Потърка бедрата си в неговите. Той не й отговори. Тогава тя постави длан на гърдите му и го отблъсна.
— Ти вече не ме желаеш? — Думите й го обвиняваха, но в същото време издаваха горчивината й. Гласът и беше болезнено напрегнат.
— Лиз-Ан — отговори той, — просто не мога да те любя с тази рана.
— Тогава не ме докосвай!
— Какво? — извика той.
— Казах: „Не ме докосвай!“ — Тя се отдръпна от него. — Не мога да спя, когато си толкова близо до мен.
Рейналф объркано премигна. Не беше очаквал подобно признание от нея. По дяволите, дори думите й го възбуждаха. Той я дръпна в средата на леглото, преметна крака си върху нейните и се надигна на лакът, за да се взре в очите й.
— Сигурно е заради съпругата ти — каза тя, без да се постарае да прикрие болката и нещастието си. — Още я обичаш, въпреки че е мъртва.
— Арабела? — Тялото на Рейналф се напрегна дори само при споменаването на името й. — Не знаеш какво говориш, Лиз-Ан.
— Така ли? Не си ме докосвал от нашата първа нощ.
— Уверявам те, че това няма нищо общо с нея. Да ме прости Господ, но аз дори не съжалявам за смъртта й.
— Защо?
Рейналф не искаше да говори за това, но знаеше, че трябва да й даде обяснение. Въздъхна.
— Тя беше студена и мълчалива жена и непрекъснато ми изневеряваше. Не беше девствена дори преди да се оженим, макар да ме излъга, че е такава.
Лиз-Ан изпита огромно облекчение. Но после й хрумна друга мисъл.
— А ти беше ли й верен, Рейналф?
Чакаше отговора му със затаен дъх. Мислеше, че такава ще бъде съдбата и на нейната женитба. Все пак баща му не беше останал верен на лейди Зара.
— Да — каза той. — В началото.
Сърцето й се сви. Думите му й причиниха болка, каквато тя не смяташе, че е възможна. Рейналф усети тревогата й и я притисна към себе си.
— Не искам да те лъжа, Лиз-Ан, но мога да ти обясня. — Той нежно прокара пръст по шията й. — Всеки от нас живееше свой собствен живот, макар да споделяхме един и същи дом. Арабела си имаше своите любовници и затова се наложи и аз да си намеря такива.
Лиз-Ан сграбчи ръката му.
— И аз ли трябва да очаквам, че ще ми се наложи да те деля с друга?
— Само ако на мен ще се наложи да те деля с друг. — Говореше съвсем близо до ухото й. Топлият му дъх накара космите по врата й да настръхнат. — А нямам намерение да го допусна, Лиз-Ан. Бих убил всеки, който се осмели да те докосне. Ти си моя.
— Но Арабела… — поде тя.
Той постави пръст на устните й.
— Аз не исках Арабела, нито пък тя ме искаше. Но теб те желая, Лиз-Ан, желая те по-силно, отколкото съм желал която и да било друга жена. Разбираш ли ме?
Тя кимна. Обвиняваше себе си за неоправданата надежда да чуе от устата му, че я обича. Да, той я желаеше. И това беше всичко. Беше благодарна на мрака, защото скри сълзите, които се затъркаляха по бузите й.
— Ако не Арабела те държи далеч от мен, тогава какво? — Тя го целуна леко по устата.
— Чаках теб.
— Мен?
— Да — каза той, отметна завивките и повдигна долната й риза. — Чаках твоето съгласие, мадам. — Дланите му обхванаха гърдите й.
Лиз-Ан се усмихна, защото си спомни спора, който беше последвал първата им интимна нощ, и думите, които беше изрекла тогава.
— Ами раната ти? — промълви едва чуто, когато през тялото й преминаха вълни на удоволствие.
— Има и други начини. Ще ти покажа. — И устата му завладя нейната.
