и към студентския клуб на Обединението за граждански свободи. Преобладаващото мнение беше, че либералните мадами по-лесно пускат, отколкото, да кажем, републиканките от клуба на целомъдрените девици. Събранията в Обединението го накараха да съчувства на онеправданите. В края на краищата уроците по актьорско майсторство и либералната политика му дадоха солидна, макар и непредвидена подготовка за живота на адвокат на свободна практика в мистичния свят на Правото.
— Какви са ти плановете? — попита Хърбърт.
— За рождения ден на Айрини ли? Ще ходим при Джо да ядем раци.
— За Кригър!
— Мисля, татко. Твърди, че искал да си другаруваме.
— Какво ти казах аз? И убийците се нуждаят от приятели.
— Макар че прозвуча по-скоро като заплаха. Бъди ми приятел, иначе…
— Е, и какъв ти е планът? — настоя Хърбърт.
Стив не знаеше точно колко да каже. Родителските чувства на баща му се люшкаха между тотално пренебрежение и жлъчен сарказъм. И у него се пробуди някогашният страх. Подигравка или отхвърляне. Но не и одобрение.
— Трябва да отида до Кийс да намеря един свидетел.
— За какво?
Стив реши да му каже. Егото му беше издържало на всички цицини и рани, които му беше нанесъл баща му.
— Риболовът, за който ти разправях. Кригър и състудентът му Джим Бишиърс.
— Това го знам. Мислиш, че Кригър е бутнал момчето през борда и го е цапардосал с канджата.
— Само с това разполагам. Не мога да го хвана за убийството на Нанси Лем.
— Не можеш да съдиш някого два пъти за едно и също престъпление. Вече са го осъдили за убийство.
— Именно. Но Кригър никога не е бил обвиняван за убийството на Бишиърс. Трябва ми човек, който е бил там. Очевидец. Приятелката на Бишиърс си спомня много смътно. Но на яхтата е имало още един човек.
— Капитанът.
— Оскар Делафуенте. Бил е на мостика, поддържал е курса и им е крещял какво да правят. От неговото място се е виждало всичко. Но така и не успях да го открия.
— Едва ли е кой знае колко трудно. Капитанското му свидетелство трябва да е в архива.
— Компютърният архив е от десет години. Инцидентът е бил преди деветнайсет. Дори тогава да е имал свидетелство, сега вече няма.
— Имущественият регистър?
— Не притежава нищо в Маями-Дейд, Мънроу или Колиър. Няма регистрирана фирма. Нищо, дори под чуждо име. Няма телефон, нито в указателя, нито въобще.
— Поне си си написал домашното.
Похвалата прозвуча заядливо, но Стив я прие.
— Решил съм да го търся под дърво и камък.
— Какво? Ще се размотаваш с костюм из Кийс, ще си вреш носа навсякъде и ще задаваш въпроси?
Всъщност мислеше да иде по къси гащи и тениска с надпис: „Правете безопасен секс. Начукайте си го сами“. Но баща му се беше разпалил и Стив го остави да продължи.
— Ще решат, че си наркоагент — предупреди го Хърбърт. — Никой няма да говори с теб. И ако някой познава този Делафуенте, ще го предупреди да се покрие.
„Ето, почва се“, помисли си Стив; старецът му вадеше ножовете, за да го нареже на парчета.
— Какъв избор имам?
— Имаш мен, тъпако! Кой познава баровете и рибарите по-добре от мен?
Истина беше. Когато Хърбърт не се излежаваше на канапето в стаята за гости у Стив, ловеше риба от пробитата си баржа на Шугърлоуф Кий.
— Ще го направиш за мен?
— Аз съм ти баща. Иска ли питане? — Доволен от себе си, Хърбърт грабна бялата сламена шапка, която носеше над черното си кепе на път към синагогата. Шапката беше с малка вирната козирка. Стив се сети, че на тези шапки май им викаха зурли, ама може и да грешеше. Пък и не звучеше кашер.
— Благодаря, татко. Наистина.
— Няма нищо. Между другото, колко плащат на частните детективи в днешно време?
— За бога, татко!
Хърбърт тръгна към вратата.
— Вечерята на Боби е в хладилника.
— Къде е Бобъра?
— В стаята си, с онова цигане.
— Какво? С кого?
— Бъдещата блудница с обица на пъпа. Кубинката от съседната пресечка.
— Не си много мил, татко. Не описваме хората според религията или националността им.
— Така ли, праведнико?
— Много е ретроградно, татко.
— Ами целуни ми кашерния задник. Не съм виновен аз, че момичето е едновременно еврейка и кубинка. Кажи й да си смени името, ако толкова се срамува от него. Кито някои от нашите лайнари. Коен става на Кейн, Леви стана Ливайн. Кретени. — Хърбърт изсумтя неодобрително.
— Казва се Мария Муньос-Голдбърг и се съмнявам, че се срамува от това — отвърна Стив.
— Нямам нищо против, но ако бях на твое място, щях да надникна в стаята на Робърт. Че току-виж из къщата хукнало някое малко муньос-соломонче.
11
Това кубинско момиче
Стив допи чашата кашерно вино, която баща му беше оставил на масата. Имаше вкус на течно желе от грозде. Боби беше в стаята си с Мария и Стив трябваше да се подсили, преди да тръгне по коридора. Възнамеряваше да почука на вратата, преди да влезе. Ако беше заключена, щеше да я разбие и да нахлуе като отряд за бързо реагиране в лаборатория за амфетамини.
Какви все пак бяха правилата за подрастващите пубери в днешно време? Съвсем наскоро му беше хрумнало, че Боби е на прага на опасната пропаст на пубертета, можеше да се нуждае от една бащинска лекция за птичките и пчеличките. Заговори с племенника си за това, но момчето каза, че знаело всичко за безопасния секс и контрацептивите, дори му разказа за някакво момиче от прогимназията, което забременяло.
— След това нито едно момиче не иска, нали се сещаш, да го прави, но пък броят на цветните купони се увеличи, не че мене са ме канили де.
— Цветни купони?
— Стига, вуйчо Стив. Момичетата си слагат различно червило и момчетата си смъкват панталоните, идеята е да получиш колкото се може повече различни цветове по…
— Господи!
Стив спря пред вратата на Боби и започна да души въздуха като ловджийско куче. Нямаше цигарен дим, нито трева. Но имаше нещо странно. Цитрусов аромат. Портокал или мандарина.
Почука веднъж и влезе.
И двете хлапета бяха с отворени учебници. Облечен с провиснали панталони и жарсена фланелка на „Ураганите“, Боби се беше настанил върху подобното на чувал кожено кресло. Мария се беше проснала на кревата му. Носеше дънки с ниска талия с достатъчно цепки и кръпки, та човек да остане с впечатлението, че е стъпила на противопехотна мина. Под мрежестия потник се виждаше дантелен сутиен. Кожата й беше като тъмен карамел, а яркочервеното й червило лъщеше като прясна боя. От дванайсетгодишния й пъп се подаваше лъскава обица.
Боби махна на Стив, но продължи да говори на Мария, приличаше на учител дребосък.
