— Защото тя не може правилно да събере три и четири и отказва да се научи.
Ривъс кръстоса ръце пред гърдите си, като разкри бойните гривни върху китките си. На фона на елегантните му дрехи тези мъжествени символи изглеждаха безобидни дрънкулки.
Ривъс беше всичко друго, но не и безопасен.
— Ще познаеш ли какво каза Елън? — попита той.
Беше се съгласила да се радва на престоя си в Шотландия. Той също й бе обещал нещо, но не бе задължен да го спазва. Както и да е. Честността му си бе негов проблем. А щастието — нейно.
— Да не би Елън да започна да танцува из стаята?
— Не. Беше много по-драматично. Казано с най-пламенните, романтични думи, тя предрече, че ти ще припаднеш в несвяст в нозете ми, след което аз ще те свестя, като разтрия китките ти и едно място ето тук — го докосна шията си под ухото си — с лавандулова вода. След това ще взема арфата и ще прогоня с песен меланхолията, която се е загнездила дълбоко в теб.
Каза го така, че да звучи едновременно и абсурдно, и възможно. Но под противоречието все пак ясно личеше благосклонността му към версията на момичето. Меридийн отвърна по единствения възможен начин.
— В неин стил е да разказва такива истории.
— Освен това тя предсказа, че едно докосване на ръката ти е достатъчно, за да могат дървените монети отново да станат златни.
Той знаеше в подробности историята. Или бе разкрасил легендата? Трябваше да го попита, за да научи истината, но по този начин щеше да признае, че не са позволявали да чете Завета. Другата възможност бе изчакваш подходящите моменти и да чете книгата малко по малко докато събере цялата истина.
Горе главата, рече си тя.
— Превръщането на дървото в злато е ценно качество за всяка съпруга.
— Да. Особено ако живеехме в гора.
Доброто му настроение започваше да й действа.
— А с какво ще се топлим?
Той отвори уста, но реши да не казва онова, което беше на езика. Миг по-късно додаде:
— Добра забележка. Милата Елън има нужда от търпението ти и напътствията ти повече от Лизабет и Сирина.
Той бе позволил на Меридийн да се надява, че ще позволи да се върне в Англия, но се държеше така, сякаш тя никога нямаше да си тръгне. Това предположение не трябваше да я изненадва, защото бе започнала да разбира, че най-подходящото определение за методите на съпруга й бе — силови. А за нейните — решителни.
— Ако раздам няколко подаръка на заслужилите деца и ако съветвам Елън не означава, че искам да бъде твоя съпруга.
— Да — изражението му остана спокойно, но изведнъж бе станал сериозен. — Но и ако се откажеш от подаръка и обичая, няма да се доближиш много до спасението си.
Ставаше все по-умел при въвличането й в трудни дискусии. Бяха формално омъжени от английския крал по причини, умрели заедно с него. Ривъс бе открил различно приложение на същата тази брачна клетва. Меридийн Макгиливри за втори път се оказваше в ролята на пионка в шотландската политика. Но ако раздадеше цветните пенита на Сирина, Лизабет и Елън щеше да отстъпи незначително от позициите си. Меридийн затвори капака на сандъчето.
— На кого да дам първото пени.
— На мен, разбира се. Идеята беше моя.
Не трябваше да я кара да се смее. А тя не трябваше толкова да се наслаждава на словесните схватки с него.
— Освен ако не искаш да опиташ методите за благодарност, използвани от Елън — добави той, като посочи краката си. Предизвикателството в очите му изискваше остроумен отговор, защото той имаше предвид тя да падне в краката му. Като се поздравяваше за остроумието си, тя отговори:
— А ти пееш ли?
— Ще припаднеш ли?
Боже, той беше хитър.
— В никакъв случай.
— Значи сме, както обичаш често да казваш, със сходни мнения.
Стаята стана някак по-топла и по-малка. Меридийн усети, че я обхваща странно усещане на уют и удобство. В този миг тя се чувстваше така, сякаш цял живот бе познавала Ривъс Макдъф. Трябваше да признае, че донякъде това беше така защото Ривъс винаги присъстваше в спомена й за най-важните моменти от нейния живот.
Одобрителният му поглед се бе спрял на разпусната й коса. Тя придърпа надолу полите на елека си.
— Позволи ми да остана сама и да се преоблека.
— Няма да можеш да развържеш дрехата си и да облечеш друга без чужда помощ. В този момент аз съм единственият ти избор за прислужница. И тъй като отказваш моето предложение за помощ ще трябва да се задоволиш с избора, който вече направила за тази вечер.
— Но аз изглеждам така, сякаш ти принадлежа.
Вместо да се надуе самодоволно, той се намръщи и поклати глава.
— Едва ли някой ще ми обърне внимание. Всички ще се възхищават от теб.
Преструваше се на невинен. Изкуство, което той владееше до съвършенство.
— Всички ли? Кого си поканил?
Ривъс стана и й предложи ръката си.
— Само момчетата и няколко хубави момичета. И ако Рендолф Маккуин се опита да играе ролята на ухажор, аз ще те спася.
Случи се така, че Рендолф Маккуин изигра ролята и на приятел, и на враг. Братът на Съмърлед, седнал в отсрещния край на масата, притежаваше мрачна красота и усмивка, която бе в състояние да омагьоса цял град жени. Лизабет и Елън жадно попиваха всяка негова дума.
Когато Ривъс и Меридийн заеха местата си, Рендолф изостави компанията на обожателките си и се приближи до тях.
— Милейди — той се приведе над ръката й. — Едновременно съм щастлив и тъжен да се запозная с вас.
— Щастлив и тъжен ли? Как е възможно?
— Щастлив съм, загдето дойдохте при нас. Същевременно съм натъжен от това, че промяната в местоживеенето ви е неприятна.
Любезни думи от още един хайлендец. Схващаният й за шотландците като за войнолюбиви и деспотични мъже се оказваха погрешни. Погрешни, защото и тримата — Рендолф, Съмърлед и Ривъс имаха чар в излишък.
Но Меридийн можеше да прозре през измамните думи.
— Ще запомня искреността ви.
Той погледна към Ривъс.
— Ако меча в ръката на съпруга ви не ме бе побеждавал, щях да ви пожелая за себе си.
— Това щеше ли да бъде лоялно? — възрази тя.
— Не, би било подлост.
След вечерята, състояща се от прасе сукалче, ечемичен пудинг и плодове, която бе благословена с голяма тържественост от отец Томас, Ривъс покани Меридийн да се присъедини към играта на шах. Рендолф и обожателките му заеха ъгловата маса. В десет хода Ривъс залови царя на Меридийн под погледите на шерифа, свещеника и една дузина млади благородници.
Тъй като нямаше какво друго да предложи, тя му обеща второ дървено пени и отстъпи мястото си край
