Зара се изправи.
— Да. А ти си Колин.
Той се засмя.
— Значи това е кръщелното ми име — Колин. Хубаво е. Звучи много по-благородно от Дарт.
— Теб те откраднаха от мен — каза Зара тихо, все едно искаше да се извини.
— Но ето, че се върнах, майко. Радвай се на чудото, което отново ни събра заедно. Ела, трябва да поговорим.
Уолтър веднага скочи на крака.
— Не! — извика той и изтича напред, макар ръцете му да бяха завързани на гърба.
Колин дори не го удостои с поглед, а сграбчи здраво Зара за ръката. Чертите му бяха разкривени от силна злоба. Обърна се и удари толкова силно Уолтър, че го събори на земята. Хората на Уолтър се изправиха като един и се опитаха да тръгнат напред, но бяха здраво завързани един за друг. Една стрела събори мъжа, който беше най-близо до Колин. И това беше достатъчно, за да ги накара да се върнат по местата си. Зара извика и се опита да се освободи от хватката на сина си, но безуспешно. А Лиз-Ан се изправи и изтича до падналия войник. Скри се зад трупа му. Очите му бяха изцъклени и втренчени в нищото. Лиз-Ан с мъка разпозна един от мъжете, които я бяха пазили в онези първи дни след отвличането й от Пенфорк. Двамата бяха разменили не повече от две-три думи, но тя изпита силна мъка сега. Скоро гневът измести мъката от душата й. Прикривайки се зад трупа, тя приклекна до Уолтър. Той се изправи до седнало положение и обходи с поглед околността.
— Ще убия това копеле дори само косъм да падне от главата на лейди Зара! — закле се той.
— Как можа да го направиш? — Гласът на Зара беше изпълнен с гняв и страх. Ръцете й бяха сключени в скута. Седеше настрани, така че дори полите на роклята й да не докосват мъжа, който седеше срещу нея.
Дарт беше озадачен, но после се досети, че майка му се отвращава от насилието. Сигурно не й харесваше и това, че беше допуснал да бъде убит човек. Но скоро щеше да научи какви са методите му.
— Аз не съм като брат си — изръмжа той и се опита да наподоби усмивка. — Макар че скоро ще науча каква е разликата между живота в замъка и живота на полето. Съвсем честно ще бъде и аз да бъда господар на Чизън, нали?
Сърцето на Зара се сви от страх.
— А какво ще стане с Рейналф? — попита тя с треперещ глас.
Срещна погледа на черните му очи и разбра всичко още преди той да каже:
— Филип има планове за него.
— Значи той ще убие сина ми — каза тя уверено.
Дарт я погледна внимателно.
— Ако той не умре, ще трябва да умра аз.
Лицето на Зара се изкриви от мъка. Раменете й увиснаха надолу, като че ли под тежък товар. Ето, че вторият й син се беше върнал при нея вече пораснал и възмъжал, но той беше разбойник, изнасилвач и, дори още по-лошо, убиец. Беше жесток и имаше ледено сърце. Иска да си присвои баронската титла и е готов да отнеме живота на Рейналф. Тя зарови лице в дланите си.
— Нищо лошо няма да ти се случи, майко — каза Дарт и сложи ръката си на рамото й, ръка, чиято топлина беше досущ като тази на Рейналф. Гласът му изразяваше нежност, доколкото това беше възможно за мъж, груб като него.
Тя го погледна. На клепачите й светеха ясно няколко сълзи.
— Не за себе си тъжа, а за Рейналф… И за теб. Затова, че не израснахте един до друг — като братя, каквито сте. За това, че сърцето ти е толкова студено и жестоко.
В очите на Дарт се появи твърдо изражение.
— Мисля, че щеше да обичаш и мен повече, ако животът ми не беше толкова труден. Понякога изнемогвах от работа, бях готов да умра там, на полето.
— Разкажи ми за живота си, Дарт — помоли лейди Зара.
— Никога нямахме достатъчно храна, така че трябваше да крадем, за да напълним стомасите си. Работехме толкова много на полето, че никога не можехме да се наспим. Беше или много студено… или много горещо. Винаги трябваше да казваш „да“ на господаря, когато те помоли за нещо…
— Затова ли нападна лагера на семейство Балмейн преди четири години? Защото господарят ти нареди? — прекъсна го Зара.
— Да, той обеща да ми даде половината плячка от колите със зестрата, а също и парче земя.
— И ти се съгласи.
— Не съм глупак — отсече Дарт.
— А той даде ли ти обещаното?
Един мускул на челюстта му заигра.
— Аз не успях да се справя със задачата. Провалих се. Не, не ми даде нищо, освен че ме опетни с кръвта на убитите.
— И мислиш, че сега ще ти даде Чизън?
Дарт присви подозрително очи.
— Този път няма да се проваля — рече уверено.
Студени тръпки полазиха по гърба на Зара. Да, нейният втори син наистина беше жесток. Да… вината беше както на Филип, така и на Мери.
— Мери… — поде тя.
— Тя е мъртва — сряза я остро Дарт.
Зара го гледа дълго време. Нещо й подсказваше, че не бива да пита как е намерила смъртта си, но не можа да се сдържи. Попита, макар да й се струваше, че знае отговора.
— Как умря?
— Падна. И си счупи врата. Така мисля. — Дарт се размърда неуверено на мястото си.
Сега вече Зара беше твърдо решена да разбере как е умряла сестра й.
— Ти ли го направи, Дарт?
Той навлажни устни с език. Очевидно не искаше да го разпитват за това.
— Мислех, че ще се радваш на нейната смърт — каза той. — Нали тя ме е откраднала от теб?!
— Да, и никога няма да й го простя. Но бих искала да знам дали ти си отговорен за нейната смърт.
Изведнъж лицето на Дарт се изкриви и заприлича досущ на грозна маска на омразата.
— Да, аз я бутнах — каза той и се усмихна така, че се показаха жълтите му зъби. — Тя не преставаше да крещи, че е моя майка, че ме е отгледала, не искаше да ме пусне да замина с Филип, казваше, че това не е правилно… И аз й запуших устата.
Мускулите му издуха туниката. Като че ли гневът отново се надигаше у него. Зара беше уплашена и отвратена. Синът й беше толкова различен от другия, от Рейналф. И за това не можеше да бъде виновен само животът на полето. Сигурно имаше и друга причина. Да, тя се увери, че той е убиец и няма да се спре пред нищо. Ако знаеше само какво й предстои, нямаше да изпитва такава дълбока мъка в деня, когато й съобщиха, че Колин е мъртъв.
— Слушай, Дарт, Филип никога няма да ти даде Чизън. Би искал да те види мъртъв.
— Лъжеш — сряза я грубо Дарт. — Чизън ще бъде мой!
Зара поклати глава. В сърцето й нямаше любов, дори капка обич, към този неин син. Той беше частица от тялото й, но не и от душата й. Беше й непознат като всеки друг чужд човек. Тя не го познаваше и никога не би могла да го опознае.
— Щом Рейналф ще умре — направи тя последен опит, — ще умреш и ти, Дарт. Филип няма да те остави да живееш. Имаш само една възможност да се спасиш. Да ни помогнеш.
Дарт като че ли се замисли за миг, но после се засмя грозно.
— И ти си измамница като сестра си. Вече избрах пътя си, майко, и скоро ще бъда възнаграден.
Зара отпусна рамене. Щеше да бъде безполезно да спори повече с него. Сега всичко зависеше от Лиз- Ан.
