— Да търся отмъщение заради момчешки лудории? Не. Имам по-важни неща да правя.
— Като отвличания, например.
— Думите ти ме нараняват, Меридийн.
Звучеше толкова искрено. Тя вдигна глава и се вгледа в лицето му. Окъпани в лунната светлина мъжествените му черти изглеждаха неописуемо хубави. Двайсет жени го желаеха. Дали и тях водеше на църква? Дали сега някоя стоеше край мрачния си прозорец, за да го наблюдава как води жена си на молитва? Чезнеха ли те по него?
— Никога не съм желал да те взема насила, Меридийн. Но Ана ми каза, че си настроена срещу мен.
Всъщност тя не бе изоставила истински момчето, което Ривъс беше някога. Напротив, милото му състрадание й беше помогнало в най-тежкия ден от живота й Но това беше тогава.
За да промени темата, тя попита:
— Какво правиш, когато не си зает с някое отвличане?
Въпросът й накара очите му да просветнат весело, но Меридийн побърза да го сложи на мястото му.
— Не търси сантиментални причини, Ривъс. Просто исках да завържа разговор.
— Нищо не съм търсил, Меридийн — той наподоби сериозния й тон. — Търгувам с вълна, дървен материал и кожи във Фландрия в замяна на храни, желязо и сол.
Тя посочи към шумните казарми.
— Освен това командваш армия.
— Когато се налага. В момента възпитавам неколцина синове на хайлендски старейшини. Като ги подпомагам, аз сключвам съюз с тях и избягвам войните — кротко отговори той, без да обръща внимание на подигравката й.
Трябваше да признае, че с умение на дипломат бе се справил с момчето на Маккуин.
— Баща ми умря, преди да успея да обединя клановете.
Преди тринайсет години, през кратките часове, които бяха прекарали заедно, той бе споменавал често и с любов за баща си. Не трябваше да чувства съжаление към него. Донякъде можеше да се каже, че тя бе изгубила родителите си, цялото си семейство и приятели, но все пак бе оцеляла.
— Какво ще кажеш за клана Макгиливри? Не си успял да ги вкараш в кошарата си.
Той размаха пръст към нея и се засмя.
— Внимавай, Меридийн. Човек може да си помисли, че таиш някакви интереси към шотландската политика.
Тя настръхна и се зави но плътно с наметката си.
— Ненавиждам шотландската политика.
— Както и аз — многозначително рече той.
— Ха!
— Наистина. Бих предпочел да видя оръжията покрити с ръжда.
— Значи ти си един мирен шотландец? Противно на цялата нация?
Той сложи ръката си върху раменете й. Меридийн се опита да се отскубне, но той я притегли до себе си и прошепна:
— Казва го някой, който е добре запознат с противопоставянето.
— Ти си виновен, Ривъс.
Той я притисна леко и я пусна.
— Знам. Само не учи Сирина на лошия си нрав. Съмърлед я харесва такава, каквато е.
Това извика в ума й един въпрос и за първи път Меридийн можа да цитира Завета.
— Според книгата, Сирина е прекалено стара, за да ми бъде прислужница.
— Така е — рече той. — Но не мога да следвам всяка догма. Иначе щях да съм дошъл за теб още преди години.
— Как? — предизвика го тя. — Ако не беше дългият език на Дръмънд Маккуин ти никога нямаше да ме откриеш.
— Платих на хора да те търсят, но старият крал те бе скрил прекалено добре. Все пак, все някога щях да те намеря.
За нейна голяма изненада признанието, че той я бе търсил някак си стопли Меридийн. Изплашена от собственото си чувство тя побърза да заговори:
— Значи Ана не е била единствения ти шпионин, тя само е била най-вероломния.
— Знаеш ли, че много момичета дойдоха в Елджиншър, само за да се опитат да бъдат удостоени с честта да станат прислужници на принцесата? Знам, че това не е записано в книгата, но ти не беше тук, за да избираш, така че ние го направихме вместо теб.
Можеше да импровизира колкото си иска. Не желаеше да участва в представленията му.
— Какво хитроумно решение — каза тя, без да има нищо подобно предвид.
— Името на Сирина бе избрано случайно. Ана Съдърленд беше сред несполучилите.
— Усещам, че ти се иска да изпитам съчувствие към нея.
Той спря на ъгъла на казармата и огледа стената на замъка.
— В крайна сметка Сирина ще напусне скоро службата си. Тъй като току-що пристигна и все още не познаваш хората, ще трябва да изтеглиш името на някое момиче. Това ще оправи ли настроението ти?
Според Сирина първите прислужници в Елджиншър били избрани преди дванайсет години и оттогава някои от момичетата се оженили и били сменени. Това обърка Меридийн, защото Ривъс бе следвал традициите на принцесата, дори без надеждата да я открие. Проклета да е традицията!
— Имам по-добро решение — каза тя. — Следващият път, когато теглим имената, можеш да си избереш съпруга.
Явно успокоен, че стените на замъка са все така непристъпни за крадците, Ривъс продължи да върви напред.
— Сирина скоро ще се омъжва. Тя и Съмърлед искат да се женят. Баща й и брат й се споразумяха и датата на годежа е насрочена.
Тази новина погъделичка любопитството на Меридийн, тъй като Сирина не бе споменала нищо по този въпрос.
— Значи братът на Дръмънд Маккуин ще се ожени за дъщерята на един тъкач? Изненадана съм, че си е избрал момиче от просто потекло.
Устните му се изкривиха иронично при думите „просто потекло“. Вероятно си бе помислил, че намеква за него. Ура за нея.
— Сирина Кемърън не е от просто потекло. Баща й е граф на Клайд. Семейството му тъче най-фините платове в Пъруикшър. Тя е неговата наследница.
Слугите на Меридийн бяха по-богати от самата нея.
— Какво те безпокои?
По дяволите с водачеството на шотландците и войните на честта между клановете.
— Да не би Сирина да е била нелюбезна или груба? — добави той.
Ако Сирина Кемърън бе станала прислужница доброволно, тогава значи клана Кемърън също почиташе легендата за принцесата. Но те живееха в средата на Шотландия и по традиция оставяха хайлендците да водят на спокойствие дребните си войни. Нима Ривъс наистина бе прострял мечтата си за мир до едно графство, толкова далеч на юг?
— Зле ли се държа? — попита повторно Ривъс. — Кажи ми и ще я вразумя, а освен това ще пиша на майка й.
— Не, Сирина е готова да изпълни всяка моя дума. Баща й заклел ли ти се е във вярност?
— Само в името на обединението на Шотландия срещу Англия или всяка друга нация, която би заплашила суверенитета ни. Това е друг тип съюз. Старейшините вече редовно разменят писма. Надявам се скоро да създадем система за разнасяне на съобщения между всички хора от всички градове.
— Но съюзът ти се опира на взаимната защита.
С многообещаващ глас той отвърна:
— Ще се обединим срещу всеки общ враг.
