— Жените живеят по-добре в наши дни.
Някои наистина живеят по-добре, призна мислено Меридийн. Сирина имаше предвид хората край себе си. Занимаваха я хиляди въпроси, но да научи отговорите им би означавало, че се рови в живота на тези хора. Рискуваше да се привърже към тях. Анулирането на брака би унищожило тези отношения. Не искаше да я преследват спомени за това място. Без това достатъчно я тормозеха демоните на миналото.
Тази вечер не можа да се възпротиви на желанието си.
— Как стана така, че реши да бъдеш прислужница?
Сирина се възползва от възможността и седна на стола срещу Меридийн.
— Баща ми ми позволи да включа името си. Много други момичета също искаха да бъдат избрани. Но аз имах късмет.
— На колко години беше?
— На единайсет.
Отговорът й предизвика много нови въпроси. Сирена беше на двайсет и една години. Преди цяло десетилетие Ривъс бе задвижил поредица от събития, които бяха променили бъдещето на Маккуинови и Кемърънови. По това време е бил само на шестнайсет години. Младежките му амбиции я объркваха, а последиците им я плашеха. За първи път Меридийн се почувства истински разколебана в собствената си увереност. Ами ако той откажеше да я пусне? Какво щеше да направи баща й?
Все още разтревожена, тя предпочете да потърси безопасност в компанията на Сирина, която с всеки изминат ден все повече й напомняше за Джоана Бенисън. Загубата на това ценно приятелство бе извикало у Меридийн празнота, която умоляваше да бъде запълнена.
— Колко момичета проявиха интерес към мястото, което ти заемаш?
— Нека видим — като стана права, Сирина излезе извън осветения от свещите кръг и се върна с малко варосано буренце. Постави го на пода пред Меридийн и свали капака му.
Вътре имаше парчета плат от всякаква материя и цвят: зелена коприна и тежка дамаска, мека вълна и дори квадратчета от мека като масло кожа. Някои нарочно бяха оставени с разръфани краища, други бяха внимателно, поръбени, а трети бяха дори украсени със сложни мотиви.
Сирина порови в бурето и извади парче кариран плат.
— Ето. Това е парчето на сестрата на Съмърлед. Виждате ли? Името й е избродирано в центъра.
Изписано с едри ръкописни букви името „Лили“ се открояваше ясно на фона на едрото каре.
Меридийн зашеметено гледаше препълненото буре.
— Ривъс избира някоя от тези. Е — поправи се Сирина, — избираше някога. Каза, че сега вие ще изберете коя да заеме мястото ми.
— Искаш ли да избера Лили Маккуин?
Сирина взе малкото парче плат и го поднесе към светлината.
— Бродерията й е сносна, но тя е на петнайсет. Някое по-младо момиче би могло да остане повече време с вас.
Да остане. От тази дума към Меридийн повя мраз. Макар сърцето й да не се разтуптя, тя не можа да потисне обзелото я предчувствие.
— Кога ще изтеглите името? — попита Сирина.
Ривъс не бе споменавал конкретна дата. Необходимостта да вземе решение даде така нужния тласък на самостоятелната по природа Меридийн.
— В събота след вечерня. Кажи на хората.
Сирина притисна парчето плат с десена на Маккуин към гърдите си.
— Съмърлед иска да се венчаем на Свети Дух.
До началото на май имаше само една седмица.
— Толкова скоро?
— Това е цяла вечност. Рендолф казва, че е по-добре да изчакаме, докато Маккуинови ожънат техните ниви.
— А ти какво ще правиш?
Клепачите й трепнаха.
— Ще му предложа халба от собственото му пиво и ще му изложа доводите си. Той сам каза, че мъжете винаги губят от жените. А и Ривъс е получил ужилване от езика ви.
— Успех, тогава.
С решително изражение Сирина пусна парчето плат в буренцето и го върна на мястото му в ъгъла. Насочи се към вратата, но спря насред пътя.
— Има ли нещо друго? — попита Меридийн.
— Не. Ривъс ме помоли да погледна как сте.
Вероятно за да провери дали чете задълбочено Завета.
— Кажи му, че съм добре.
Сирина я погледна колебливо, после сведе очи към краката си.
— Наистина ли записахте името ми в книгата?
Меридийн все още не го бе сторила, защото беше прекалено погълната от историята на бедната Елинър.
— Ще го направя утре сутрин.
— О, благодаря ви — тя се поклони и изхвръкна от стаята.
Меридийн отвори книгата и обърна следващата страница.
Докато подновявала замъка на съпруга си, Кейтрин бе открила Завета, зазидан в една ниша до прозореца. Заедно с древната книга открила златен колан. За да ги запази за бъдещите поколения, тя преписала хрониките на плътен пергамент и лъснала колана — символ на принцесата.
В продължение на почти две десетилетия принцеса Кейтрин се справяла с чест със задълженията си и в 1198 година, същата година, в която предала Завета на дъщеря си, Шотландия възвърнала независимостта си.
Меридийн въздъхна. Животът на предшественичките и е бил изпълнен с войни, отвличания и събирани с мъка откупи.
— Изглеждаш нещастна.
Тя ахна изненадано. Ривъс стоеше на прага и я гледаше.
— От колко време ме наблюдаваш така?
Ривъс влезе в стаята и застана пред нея.
— Не от дълго.
Меридийн притисна книгата към себе си.
— Мислех, че ще бъдеш с някоя от жените си.
Той повдигна вежди, после додаде с неподправена решителност:
— Аз съм с моята жена.
Тя скочи разтревожена и остави Завета върху поставката му. Чувствата й към Ривъс бяха примесени с омразата, която таеше към едно семейство, което я бе измъкнало от детската стая, за да я хвърли в ръцете на вражеския крал, бе я отровило и след това я бе забравило.
Войни, отвличания и откупи.
— Тогава ти пожелавам лека нощ — тя се опита да мине покрай него.
Ривъс я хвана за ръката.
— Много се чудех дали ще успея да направя за теб местенце тук, където ние водим прост, селски живот. Сега…
— Почакай — тя се освободи от хватката му и вдигна ръка. — Бракът ни ще бъде анулиран. Благодаря ти за цветните пенита. Лека нощ.
За да избегне отговора му, тя побърза да излезе от стаята и се насочи към покоите си. Влезе, заключи вратата, отпи глътка вода и седна на крайчеца на леглото.
Тъкмо сърцето й бе спряло да препуска лудешки, когато ключалката изщрака. Ривъс отвори вратата и
