твоите дела.
Ръката му се сви в юмрук.
Доволна, че го е накарала да изгуби контрол, тя продължи нападението.
— Може би някоя от твоите двайсет жени ще те завлече обратно до пещерата ти.
Преди да е мигнала с очи доброто му настроение се бе върнало.
Добрите й надежди отлетяха.
— Признаваш ли си, че държиш тези жени?
— Ще ми повярваш ли, ако отговоря отрицателно?
— Ще ги махнеш ли, ако те накарам?
— А! — той я огледа над ръба на халбата. — Отново имаме удоволствието да разрешим едно малко спречкване.
— Любимото ти занимание.
— Второто ми любимо занимание — той й се усмихна широко. — Ти си ми първото.
Като пренебрегна гласа на разума, тя отвърна:
— Сигурна съм, че тези жени те желаят. Онази целувка в параклиса не значи нищо за мен.
Подобно на лъва, който беше негов символ, той скочи от стола и я притисна към стената.
— Тогава защо каза
— Мразя те и това ме очарова.
Той се облегна към нея, като я притисна с гърди.
— Какво правиш?
— Познай.
— Освен, че ще ме размажеш върху стената нямам друга идея.
Гърдите му се разтресоха от смях.
— Има огън в теб, Меридийн, и това ми харесва. Но, знай едно, моя ревнива жено, относно брака съм непреклонен.
— Ревнива ли? — тя се противопостави на силата на волята му. — Ти ме искаш само заради меча.
Изражението му се смекчи, а погледът му стана нежен. Плъзна се надолу по лицето и към шията й.
— Освен това съм твърдо решен да те видя легнала гола до мен. Ще открия дали гърдите ти са така хубави, както си представям. След това ще ги целувам и когато им се наситя ще вкуся и други сладостни места по тялото ти. Ще ти хареса в сватбеното ни ложе.
В ума й се надигнаха живи картини.
— Съмнявам се, че ще можеш да ми отделиш време, а и аз няма да ти се отдам доброволно.
Усмивката му стана иронична. Той повдигна халбата към устните й.
— Всички отстъпват пред пивото на Маккуин. Искаш ли да го опиташ?
Ривъс възвръщаше доброто си настроение сякаш се намяташе с плащ. Трябваше да воюва за позициите си.
— Не, благодаря. След като си толкова решен да ме задържиш, мога ли да имам някакви мои пари?
— Мога ли да знам за какво ти са?
— За пратеници, който да занесат писмата ми. Писах на сестра Маргарет и на други.
— Сестра Маргарет знае къде си. Дръмънд й е казал.
Някак изведнъж изтощен, Ривъс опря чело на стената, така че бузата му почти се опираше в нейната. Миришеше на гора, на пушек и на дълга езда под слънцето.
— Рендолф ще иде да занесе писмото ти на сестра Маргарет. Утре тръгва за имението на брат си Дръмънд.
— Освен това написах писмо до папата.
— Това няма да ти донесе нищо. На два пъти Мори се обръща към църквата за възстановяване на годежа ти с него. И двата пъти му бе отказано. Нашият брак остава в сила.
По изрично желание на баща й Меридийн още с раждането си бе обещана на граф Мори. Годежът им бе официално обявен на петия й рожден ден.
— Папата не е изслушал
— Много добре. Ако направиш нещо за мен, ще изпратя писмото ти до папата.
Сега, след като той бе отстъпил, тя реши да държи твърдо позициите си.
— Няма да се съглася на нищо, което засяга клана Чаплинг или меча.
— Както кажеш. Но ще се опиташ ли да се насладиш на престоя си, поне докато си тук?
Замисълът му бе прозрачен като дъждовна вода. Намислил бе да я съблазни да остане тук.
— Имам ли думата ти?
Беше се усъвършенствала в изкуството да се преструва на щастлива още от ранна възраст, а пък идеята да стане приятелка с прислужниците й харесваше истински. Надяваше се да говорят хубави неща за наставничката си, след като тя се върнеше в Англия.
— Кълна се.
— Значи сделката е сключена. Ако я нарушиш, ще те накажа.
— Вече обеща да ме набиеш и да ме хвърлиш в тъмницата си. Направо съм изплашена от твоя гняв.
— И ужасена от всичко останало — промърмори той.
Явно я мислеше за страхливка. Първият й порив бе да му докаже, че греши, но той беше прекалено близо до нея и това й доставяше удоволствие. Бе загубила малките си предимства в боя, особено когато раменете му й пречеха да вижда, а топлината му проникваше през дрехите й.
— Освен ако не събереш смелост — продължи той — да подпечаташ сделката ни с целувка.
Дали целувката щеше да бъде така разтърсваща както преди? Не, със сигурност.
— Става ти навик.
— Всички от клана Макгилвири отбягват сделките.
Семейството й бе чуждо за нея. Знаеше повече за Елън и Сирина, отколкото си спомняше за роднините си.
— Аз не съм като тях.
— Винаги съм твърдял, че е така.
Обзе я спокойствие и Меридийн изпита странното желание да му поблагодари. Бе дала дума да остави настрана задръжките си.
— Твърде късно е — промърмори той и впи устни в нейните.
Гърбът й инстинктивно се изви и ръката му без усилие се вмъкна около кръста й, за да я подкрепи. Интимността ги обгърна с лекотата, с която иглата пробива плата. Обзе я усещането, че му принадлежи, а мислите й полетяха назад към времето, когато едно момче и едно момиче стояха пред вражеския крал.
Образът я разтревожи. Тя се откъсна от устните му.
— Сигурна съм, че сега искаш да се върнеш при пияните си приятели.
Той я изгледа така продължително, че Меридийн бе сигурна, че ще откаже да си тръгне. Без да откъсва очи от нея, той се отблъсна от стената.
— Дай ми писмата си.
Преди да е променил решението си, тя грабна писмата и му ги подаде.
— Заклеваш ли се, че ще ги доставиш?
— Кълна се в честта си като старейшина на клана Макгиливри.
Той се насочи към вратата. Меридийн си спомни, че той също бе искал Да говори с нея.
— Какво искаше да ми кажеш?
Без да се обръща Ривъс подхвърли през рамо:
— Ана и Джон Съдърленд са изчезнали.
После излезе и затвори вратата. Целувката им бе прочистила като скок в студена вода ефекта от пивото на Маккуин. Той отиде в стаята си напълно трезвен и с тяло, напрегнато като пружина от желание. Главата му се въртеше от нейното признание и собствената му лъжа. Наистина щеше да изпрати куриер до папата, и