Този път целувката му беше различна — жадна, изискваща, гореща. Само след няколко секунди Лиз-Ан вече не можеше да лежи спокойно. Езикът му опустошаваше устата й, галеше дори най-скритите кътчета. Тя хвана главата му и с двете си ръце и смело му отвърна, като надаваше стонове на удоволствие. Беше взел едното й набъбнало зърно между пръстите си и го разтриваше леко — нещо, което я подлудяваше. Тя изви тяло към него и се притисна силно в твърдите му гърди. Бавно, влудяващо бавно, ръката му се плъзна надолу, като се спря за малко на стегнатия й корем, преди да продължи по-надолу. После пръстите му се заровиха в къдравите косъмчета, които покриваха слабините й, и започнаха да я галят. Бедрата й потръпваха сладостно.
— Да, Рей… — задъхваше сетя и хапеше долната си устна, за да не закрещи високо.
Той изпита задоволство, когато я разтвори и пъхна два пръста във влажната й топла вътрешност. Тя нададе стон и отметна глава назад, като в същото време се притисна безсрамно в ръката му. Чу, сякаш някъде отдалеч, накъсаните викове, които излизаха от гърлото й, но не разбра, че това е нейният глас. Беше се отдала изцяло на примитивните нужди на тялото си. Рейналф пое зърното й в устата си, като пренебрегваше болката в раната, макар тя да ставаше все по-настоятелна. Неочаквано за него, ръката й се стрелна надолу и обхвана твърдия му член, без да наруши ритъма, в който повдигаше бедрата си към него. Стискаше го здраво и го караше да ръмжи от желание. Тя дишаше остро, на пресекулки. А после потръпна и извика високо. Той повдигна глава, за да види страстта, озарила лицето й, и дъхът раздвижи косата на слепоочията му. Бавно, много бавно, тялото й се отпусна и бедрата й отново докоснаха леглото.
— Ах, Рейналф — въздъхна тя, — прекрасно е!
Той се усмихна и докосна нежно лицето й, отметна назад мокрите кичури коса, които бяха паднали на челото й.
— Можеш ли да ми го опишеш?
— То е смесица от… различни усещания. От топлина… светлина… и бездиханност. А после идва нещо като сладка смърт.
Той се засмя.
— А ти? — попита тя и го обхвана с длан.
Той веднага се изду в ръката й.
— Аз изпитвам същото — простена. Хвана я здраво през кръста, легна по гръб и я накара да седне върху него. Тя се засмя и съблече долната си риза. Хвърли я на пода и се надвеси над него. Гърдите й докоснаха неговите, а косата й погали лицето му.
— Целуни ме — каза тихо той.
Тя сведе глава, но мракът стана причина да не намери устата му. Целуна го нежно по челото. А после спусна устни надолу. Когато стигна до устните му, тя игриво описа кръг около тях с езика си, а това й подсказа, че той се усмихва. След това притисна устните си в неговите. Не беше нужно дълго да го придумва да пусне езика й в устата си. Рейналф лежеше неподвижно, изцяло отдаден на усещанията, на музиката, която струеше в тялото му, докато съпругата му се опитваше да го съблазни. Чувстваше, че няма още дълго да контролира тялото си. Членът му беше достигнал вече максималния си размер и търсеше, като че ли придобил собствен живот, сладкия отвор в нейната плът. Езикът й се плъзна по врата му, а после намери ухото му. Тя го захапа малко по-силно, отколкото трябваше, после отново плъзна устни по врата му, докато достигна до ключиците.
— Така — каза той и притисна главата й към гърдите си.
Тя захапа твърдото зърно на гърдите му и заигра с него така, както беше правил той. Езикът й започна да описва кръгове около него. Когато той нададе стон на удоволствие, устните й потърсиха другото зърно и дариха и него с ласките си. Харесваше й властта, която имаше над тялото му и която току-що беше открила. Намираше все нови и нови места, където да го целува, да прокарва език или нежно да захапва със зъби. Рейналф чувстваше, че не издържа повече. Повдигна я и я побутна леко назад. Минаха няколко секунди,
