстна жена. Едната му ръка беше вплетена в косите й, другата галеше хълбоците й. Придърпа я по-силно към себе си и коремът й се допря до члена му, който беше болезнено нараснал и чувствителен. Той я хвана в здравата хватка на бедрата си, плъзна ръката си по тялото й и обхвана с длан коравата й набъбнала гръд. Палецът му намери изправената пъпка и я погали. Лиз-Ан извика, изпаднала в екстаз от докосването му. Отлепи устни от неговите и отметна глава назад. Рейналф прокара устни по шията й и стигна до деколтето на роклята й. Езикът му беше оставил гореща следа. Цялото й тяло трепереше неудържимо, дланите й бяха заровени в косите му. Той лесно я освободи от роклята и шемизетата, които нежно прошумоляха и паднаха на пода. Като видя забранения плод, Рейналф ахна и остана без дъх, видял леката следа, която мечът му беше оставил при дуела им на поляната. Да, всеки един от тях носеше белега на другия. Но той ще я покори, ще успее да я направи кротка и негова… Хванал и двете й гърди, засмука едната, после другата, а тя извиваше неспокойно тяло. Бедрата й инстинктивно започнаха да описват кръгове около пулсиращия му член, изгарящ от желание. Рейналф помисли, че ще свърши веднага. Повдигна долната й риза и прокара длани по тръпнещите й бедра, а после съблече и последната останала й дреха. Плъзна длан между гостоприемните й бедра, които сами се отвориха за него, и откри, че е мека и влажна. Дишането му стана тежко и трудно. Той я обхвана в дланта си. Тя неудържимо потрепери и изви тяло към него. Умоляващият й глас достигна до него сякаш много отдалеч.
— Рей… Рей…
Той вдигна глава и погледна красивото й, изразяващо силна страст, лице, великолепните й очи.
— Кажи го — помоли с дрезгав от желание глас.
Очарована, погълната от новите усещания, които той извикваше у нея, Лиз-Ан отначало не го чу. Не беше дори помисляла, че може да изпитва подобно нещо. Нима наистина се беше усмихвала с пренебрежение, когато жените говореха да сексуалните си завоевания? А сега изпитваше неясна болка в долната част на корема и се стремеше към нещо, което дори не познаваше. Само ако можеше да намери онова място… Рейналф я разтърси.
— Кажи го — повтори той нетърпеливо.
Тя поклати глава и фокусира погледа си върху него. По лицето й се четеше объркване. Смръщила вежди, докосна устните си с пръсти, а после се наведе и впи уста в неговата. Той се отдръпна в мига, в който устните им се докоснаха.
— Не. Искам да го чуя. Кажи ми, че ме желаеш, Лиз-Ан.
Тя се опита да му обясни. Премигна, защото в очите й, кой знае защо, се бяха появили сълзи.
— Аз… Аз не знам какво искам.
Боже, тя беше толкова невинна! Рейналф едва дишаше.
— Искаш ли да облекча болката, която изпитваш, когато те докосвам тук? — попита той нежно, докато пръстите му галеха онази нейна дива и сладка част, която се противопоставяше на разума й.
Тя потръпна и се притисна в ръката му.
— Да, Рейналф. Струва ми се, че изгарям.
Дълбоко в подсъзнанието си знаеше, че това, което прави, не е правилно, но точно в този миг не можеше да разсъждава ясно. Доволен от честното й признание, Рейналф неохотно отдръпна ръката си. Хвана я през кръста, обърна я и я придърпа в скута си. Тя незабавно се разтопи в ръцете му, прегърна го здраво и притисна устните си във врата му. Рейналф се бореше с надигащото се все повече и повече желание. Отмести главата й на рамото си и я прегърна като малко дете. Макар да не искаше нищо повече от това да облекчи болката й, а и неговата, инстинктивно усещаше, че все още не я е покорил, опитомил напълно. Искаше от нея повече от миг споделена страст. Искаше тя да го желае до полуда винаги, както той желаеше нея. Искаше тя непрекъснато да мисли само за него и за никой друг, така че почти да бъде неспособна да се справя с живота. Та нали тя му беше причинила това същото нещо? Не, в женското тяло можеше да се намери много удоволствие, а той нямаше да отлага още много. Но няма да приеме нищо по- малко от пълното й отдаване, пълното й подчинение.
— По-добре ли си сега? — попита той след малко.
Тя кимна.
— Да, малко. — В гласа й се усещаше разочарование.
Той въздъхна, подпря брадичка на наведената й глава и затвори очи.
— Рейналф?
— Хм?
— Ти… ти не… искам да кажа…
— Какво? — подпита я той, защото не желаеше да й помогне.
— И ти ли чувстваш същото? — изстреля тя на един дъх.
Той въздъхна тежко.
— Предполагам, че не.
Тя се отдръпна и той видя огромните й, измъчени очи. Взе ръката й и я постави върху набъбналия си член, който пулсираше от живот и страст.
— Ето го доказателството за моето желание, Лиз-Ан.
Тя остана без дъх, когато усети големината му. Отворила още по-широко очи, срещна погледа му. Уплашена, се опита да отдръпне дланта си, но той й попречи.
— Не се съмнявай в това, че те желая — прошепна той с дрезгав глас и докосна слепоочието й с устни. — Когато дойде подходящият момент, аз ще задоволя нуждите ти. Но не преди това.
На Лиз-Ан й беше трудно да се концентрира върху думите му. Членът му излъчваше топлина, която гъделичкаше дланта й. Просто за да опита, тя сключи пръстите си около него. Рейналф нададе тих, но див стон и хвана ръката й.
— Кога? — попита тя, останала без дъх.
Ужасно го болеше, но каза:
— Когато пораснеш.
Думите му я извадиха от състоянието, което приличаше на транс. Погледна го, смръщила чело.
— Но аз съм на осемнайсет години.
— Да, но си още дете.
— Не, жена съм.
Той присви очи и невъзмутимо видя как очите й се разшириха, а крайчетата на устните й заиграха. Вече
