Умът й неочаквано се прикова върху думите на жената, която бе живяла преди векове.
ГЛАВА ПЕТА
След вечерята, която бе преминала в пълно мълчание, като се изключат комплиментите й към готвача, Меридийн се извини и потърси усамотение в стаите си. Сирина бе казала истината за познанията си за становете, защото рамката беше сглобена правилно и поставена под сега вече тъмните прозорци.
Меридийн се сгуши върху табуретката и се загледа в полуготовия гоблен. От Завета бе научила, че съименничките й също бяха показвали завидно умение в тъкаческото изкуство и всяка първа дреха на жената от клана Чаплинг бе подарявана на нейния съпруг. Съпруг!
Думата, както и човекът, ужасяваха Меридийн. За разлика от първата Меридийн тя нямаше желание да управлява. От нея се очакваше твърде много. В сърцето й нямаше любов към Шотландия. Жестокостта на баща й и безразличието на майка й бяха унищожили още преди години любовта към родината. Чувстваше се изхабена, сама, плуваща свободно сред морето от непознати хора, само с една мастилница и един стан, които можеше да нарече свои.
Тя развърза гранчето скъпоценна светлолилава коприна. Не можеше да престане да мисли за думите на другата Меридийн — онази смела жена, която бе променила хода на шотландската история.
Меридийн си помисли за майка си и за здравите синове, които тя бе родила. И Уилям, и Робърт бяха руси и напомняха баща им. Със скромния си опит не можеше да си представи как родителите й влизат голи в топлата, ароматизирана вода. Един поглед към ваната в съседната стая я накара да се чуди дали Ривъс не очакваше от нея да влезе заедно с него в банята. Спомни си как се бяха целунали. Преди и сега, както и тогава, в гърдите й се разляла нежелана топлина.
Той бе поискал целувката като благодарност за луксозното жилище, което й бе приготвил. И понеже си беше наивна, тя му бе отстъпила. Той бе уловил искрата на благодарността й и я бе раздухал в огън на желанието.
Та той имаше двайсет държанки.
Не се учудваше. Трябваха му за удоволствия и компания. А тя му беше нужна за церемонията.
Настроението й спадна, защото срещу чувствения му опит нямаше друго оръжие, освен гнева си.
— Меридийн?
Гласът му я накара да подскочи. Сякаш го бе призовала с мислите си. Погледна бързо към вратата, за да се увери, че е заключена.
Като че прочел мислите й, той подвикна:
— Меридийн, отвори, иначе ще използвам ключа си.
Тя отстъпи, отиде до вратата и му отвори.
Ривъс все още в тъмно виолетовата дреха, с която бе облечен на вечерята, застана усмихнат пред нея. На рамото му беше забодена гравирана сребърна брошка, носеща лъва — символ на Макдъф. Нито един кичур от косата му не изглеждаше не на мястото си. Изглеждаше напълно спокоен.
Погледът й се насочи към ръцете му. Празни. Не беше донесъл Завета. Мразеше се загдето още искаше да чете от книгата.
— Мога ли да вляза?
Може и да имаше ключ за тази врата, но тя пък имаше способи да го откаже от намеренията му.
— Слугините си тръгнаха. Би било неприлично.
— Може би не, според английското приличие. — Той влезе вътре, сякаш владееше всичките британски острови. — В Шотландия почитаме жените си с присъствието си още преди брака.
Звучеше така уверен, че тя не се сдържа и бодна гордостта му.
— Нима някои от вас вече се женят? — изчурулика тя. — Колко модерни сте станали!
Негодникът само се разсмя.
— О, Меридийн, ти си възхитителна! Толкова си кисела след тази чудесна вечеря. Страх ме е да си помисля какво ли щеше да е настроението ти, ако храната не беше по вкуса ти.
Не би трябвало Ривъс да се държи толкова приятелски, особено след като я бе отвлякъл и я бе заплашил с бой.
— Бих могла да напълня стомаха си само с нарове и пак да те мразя единствено заради самия ти вид.
— Тогава вероятно живота ти щеше да протече като на Айсъбел.
— Айсъбел ли?
— Да. Внучката на Меридийн и трета по ред принцеса. Бедното момиче само предизвикало нещастията си.
Меридийн бе прочела само няколко страници от книгата. Вещите й бяха пристигнали малко след като Ривъс бе излязъл от стаята. Не знаеше нищо за тази Айсъбел. Дали записките на тази жена щяха да се окажат така смущаващи, както тези на баба й?
Да вървят по дяволите книгата и древните истории. Ривъс можеше да ги отнесе със себе си в гроба. В петък Меридийн щеше да се срещне със свещеника. Гневните им спорове я изтощаваха. Трябваше да пази силите си.
— Какво искаш? — попита го тя. Той се разходи из стаята, докосна сандъка с дрехите, след това перата и мастилницата, поставени върху масата. Спря до стана, който беше голям, дори от гледна точка на тъкач, но пред него дървената рама изглеждаше малка.
Небрежната му поза не отговаряше на решителността в очите му.
— Какво искам ли? Желанията ми са прости. Искам принцесата до себе си, зад гърба си верни съюзници и дълбока кесия.
— Откажи се, тогава — рече тя. — Защото вече имаш две от трите — приятели и пари. Достатъчни са дори за добри времена.
— Ще ги имам всичките. — Той прекара пръсти по все още незапълнените нишки на гоблена, сякаш свиреше на арфа. — Картината е хубава.
Беше свалил бойните гривни от китките си и ръцете му се движеха с неочаквана грация. Наблюдението я изненада и сепна. Фактът, че харесваше макар и само една черта на похитителя си бе повод за тревога.
— Особено добре си показала изтравничето — добави той.
— За Джоана е… — неволната грешка на езика я сепна и Меридийн побърза да се поправи. — Искам да кажа, че гобленът е за Клеър Маккуин.
— Жената на Дръмънд… — като се наведе по-близо, Ривъс се взря в подробностите на гоблена, който изобразяваше открито поле през лятото. Из полето лудуваха зайци и катерици. А небето бе увенчано с пеперуди и ослепително слънце. — Не трябва да виниш нито нея, нито съпруга й.
Меридийн бе израсла в манастира заедно с близначките Клеър и Джоана. С абсолютна сигурност тя отвърна:
— За това наистина не мога да виня Клеър Маккуин.
Клеър беше мъртва. Джоана бе заела мястото й.
— Добре. Очаквам ги да ни посетят, след като се роди бебето.
Сестра Маргарет бе отишла да помогне на Джоана за раждането, като бе оставила манастира беззащитен.
— Ана ти е казала, че сестра Маргарет ще вземе стражите със себе си.
Той седна на тапицираната табуретка, като протегна крака и ги кръстоса при глезените.
— Възглавничката още пази топлината ти.
Интимните му думи я смутиха, но удобното място за почивка беше всичката топлина, която той щеше да получи от нея.
