самопризнания.
— Спомням си само — отвърна Стив, — че когато жена ти я нямаше, ме помоли да те уредя с някоя манекенка.
— Ти си кретен, Соломон!
— И като се замисля, се сещам, че ме пита и откъде можеш да си вземеш метамфетамини.
„Пусни го пред съдебните заседатели, Шугър Рей“.
— Същият си като баща си, знаеш ли, Соломон?
— Не го замесвай.
Пинчър се разсмя, все едно кон цвилеше.
— И двамата се държите така, сякаш сте над закона. И двамата ще свършите по един и същи начин. Няма ли да е показателно, баща и син, и двамата лишени от права?
— Баща ми не е лишен от права. Сам се отказа. Това е единствената разлика между него и мен, Пинчър. Аз никога не се отказвам.
Но областният прокурор вече беше затворил.
Виктория стоеше на балкона на високата жилищна сграда, четирийсет и един етажа, с изглед към залива, десетина платноходки бяха издули платна в триъгълна надпревара. От дясната й страна бе морският виадукт „Рикенбакер“, небесният мост към Кий Бискейн. Виадуктът „Макартър“ беше вляво и свързваше сушата с Уотсън Палм и островите Стар по пътя към Маями Бийч. Отвъд тях в далечината се виждаха синьо-зеленикавите води на Атлантическия океан.
Не беше лошо. Представи си как се събужда всяка сутрин по изгрев слънце и излиза с чаша портокалов сок на балкона. Спокойствие. Отмора. Тишина. Докато Стив не пусне „Спорт Център“, за да чуе последните резултати от Източния бряг.
От югоизток повя бриз и донесе благоухания. Разкошен апартамент, великолепна гледка, пазарен ден.
„Тогава защо съм толкова нервна?“
Заради Стив естествено. Закъсняваше както обикновено. Но не това я тормозеше. Когато обичаш някого, го приемаш с всичките му странности, дори когато те дразнят.
Приватизираше дистанционното.
Пиеше мляко директно от кутията.
И дразнещ навик номер 97: пращаше я в съда да се пеняви за мижави дела, които всъщност намираше той, ама не му се занимаваше.
Всичко това вървеше заедно с територията, каквато беше понякога омайната, но по-често изтощаваща земя на взаимоотношенията им. Днес я занимаваше нещо много по-важно. Щяха да купуват жилище, за да живеят заедно, и това само по себе си пораждаше стряскащи въпроси.
„Това ли е мъжът, с когото искам да прекарам живота си? Може ли двама толкова различни хора да създадат семейство?“
Опитваше се да намери логичен отговор, но нима сърдечните дела могат да се решават с разум? Преди си мислеше, че може. Бракът е съдружие, нали така? Сливанията и придобиванията й се удаваха с лекота в първи курс, после получи награда за съдружия и корпорации в правния факултет. Деловите споразумения се основаваха на сътрудничество между съмишленици с обща цел. Защо не можеше и любовта да следва същата логика? Защо бракът да не бъде взаимноизгодно съдружие между двама души със сходни интереси и вкусове? Това пресметливо мислене я беше натикало в прегръдките на Брус Бигбай, строителен предприемач, производител на авокадо, Мъж на годината на „Киванис Клуб“. Чист американец, идеален отвсякъде. Вярваше, че общите им интереси — опера, импресионисти, летуване в Кейп Код — са предпоставка за уравновесен живот без стрес. Но щом се сгоди за Брус, откри, че животът е лишен от вълнение и наслада, и…
Именно това откри със Стив. Може би прекалено много тръпка. Възможно ли беше? Май да.
Какво толкова имаше у Стив? Беше с тъмна коса, малко прекалено дълга и малко прекалено рошава. Хващаше бързо тен и изглеждаше супер по шорти с мускулестите си крака. После следваха очите му, разтопен шоколад, и полуусмивката му, която проблясваше палаво.
