претенциите към жена си, дори против волята й. Но от морална гледна точка решението му беше под въпрос. Тя имаше наистина основателна причина да ненавижда Шотландия и нейния народ, докато той имаше сериозни основания да се опитва да промени мнението й.
Но каква част от решителността му се коренеше в амбициите му? Една голяма част, трябваше да признае. При случки като тази му се искаше да бе заел мястото на баща си. Като месар нямаше да се безпокои нито за съюзите между клановете, нито за шотландското обединение, нито за безопасността на хората в крепостта му.
Какво ли би станало, ако Меридийн бе отказала да пие от онази купа с отрова? Ако бе останала тук с Ривъс, тя сигурно щеше да обикне хората и да се привърже към легендата, която беше нейна съдба.
„Недей да плачеш, че ножът е тъп — често казваше баща му. Наточи го.“
Колко ли още шотландска кръв щеше да се пролее, преди Кътбърт Макгиливри да даде меча на Чаплинг и да се присъедини към Кралската общност? Ривъс не смееше да гадае. Жената в ръцете му можеше да предотврати кръвопролитието.
Но как ли би могла, когато съдбата й се ръководеше от амбициозни мъже, а нощите й бяха обсебени от демони? Как ли би могъл да й помогне, след като тя го мислеше за най-долен подлец?
След известно време Меридийн се отпусна в дълбок сън. Ривъс изпъна ръцете и краката й и като я притисна към гърдите си, затвори очи.
Сигурно щеше да се почувства засрамена, ако се събудеше и го видеше до себе си. Какво ли щеше да каже и как ли щеше да й отговори?
ГЛАВА ОСМА
Меридийн се събуди от туптяща болка в главата си. Ставите й тръпнеха, сякаш бе пребита от бой, а нощницата й беше мокра от пот.
Кошмарът!
Почти безжизнена от изтощение, тя се загледа в сцените, изрисувани върху балдахина. През завесите се процеждаше бледа светлина. Гобленът над главата й изобразяваше стадо сърни, застанали на обляна в лунна светлина горска поляна. Из звездното небе се носеха ангели.
Над Меридийн Макгиливри не бдеше ангел хранител.
Сълзливите мисли я отвращаваха. Отново бе преживяла кошмара си, но с по-малко поражения, отколкото й се бе случвало. Кожата й не бе загрозена от драскотини, челюстта й не се бе схванала. Дори не бе съборил завивките. Въпреки това главата й туптеше, а очите й горяха, сякаш имаше пясък в тях.
Претърколи се на една страна и разтвори завесата, но незабавно я върна на мястото й, заслепена от лъч слънчева светлина. Кое ли време беше? Имаше усещането, че е проспала цял ден. Къде ли беше Елън? Лизабет? Сирина?
Да не би Ривъс отново да ги бе изпратил някъде с поръчки?
Ривъс. Той насочваше действията й, но и все повече навлизаше в мислите й. Не минаваше час, без да помисли за него. Специфичната му миризма дори сякаш сега беше край нея.
Тази глупава мисъл я накара да отметне завивките и да скочи рязко в леглото. На масата до леглото имаше халба. Дело на досетливата Елън, без съмнение.
Ривъс бе казал, че тя има нужда от повече напътствия.
Меридийн объркана взе халбата и отпи голяма глътка, насмалко не се задави. Беше ейл, от онзи, който Ривъс бе пил предната вечер. Беше почувствала приятния меден аромат в дъха му. Вкусът му бе измамно освежаващ и едва сега тя разбра защото Ривъс бе предупредил Съмърлед да не пие много от пивото.
Но как халбата се бе озовала тук, край леглото й? Сигурно я бе оставил предишния следобед и Елън, смутена от пристигането на Рендолф Маккуин, не я бе забелязала.
Докато се обличаше Меридийн набеляза задълженията си за деня. Трябваше да се види със Сим, за да одобри сметката му за разходите. С част от парите, които Ривъс й бе дал щеше да купи нов стан и конци за новия гоблен. Освен това щеше да поръча сандък за чеиза на Сирина.
Меридийн можеше вече да си е отишла, когато Сирина доброволно щеше да застане под венчилото, защото тя желаеше Съмърлед. Никакви политически сметки не ръководеха любовта им и не предопределяха бъдещето им.
Меридийн бе присъствала само на една сватба — нейната собствена. Помнеше този самотен, тъжен ден. Но после, след като болката от изгнанието бе затихнала, тя бе намерила свободата в Англия. Отново щеше да я има.
Младият Лесли бе тръгнал за Ватикана. Рендолф Маккуин щеше да отнесе писмото й на сестра Маргарет. Помощта беше на път.
На писалището си откри бележка от Сирина,
В трапезарията Меридийн дочу гласа на Елън. Надзърна в съседната зала и видя момичето седнало на една маса. На съседната пейка седеше Рендолф Маккуин. Носеше шпори, плетена ризница и бойния си меч. Пътната му торба и карираната му пелерина стояха в краката му.
Елън обърна умоляващ поглед към него.
— Вярно ли е, че ви оковали в тъмница, били ви и ви оставили да гладувате загдето сте погледнали любимата си? А Елизабет Гордън се изложила на големи опасности, за да ви спаси? Има ли нещо на земята голямо колкото любовта й?
— Едва ли, девойче. Само нейните задължения към краля отлагат венчавката ни.
Елън се престори, че ще загуби свяст.
— Знаех си, че е вярно. Изгубената и отново намерена любов е толкова романтична!
Меридийн се приближи към тях.
— Както, сигурна съм, сама ще разбереш след пет или шест години, Елън. А сега пожелай добър път на лорд Рендолф и донеси халбата, която Ривъс е оставил до леглото ми.
Елън опули очи.
— Ривъс е бил нощес при вас?
— Не, разбира се. Остави я там вчера следобед.
— Посред бял ден! — учуди се Елън.
Рендолф се засмя приглушено и намести бойните гривни на китките си.
Снощи бе играл ролята на галантния ухажор. Днес бе изгубил чара си. Меридийн го погледна ядосано.
— Много добре знаете какво имах предвид.
— Да — рече той. — Сигурен съм, че Ривъс се придържа към буквата на Завета.
Догмите на Завета изискваха принцесата да е девствена, когато поиска меча на Чаплинг от баща си. Всеки знаеше, че Ривъс я искаше само заради властта, която щеше да му донесе. И пак всички мълчаха, без да смеят да изразят на глас това свое мнение.
По-добре това, помисли си тя, отколкото слухове, че вчера я е посетил в леглото.
— Елън, не трябва да казваш на никого къде си намерила халбата.
— Кълна се. Ще разправям на всички, че той ви обожава от далеч.
— Ако посмееш да разкажеш на някого за моите работи, ще те накарам да преброиш колко грахови зърна има в килера.
Свежото й по селски лице доби изплашено изражение.
— Ще казвам само общи неща.
— Тогава ще ти позволя да ми помагаш с гоблена, ако искаш.
— Благодаря — тя изскочи от стаята и се втурна по коридора.
Меридийн се обърна към Рендолф.
— Моите благодарности за предложението ви да отнесете писмото ми до сестра Маргарет.
— Не съм предлагал такова нещо. Ривъс ме помоли да го направя. Ще кажа на добрата сестра, че сте
