— Въпрос на време е да се почувстваш обиден от някого. Ще използваш тъпата си философия, за да оправдаеш действията си, и преди да успееш да кажеш: „Човек зад борда“, още един труп ще се носи по корем. Затова няма да те изпускам от очи, Кригър, искам да присъствам, когато ченгетата почукат на вратата ти.
Никой не почука, но тапицираната врата се отвори широко и две ченгета от Бреговата полиция на Маями влязоха в студиото. Странно, помисли си Стив. Но животът е такъв понякога. Сещаш се за жена, която не си виждал от три-четири години, и същия ден тя потропва на вратата ти и води за ръка момченце, което удивително прилича на теб. Не че някога му се беше случвало, но беше слушал такива истории.
Какво правеха бреговите ченгета тук? Да не би Кригър да беше прерязал гърлото на някой турист на опашката пред „Джоус Стоун Краб“?
— Вие ли сте Стивън Соломон? — попита по-възрастното ченге. Имаше сержантски нашивки и мустаци. Беше към четирийсетте и имаше уморен вид.
— Същият — отвърна Стив. — За какво става дума?
Смътно си даде сметка, че Кригър се навежда към микрофона, гласът му беше зловещ шепот:
— Извънреден репортаж. Последни новини. Вие сте на живо с доктор Бил…
— Арестуван сте, господин Соломон — уморено заяви сержантът.
— За какво? Какво съм направил, ругаене в ефир ли?
— Стив Соломон Мошеника е арестуван точно тук, в студио А — тържествуваше Кригър.
— Нападение и нанасяне на телесна повреда.
— Още не съм го ударил това копеле. — Стив кимна към Кригър.
— Не него. Господин Фрескин.
— Кой, по дяволите, пък е този?
По-младото ченге извади белезници.
— Моля поставете ръце зад гърба, сър.
„Дяволски любезен, точно както ги учат в полицейската академия“.
— Не познавам никакъв Фрескин.
— Ръцете зад гърба, сър — настоя младокът.
— Напрежението нараства — съобщи Кригър триумфиращо. — Слагат белезници на Соломон.
— По дяволите! Кой е тоя Фрескин? — Стив изпитваше смесено чувство на гняв и унижение.
— Щатски надзорник — отвърна сержантът. — Арнолд Фрескин. Нападнали сте го в адвокатската си кантора.
„О, оня ли!“
— Оня извратеняк ли? Бореше се свободен стил със секретарката ми.
Още докато го казваше, осъзна, че нарушава съвета, който даваше на всичките си клиенти.
„Никога не говори пред ченгетата. Само си копаеш по-дълбока дупка“.
— Имате право да мълчите — почна сержантът. — Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите адвокат…
— Знам. Знам.
— Водят го в участъка — весело възкликна Кригър. — Дали Стив Соломон освен че е мошеник, е и насилник? Останете с нас.
10
И убийците се нуждаят от приятели
Стив стоеше до мивката и търкаше мастилото от пръстите си. Беше регистриран, вкаран в системата, снеха му отпечатъци и го фотографираха и най-вече ченгетата и пазачите, които го познаваха от съда, го скъсаха от бъзици. Прекара два часа в арестантска килия. Стените й бяха покрити с жълто-кафяви графити. Поколения задържани използваха горчицата от сандвичите със салам, които им отпускаше държавата, за да оставят неграмотните си простотии за потомството. Макар че не бяха чак толкова впечатляващи, колкото скалните рисунки от палеолита, графитите бяха социологична извадка на утайката на обществото, както и обвинителен акт към образователната система.
Съдия Алвин Елайъс Шуорц освободи Стив без гаранция въз основа на това, че Негова чест играел на пинокъл7 с бащата на обвиняемия. Стив трябваше да се яви след седмица, за да му бъдат повдигнати обвинения за нападение, нанасяне на побой и възпрепятстване на щатски служител, т.е. господин Арнолд Джи Фрескин, по време на изпълнение на служебните му задължения. Според жалбата задълженията на Фрескин включвали „интервю на място с осъдения условно“, което, реши Стив, звучеше по-добре от „еротичен турнир по борба с разсъблечена секретарка“.
Стив взе едно душно такси, за да се прибере, шофьорът от Ямайка му обясни, че климатикът се бил повредил. Стив реши, че пичът просто прави икономия на газ. Панталонът и ризата му залепнаха за седалката, но пък жегата явно не притесняваше шофьора — той си имаше от онези облегалки с дървените топчета.
— Ама много тъпо звучеше по радиото днес. — Хърбърт Соломон седеше на масата в кухнята, пиеше кашерно вино и правеше дисекция на сина си. — Истински пуц8.
— Благодаря ти за подкрепата, татко. — Обидите му идваха вече малко в повече. Денят беше отвратен и още не беше свършил. След час щеше да се наложи да надене дежурната усмивка и да целуне по бузата Айрини Лорд. Кралицата. Майката на Виктория. Наистина адски студена и властна жена.
— Нали аз те извадих под гаранция.
— Сам гарантирах за себе си. Ти само се обади на съдията.
— Малко ли е?
— Можеше да слезеш до участъка и да ме вземеш с колата.
— Не и след залез-слънце, умнико.
— Защо? Да нямаш кокоша слепота?
— Шабат е, невернико!
— Какво, тази вечер храмът черпи, така ли?
— Няма да ти навреди, ако дойдеш. Да кажеш една-две молитви.
Това поне обясняваше облеклото на баща му. Двуреден син блейзър, раирана вратовръзка, къси гащи и маратонки. Откакто старецът беше станал ортодоксален евреин, започна да спазва забраната да не кара от залез-слънце в петък до залез-слънце в събота. Сега, с вид на склерозирал англичанин посред бял ден, беше готов да извърви пеша петте километра до синагогата.
— Днес е рожденият ден на Айрини — каза Стив. — Иначе щях да съм до теб на първия ред.
— Ха! Та ти дори не знаеш къде е синагогата.
— В Гранада, като пресечеш магистрала „Дикси“, от другата страна на игрището — „игрището“ значеше стадион „Марк Лайт“ в университета в Маями, където Стивън не успя да удари топката, но стана почти звезда като пинчрънър и крадец на начални удари. И където от време на време посещаваше лекции, представяше се отлично в часовете по драма и много зле в плувния басейн. Хърбърт искаше Стив да учи политология или да мине подготвителни курсове по право, нещо, което щеше да доведе до практикуване на закона. Но в съблекалните се носеха слухове, че най-готините мацки са в курсовете по драма. Това стигаше. Стив си поприпомни Шекспир и се запъти към театър „Ринг“, който за удобство се намираше до игрището за бейзбол.
Чак по-късно си даде сметка, че актьорските умения, които по една случайност беше овладял, ще са му от полза в съда. Като първокурсник игра циничния репортер Е. К. Хорнбек в „Да наследиш вятъра“, роля, в която влезе лесно. После беше Тийч в „Американски бизон“, роля, която му допадна най-вече с това, че трябваше да повтаря безброй пъти „да ти го начукам“. В последния курс игра по-големия брат Биф в „Смъртта на търговския пътник“. Спортист с обещаващо бъдеше. Животът на Биф се срива, когато разбира, че баща му е измамник.
„Татко ще се самоубие! Не разбра ли?“
И буквално по същото време, когато Стив изкрещяваше тази реплика, собственият му баща Хърбърт Соломон не Уили Ломан — беше призован да отговаря на обвиненията в съда. Сега Стив си даваше сметка, че сълзите му на сцената тогава са били истински.
Същата причина, поради която се записа да учи драма — готините мацки, — го накара да се присъедини
