масата на Съмърлед Маккуин. Сирина зае мястото зад гърба на годеника си.
— Седни при мен — Ривъс тупна празното място на пейката до себе си. — Тук ще ти е по-топло.
Ако й бе казал „седни тук“ щеше учтиво да му откаже. Но след като бе включил себе си в любезната покана, тя трябваше или да отхвърли предложението пред приятелите му, или да се подчини. Меридийн заобиколи масата, като го хвалеше на висок глас за добрата му стратегия. Мислено се окуражаваше. Щом застана до него, той й подаде ръка, за да й помогне да седне.
— Спи ли й се на Елън или всеки миг ще припадне? — тихо попита той.
Меридийн погледна към ъгъла, къде Рендолф Маккуин напредваше в играта. Елън и Лизабет се бяха подпрели на лакти върху масата и бяха забили брадички в дланите си. И двете имаха изнурен вид.
— Бяха заети цял ден.
— Да. Особено Елън.
— Да се ухажва брата на Съмърлед е изморителна работа — промърмори Сирина.
— Никакви любовни разговори тук — закани й се с пръст Ривъс.
Меридийн откри идеалния претекст да се оттегли.
— Ще заведа момичетата да си лягат.
Сирина се изправи.
— Милейди, моля ви, оставете това на мен. Ако Елън не оправи леглото ви, а Лизабет не нагласи както трябва завивките ви, те ще страдат седмици наред при мисълта, че са ви разочаровали.
Още ритуали, помисли си Меридийн. Всички около масата очакваха от нея съответната реакция.
Ривъс се наведе съвсем близо и й каза:
— Бих искал да оправя леглото ти и да те съблека за лягане.
Още опити за прелъстяване.
— Това е любовен разговор.
— Ще се влюбиш ли в мен, Меридийн?
Не можа да му отговори.
Като се усмихна за довиждане на Съмърлед, Сирина разбуди момичетата. Примигвайки сънливо, те бавно я последваха.
Меридийн погледна към младите мъже, които Ривъс обучаваше и забеляза разбиране, и одобрение в очите им. Каквито и да бяха очакванията им от вечерята с Ривъс и съпругата му, те очевидно бяха задоволени.
Можеше да се очаква, че ще приемат позицията, която тя заемеше, но приятелското им отношение я изненада. Когато за първи път бе огледала тази зала със стени, украсени с хайлендските кралски символи, тя бе пренебрегнала значимостта й, приемайки я за декор на една амбиция. Но сега, като хвърлеше един поглед наоколо, можеше да види как един Форбс играе приятелски на зарове с един Макензи. До камината момчето на Грант свиреше на арфа, докато Макгрегър пееше песен за овчарска дъщеря, за която искал да се ожени вълк. Нима наистина ставаше свидетел на искрена шотландска дружба? Наистина ли замъкът Олдкеърн беше станал обединителен център на кралството?
Самата дума обединение все още я озадачаваше. Всички знаеха, че Шотландия никога няма да познае мира, поне докато островът не се разкъсаше и Англия не изпаднеше отвъд края на света. Само тогава или когато всички кланове биха се обединили завинаги.
Отново погледна към стената. Потърси съответствието между гербовете и лицата. Сравни младия Макензи с изобразения на щита елен. Макгрегър, който пееше, имаше на герба си изобразена лъвска глава. Посредством брака си Сирина щеше да обедини Маккуинови от планините с Кемърънови от равнините.
Щастливото момиче бе открило любовта в годежа си. Но ако миналото беше предвестник на бъдещето, чакаше ги трагедия. Жените от Хайлендс винаги губеха мъжете си, ако не в бран, то по задължение, защото преди всичко те отговаряха на призива на клана. Сирина, изглеждаше все още непокварена от шотландската политика, а с Меридийн беше злоупотребено, заради клановете. Освен това тя бе прекарала прекалено дълго време далеч от Шотландия.
Слугинята, която им сервираше, се приближи към масата с буренце в ръце. Ривъс с леко кимване отказа да пие повече.
— Да не си загубил предпочитанието си към най-доброто пиво на Маккуин? — попита го Съмърлед.
Същия ден следобеда Ривъс бе прекалил с ела. Сигурно бе изпил достатъчно, защото с вечерята бе пил само вода.
— Чуй ме добре, момче — мъдро рече той на Съмърлед. — Ако някога обърнеш пинта от това пиво и след това направиш грешката да влезеш в спор с жена, значи си заслужаваш ужилването с език, което ще получиш.
Мъжете се разсмяха. Прислужницата се изкиска. Ривъс плъзна поглед към Меридийн. Когато очите им се срещнаха, тя почувства, че малко й остава да се изчерви.
Подобно на Ривъс и възпитаниците му, сестра Маргарет често бе седяла край масата и бе давала напътствия на Меридийн, Джоана и Клеър. Но нейните уроци се отнасяха до стопанисването на земята и управлението на хората.
— Да не сте победили Ривъс в спор? — обърна се Съмърлед към нея.
От години Меридийн не бе седяла в стая с мъже, които да разговарят с нея. Баща й, Мори и старият крал Едуард бяха гледали на нея като на своя собственост. Тези хора тук я приемаха като равна на тях.
Почувства се задължена да отговори любезно.
— Не беше кой знае какъв подвиг, Съмърлед — рече тя. — Пивото му бе отнело цялото остроумие.
Рендолф тупна по масата и се провикна от мястото си в ъгъла:
— Дали ще е ейл или майчино мляко — жените винаги превъзхождат мъжете с думи.
— Наистина ли? — запита Съмърлед с озадачено от несигурност лице.
Ривъс погледна надолу към Меридийн.
— Винаги — каза той, но тя почувства, че той не го мисли наистина. Твърде често успяваше да я надхитри с думи.
— В такъв случай, господа, ще ме извините. Искам да се оттегля, докато съм все още победител — тя се изправи и протегна ръка към Ривъс. — Трябва да запиша имената на прислужниците си в Завета.
Той трябваше да й даде ключа или да се изправи пред публичен спор. Затруднено положение. Неговото второ любимо занимание в свободното му време, както сам бе казал.
— Съименницата ти е сложила началото на тази традиция с имената на нейните прислужници.
За нейно облекчение той й даде ключа. Меридийн отиде в стаята му и на светлината на чифт свещи започна да чете книгата, докато не стигна до мястото, където се говореше за цветните пенита.
Като мигаше, за да прочисти сълзите от очите си, Меридийн прочете истинското описание на онова, което се бе превърнало в приказка. Бедната Елинър. Била е бременна по времето, когато я отвлекли. Докато била затворена се заклела на Бог. Обещала, че ако я освободят и роди успешно бебето, ще се откаже от титлата си на принцеса. Вярна на думата си, Елинър изпълнила обещаното и за голямо недоумение на Меридийн изминали сто години, преди друга жена отново да вземе перото и да продължи легендата за принцесата.
— Милейди? — Сирина застана на прага.
Все още потънала в миналото и горяща от нетърпение да се върне обратно към него, Меридийн избърса една сълза от лицето си.
— Да?
— Сигурно четете за бедната Елинър — рече Сирина.
Меридийн затвори книгата.
— Всъщност, да.
Сякаш за да сдържи собствената си тъга, Сирина обгърна раменете си с ръце.
— Как е могла толкова да падне духом?
Защото е била отвлечена от дома й, както самата нея, помисли си Меридийн. Защото е била сама и изплашена.
— Не е имала много възможности.
