— Какво?!
— Не си бърчи челото, скъпа. Ситни бръчици днес, дълбоки бразди утре. И не се тревожи. Двамата с Карл няма да се женим. — Тя се усмихна палаво. — Все още.
— Нямах представа, че е толкова сериозно.
— Защото не слушаш майка си. Погълната си от собствените си проблеми. Моят живот минава покрай теб незабелязано и вяло.
— Едва ли, майко. Не ми приписвай твоя егоизъм.
— Глупости! Ти си единственото ми дете, Виктория, целият ми живот!
Нямаше начин да спечели спора, Виктория го знаеше.
— Колкото до Карл — продължи Айрини, — никой мъж не ме е привличал така, откакто баща ти умря. Пасваме си идеално. Той има такъв — je ne sais quoi — просто не мога да го опиша с думи.
Нещо не беше наред, помисли си Виктория. Кралицата караше мъжете да падат в несвяст, а не обратното.
— И каква по-точно е голямата новина?
— Изненада — изчурулика Айрини. — Ще трябва да почакаш. Но ще ти кажа едно. От години не съм била толкова щастлива. Погледни ме. Цялата сияя.
— Особено в чатала, майко.
„Е, много ми помогна“, печално си мислеше Виктория, докато караше по морската магистрала. „Индиън Крийк Кънтри Клъб“ се намираше от лявата страна на тесния канал. Беше играла тенис там като дете, беше изпила галони безалкохолна бира в ресторанта на клупа и се беше научила да плава в спокойните води на налива. Не беше предвиждала живот, пълен с усложнения, както професионални, така и лични. Докато баща и беше жив, докато майка й като че ли не се интересуваше само от себе си, бъдещето обещаваше привилегии, които й се бяха разминали.
„Трябва да взема решение. За Стив. За мен. За живота“.
След десет минути излезе на Бискейн Булевард и видя, че е блокиран от полиция. Минаваше парад. Духов оркестър от някой от островите. Маршируващите носеха плакати, с които или отбелязваха някакъв празник, или протестираха срещу условията в родната им земя. Паради петте коли пред нея не можеше да види кое от двете.
Реши да се довери на инстинкта си. Нали Стив все това й повтаряше?
— Зарежи книгите, Вик, довери се на инстинкта си.
Добре де, ставаше дума за подбора на съдебни заседатели, но нима не се отнасяше и за подбора на съпруг?
Инстинктът й подсказваше, че обича Стив. Но значеше ли това, че трябва да живеят заедно? Трябваше да помисли и за Боби. Боби непрекъснато говореше за „семейство“ и тя беше включена в него. Момчето беше преживяло толкова разочарования. Тя не искаше да прибави още едно.
Парадът отмина, полицията вдигна барикадата и Виктория натисна газта. Реши да продължи напред. Инстинктът й подсказваше да заживее със Стив, да даде на връзката им всички шансове, да види дали имат je ne sais quoi, което не може да се опише с думи.
Законите на Соломон
4. Ако решиш да се правиш на глупак, погрижи се поне да имаш много свидетели.
9
Откачалника и мошеника
— Трябва да задоволявате Нумеро уно. Трябва да праните това, което ви доставя удоволствие, не онова, което другите искат от вас. Хедонизмът е добър. Егоизмът е добър. Алчността е добра. Не, връщам си думите назад. Алчността е супер!
Гласът беше дълбок, ритмичен и омайващ. Със слушалки на главата и бежова гуявера, доктор Бил Кригър гукаше във висящия от тавана микрофон. Стив стоеше в контролната кабина и гледаше през преградното стъкло пад рамото на широкоплещестия звукооператор. До този момент Кригър, който още малко щеше да целуне студения метал на микрофона, не го беше видял. Стив беше дошъл да отправи послание, което щеше да разкара доктор Бил от главата му.
— Личният интерес е най-висшата морална ценност — продължаваше да дърдори Кригър, — а себераздаването — най-големият порок. Не можете да направите някой друг щастлив, така че не се и опитвайте. Дайте сто долара за благотворителност в Деня на благодарността и ще ви поискат двеста за Коледа. Нагответе риба тон за съседката си в инвалидна количка и другата седмица тя ще очаква филе миньон. Хората, за които правите саможертви, не ги оценяват, така че забравете за тях. Чакайте, ще кажете вие. Това е жестоко, доктор Бил. Грешите! Не бъдете загубеняци. Моралният живот е изпълнен с личен интерес. Ако всеки преследва собственото си щастие, няма да има цял куп нещастници, които все да се нуждаят от помощ. И колко прекрасен би станал светът!
Повиши тон. После се разсмя, дълбок гърлен смях. Кригър се беше прошарил по слепоочията, откакто Стив го беше виждал за последен път. Но изглеждаше в изключително добра форма. Чуплива коса, сресана гладко назад. Здрава челюст, която нито веднъж не увисна, докато поглеждаше бележките си. Не по-висок от метър и седемдесет, но със здраво и набито телосложение. Явно беше наддал в гърдите и раменете. От вдигане на тежести в затвора вероятно.
— След кратко прекъсване — каза Кригър в микрофона, — моите седем съвета за самодоволен живот. Съвет номер едно. Думата „непобедим“ започва с „не“. НЕ сменяйте честотата.
Кригър вдигна чашата си с кафе и погледна към стъклото. Забеляза Стив от другата страна и се усмихна широко. За миг усмивката изглеждаше искрена, израз на приятна изненада от срещата с добър приятел. После ъгълчетата на устните му леко увиснаха, сякаш Кригър току-що си беше спомнил, че старият приятел му дължи пари. След секунда усмивката стана ледена и лицето му се превърна в замръзнала маска.
— На какво дължа честта? — попита Кригър и махна на Стив да седне до него.
— Дойдох да ти кажа едно-единствено нещо. Не ме е страх от теб.
— А защо трябва да те е страх?
— Ако ме преследваш, ще се стоваря върху теб като цял тон бетон.
— На практика са две неща. Не те е страх и си цял гои бетон.
— Не съм ти дрогирана жена в джакузи.
— Не разбирам накъде биеш, адвокате. Да не искаш да кажеш, че би желал да си надрусана жена в джакузи? Това говори за проблем с половата ориентация?
— Искам да кажа, Кригър, че мога да се оправям сам.
— Интересен подбор на думи. „Да се оправям сам“. Като дете много ли си мастурбирал? И сега ли мастурбираш?
— Да ти го начукам, Кригър!
От тонколоната на стената се чу механично „бийп“.
— Боже, Нели! — разсмя се Кригър. — Добре, че излъчваме със седемсекундно закъснение.
Стив объркано погледна към кабината. Червена светлина озаряваше думите „В ефир“.
„Мамка му! Това излъчва ли се?“
Кригър се наведе към микрофона.
— Слушате доктор Бил на живо от Маями, с участието на нашия специален гост мошеника Стив Соломон. Телефонните линии са отворени от Палма Бийч до Кийс, от Марко Айланд до Бимини.
— Имам въпрос към адвоката.
— Давай, Джери — каза Кригър. — Но гледай да не е много труден. Че Соломон се е явявал четири пъти на държавен изпит.
— Три пъти — поправи го Стив.
— Каква е разликата между адвоката и пиявицата? — попита Джери.
