ръцете.
— Не се безпокой. Ще се ожените.
— Сигурно сте напълно разочарована от мен — додаде Сирина с глас, накъсан от хълцания. — Но Съмърлед и аз чакаме цяла вечност.
— От колко време сте сгодени?
— От пет години. Досега само сме си държали ръцете. Но тогава вие се върнахте и…
— И сега можете да се венчаете.
— Да. Освен ако Ривъс не каже на Рендолф.
Прозвуча така изплашена, че сърцето на Меридийн също се сви.
— Кой е Рендолф?
С разтреперан глас Сирина отвърна:
— Той е по-големият брат на Съмърлед и старейшина на клана Маккуин. Той беше против годежа ни, защото аз съм от полската част на Шотландия. Но аз обичам Съмърлед и баща ми също го харесва. И Ривъс също.
— Ш-шт — успокои я Меридийн. — Една целувка няма да промени мнението му.
— Наистина ли? Ще поговорите ли с него?
Трябваше да се съгласи при тези обстоятелства. Но когато се обърна към него думите замръзнаха на устните й.
Някогашният босоног син на месаря Ривъс Макдъф стоеше с ръце на кръста, а искреният му гняв бе насочен към нежелаещия да се разкае син на благородник.
— Ако те видя на по-малко от един меч разстояние от Сирина, преди да сте се венчали, ще ти се наложи да си имаш работа с мен. Разбра ли?
Очите на Съмърлед се разшириха тревожно.
— Аз не съм ти подходящ противник. Ти ще ме победиш.
Ривъс посочи с ръка към Сирина.
— Какво искаше от нея? — изфуча той. — Няма да й позволя да се поддаде на привлекателните ти обещания. Та тя е истинско цвете на Шотландия. Трябва да я пазиш, защото тя ти е дала правото да направляваш живота й.
— Ще й бъда добър съпруг.
— За Бога, Съмърлед, та ти се унижи. Бъди благодарен, че Рендолф не бе тук да те види как кривна от правия път.
Вече съвсем засрамен младия Маккуин заби очи в ботушите си.
Ривъс въздъхна и с по-спокоен глас добави:
— Сигурен съм, че я обичаш много, момче. Всички го знаят.
С думи, така тихи, че прозвучаха като молитва, Съмърлед отговори:
— Моля за прошката ти и отсега нататък ще съм почтен с нея. Имаш думата ми на Маккуин.
Ривъс го тупна по гърба.
— Добре казано. Ще сключим сделката си с по една халба от най-доброто на кръчмаря. Върви. Аз ще дойда след малко.
Съмърлед се насочи към кръчмата. Ривъс отиде при Меридийн и Сирина. Като се усмихна нежно на момичето, той отмахна косите, паднали върху лицето й.
— Как си, момичето ми?
— О, Ривъс — тя се хвърли в ръцете му и той я залюля насам-натам, притиснал към рамото си главата й с голямата си ръка.
— Не се бой, мила — промърмори той. — Случилото се тук ще остане само между нас.
Меридийн си спомни за едно друго момиче с разбито сърце, което той бе утешавал преди години. Тогава беше слаб като клечка и гласа му мутираше. Загрижеността му за другите бе узряла с годините.
— Толкова ме е срам — изплака Сирина. — И така силно искам да бъда благоверна съпруга.
Погледът му падна върху Меридийн. В очите му тя видя нежност и нещо друго. Сякаш говорейки на нея, той каза:
— За да бъдеш благоверна съпруга е нужно нещо повече, освен целувките в нощта.
ГЛАВА ШЕСТА
Два дни по-късно вечерта Меридийн седеше пред писалището и запечатваше писмото си до сестра Маргарет. След като бе описала на монахинята отвличането си, Меридийн я бе уверила, че е добре. В заключение бе я помолила да й помогне, за да избяга както от съпруга си, така й от опасностите, които криеха шотландските интриги.
Не бе виждала Ривъс от сряда вечер. Според шерифа Броуди съпругът й бе отишъл на лов.
Надяваше се той да падне от коня в копривен гъстак. Негодникът бе заключил вратата на стаята си и нито един от ключовете в замъка не можеха да отключат тази ключалка.
Превъзходно. Прочитането на Завета на принцесата щеше да почака. Разгадаването на ума на Ривъс Макдъф бе предизвикателство, достойно за най-големите умове. В един миг се бе държал като грижлив кавалер, като бе спасил Сирина от Съмърлед, в следващия си бе тръгнал без нито дума.
Отсъствието му я тревожеше извънредно. Гневът й бе предизвикан не от своенравния й съпруг, а от страхливия свещеник. Дори сега, като си спомни за срещата си с отец Томас, дланите й се събраха в юмруци, а очите й се присвиха.
Извънредно слаб и висок, с кафява коса, със съвършено изрязана тонзура и толкова добре подравнена брада отец Томас се бе извисил над нейните желания. Ривъс бе постъпил мъдро, като бе избрал този човек за техен свещеник.
След като бе отхвърлил искането й за петиция до папата за развод, добрият отец Томас й бе наредил да признае на Ривъс Макдъф опита си да се освободи от съпружеската си обязаност.
Тя просто му отказа да се подчини.
— Нито един истински свещеник не би поискал подобно нещо от една жена.
— Кажете му, лейди Меридийн, иначе аз ще го сторя.
— В качеството си на пратеник на Бога? Мисля, че не. Вашите решения се основават на нуждите на Шотландия.
Погледът му се плъзна към статуята на Мадоната.
— Бог е избрал шотландците също да му служат. Той е искал ние да уважаваме сънародниците си, иначе щеше да ни прати само римляни, които да се грижат за християнското му паство.
Меридийн се бе изсмяла на опита му да използва религиозно оправдание за наистина дяволската си постъпка.
— Милейди! — Елън се вмъкна в стаята и се завъртя.
Меридийн с удоволствие изостави спомена за благочестивия отец Томас.
— Те се върнаха, лейди Меридийн! — изчурулика Клън. — Не можете да познаете кой стои в този миг в нашите конюшни.
Макар да знаеше отговора, Меридийн не се сдържа да не подразни превъзбуденото момиче.
— Да не би случайно съпругът ми да се е върнал?
— О, да — Елън плесна с ръце и отправи замечтан поглед към тавана. — Но е дошъл още някой — един истински очарователен мъж.
Подбуждана от напълващата женственост, Елън разкриваше поне по една нова своя емоция всеки ден. Меридийн с удоволствие прекарваше времето си в компанията й.
— Да не би папата да ни е ощастливил с присъствието си?
Досущ птиче, което бърза да изгради първото си гнездо, Елън се стрелна през стаята, а вълнистата й руса коса се разбушува зад гърба й.
— О, милейди, вие безспорно сте най-хитрата жена, а аз просто нямам думи да опиша
