като командир по време на поход. Родена е да управлява.
— Най-вероятно това идва от бабите й. От Макгиливри е наследила малко, като изключим склонността към войните.
Ривъс усети позната тревога, но вече бе започнал да привиква към постоянните промени в настроението си. В момента усещаше, че делата му са в опасност.
— Ако не спра Кътбърт сега, той ще разлее отровата си не само сред клана Мънроу, а из всеки клан в Западен Хайлендс.
— Така е. Прекалено много усилия положи, за да спечелиш доверието на тези старейшини. Ако седиш и чакаш, Кътбърт ще възвърне силите си и скоро и други ще последват примера на Мънроу. Фреймът също може да извика скоро детето си. След това Макферсън може да последва примера им. Мечтата ти за обединение може да умре.
Придобивки след години на преговори можеха да пропаднат. Клановете щяха да се разделят и малките войни отново щяха да плъзнат, като чума из Хайлендс. Но вредата нямаше да спре дотам. Фландрия и Северните страни щяха да прекратят търговските си съглашения, които Ривъс бе извоювал с толкова усилия.
Освен ако не предприемеше действия. Но трябваше да постъпва предпазливо.
— Ще стане по-лошо, когато Кътбърт научи, че сме довели дъщеря му у дома.
Броуди потърка брадата си с мазолестата си длан.
— Мисля, че той не е дотам безсърдечен, та да изпрати отново убиец при детето си, нали?
Тази възможност разтърси из основи Ривъс. Нищо лошо нямаше да се случи на Меридийн. Щеше да я наблюдава като ястреб, щеше да я придружава при всяко нейно излизане.
— Да се молим да не го нрави. Иначе на епископа на Инвърнес ще му се наложи да прехвърли задълженията си на отец Томас.
— Може ли да се вярва на епископа?
— Той ще вземе страната на шотландската църква, както стори миналата година, когато папата отлъчи крал Робърт. На Ватикана няма да й хареса, но аз с удоволствие ще поема този риск в името на самоуправлението ни. Както и цялото ни духовенство.
— Както и Елджиншър — Броуди стана и отиде до високата масичка, върху която от тринайсет години насам стоеше Заветът на принцесата. — Каква мъдрост казва по този въпрос първата Меридийн?
Броуди, както всички други, обичаше историите, записани в книгата от съименничките на Меридийн.
— Тя не е била така щастлива, като нас. По нейно време духовенството е било развратно и не е заслужавало доверие. Когато е искала някаква информация, тя изпращала блудница, която да развърже езика на свещеника.
— Сигурен съм, че твоята Меридийн не би могла да върже кусур на ни една своя съименничка. Има поне един шотландец, към когото тя е привързана.
— Тя не иска да има нищо общо със Завета.
Броуди подсвирна.
— И какво ще правиш?
— Ще променя мнението й.
С крива усмивка на лице Броуди се върна до стола си.
— В такъв случай горката тя, защото още не съм виждал да си си поставил за цел сърцето на някое момиче и да си си тръгнал с празни ръце.
Комплиментът насърчи Ривъс.
— Тя си мисли, че държа двайсет наложници.
Сериозен като проповедник на неделна проповед, Броуди рече:
— А така ли е?
Ривъс му метна поглед, запазен специално за палавия Съмърлед Маккуин. След това не можа да се сдържи и прихна да се смее.
Броуди се изкашля.
— Кой й е казал тази история?
— Ана. Съмнявам се, че историята е свършила там. Беше ми ядосана, загдето взех Меридийн посред нощ.
— Не се безпокой, Ривъс. Джон Съдърленд ще вразуми дъщеря си. Но кога ще кажеш на Меридийн за своята…?
Ривъс имаше незаконородена дъщеря. Момиченцето Гиби живееше при родителите на майка си в близкото село Ейбърхорн. Майка й, Мери, бе починала от треска скоро след като бе спряла да кърми Гиби и сега момичето беше единствената радост в живота на баба си и дядо си.
Дали Меридийн щеше да се разгневи, когато научеше за извънбрачното му дете? Надяваше се, че няма, защото Гиби беше добро дете.
— Още не съм решил кога ще й кажа. Все още е рано, а милата Гиби не би могла да я ядоса с нищо.
Броуди махна утвърдително с ръка.
— Всички обичат момиченцето.
Ривъс забеляза нови пришки по ръката на шерифа. Обикновено тази му ръка беше чиста.
— Да не се учиш да въртиш меча с лявата си ръка?
— Да, онзи момък от Тейн обича да импровизира. А сега, кажи ми, какви са новините от парламента в Сейнт Ендрюс?
Събитието беше крайъгълен камък в шотландската история, защото това бе първият истински шотландски парламент.
— Нищо по-изненадващо от самото събитие. За облекчение на Брус, членовете на парламента гласуваха да се откаже предложението на френския крал да се присъединим към Кръстоносния поход.
— Макгиливри беше ли на мястото си там?
— Да. Кътбърт се перчеше като бик на пасище с разгонени крави.
— Носеше ли меча на Чаплинг.
Ривъс сви ръце в юмруци.
— Да. Възползва се от възможността да ме подразни.
— Говорихте ли?
Темата за бащата на Меридийн безпокоеше силно Ривъс.
— Нека говорим за нещо по-весело.
Броуди кимна с тъжно състрадание.
— Какви са плановете на краля?
— Нашият владетел е толкова доволен, загдето седи в парламент, че реши да направи обиколка из Шотландия това лято. Да обиколи кралството си, както каза той. Поканих го да дойде за Еньовден.
— Той те предупреди да не принуждаваш лейди Меридийн. Вярва ли, че тя е дошла доброволно в Шотландия?
Лъжата тревожеше Ривъс, но пред нея бе сложил истината и щеше да го стори отново, ако от другата страна на везната стоеше съдбата на Шотландия
— Да.
Броуди се засмя, но смеха му бе примесен с болка.
— Ще поема отново обучението на тези хлапаци, за които толкова обичаш да се грижиш. Ти ще бъдеш прекалено зает със сърдечните си проблеми.
Ривъс с готовност прие предизвикателството.
— Моите благодарности.
— Ще ми бъде забавно, Ривъс, да те гледам как ухажваш момиче, което не го желае.
— Ще го пожелае.
Някой задумка по вратата.
— Ривъс Макдъф!
Гласът на Меридийн. Вълнението отново повдигна духа му.
— Не ти ли казах, Броуди? Вече е тръгнала да ме търси.