— Имаш, както би се изразила майка ми, средиземноморски сексапил — каза му тя веднъж.
— Искаш да кажеш, че приличам на античен герой ли?
— Като цяло имаш такова излъчване. С тези плътни устни. И този прав нос. Като римски император си.
— Сигурна ли си, че не е на касапин евреин?
Сега, докато го чакаше, се чудеше дали да живеят заедно е добра идея. Още повече че го беше предложила тя.
Беше започнала по заобиколен начин, тръгна от Боби, тъй като се притесняваше как ще реагира той. Взаимоотношенията им бяха супер. Но все пак да си приятелка на вуйчо, която преспива от време на време у вас, е едно, а да си втора майка по цял ден е съвсем друго. Преди няколко седмици попита Боби дали ще има нещо против, ако се нанесе при тях. Боби се замисли за миг, след което се ухили и я плесна по ръката.
— Да живеем тримата заедно? Супер!
Стив също се съгласи, без никаква видима съпротива. Но според нея не се беше замислил особено. Може би трябваше да изчака да свърши „Спорт Център“ и да го пита тогава.
— Бива — отвърна той, докато вървяха футболните коментари. — Ще спестим пари и път.
Адски романтично!
След това дойде ред на дилемата с жилището. Бунгалото на Стив на Къмкуот Авеню беше прекалено малко. Апартаментът й също. Така че днес Виктория се беше разбързала от съда в центъра до каньона от небостъргачи на Брикуел Авеню, за да огледа един апартамент с три спални и три бани, истинска прелест.
На нея й харесваше и се надяваше и на Стив да му хареса. Проблемът беше, че той искаше къща с двор, а тя — апартамент с балкон.
Сутринта му се ядоса, когато отбягна въпросите й за Кригър. На път към съда изслуша внимателно тирадата на доктор Бил, опитваше се да определи дали е просто заяждане, или част от нещо по-дълбоко и по-заплашително. Кригър в края на краищата беше обвинен и осъден за убийство.
Зад остроумията си доктор Кригър беше убийствено сериозен. Озлобен и ядосан. Какво криеше Стив от нея?
Хм, типично за него. Това беше, реши тя, вбесяващ навик номер 98. Винаги си мислеше, че може да я предпази от неприятностите. Сякаш работата му беше да я защитава, нея, малката женичка. Не разбираше, че тя може да се справи с всичко не по-зле от него.
„Аз съм съдебен адвокат. Мога да гледам убийци в очите, без да трепна“.
— Къде е лошото момче, Тори? — Джаклин Тътъл излезе на балкона на апартамента, завесите зад нея се люшнаха. — Ако не дойде скоро, няма да можете да изпробвате леглото.
— И твърдостта — отвърна Виктория. — На матрака.
Брокерката Джаки Тътъл беше най-добрата приятелка на Виктория. Висока, неомъжена, с огромен бюст, къдрава боядисана в червено грива и очертани с молив яркорозови устни. Караше мерцедес кабриолет и продаваше царския дял от пазара — луксозни апартаменти в небостъргачи, където се надяваше да срещне богат свободен мъж, който умира да се ожени за играеща тенис и караща водни ски купонджийка. За разлика от Виктория, Джаки беше невъздържана, с гръмогласен смях и доста мръсна уста.
Нямаше филтър между акъла и устата й. Нямаше забранени теми. Оргазми: брой и сила. Пениси: форми, размери и вещина. Кредитни ограничения: мъже без седемцифрени суми в сметките изобщо не биваше да си правят труда да й звънят. Подреждаше потенциалните кандидати според специална скала, наречена „Минимални съпружески стандарти“. Две точки бонус за мъж, който спуска седалката на тоалетната чиния. Две точки минус за мъж, който държи лекарство против косопад до обезмасленото мляко в хладилника.
Понякога изреждаше имената и атрибутите на бившите си гаджета под формата на песен в тоналност до-ре-ми.
