Сирина. Но нека засега оставим моя стан. Направете при първа възможност сандъка на Сирина и й го отнесете.
— Сигурна ли сте, госпожо? — попита дърводелецът.
— Напълно — Меридийн се насочи към вратата. — Сим ще ви каже, че все още имам недовършен гоблен на стария стан. А, Сим, утре сутрин ще се срещнем, за да обсъдим сметките. Ще предадеш ли на готвача да приготви за вечеря шунка, а също и от ечемичената супа, ако не е вкиснала?
Без да дочака отговора му тя излезе навън, на слънце. Смущението й я озадачи, тъй като не се имаше нито за срамежлива, нито за стеснителна. Сим и дърводелеца просто говореха по работа. Те не знаеха, че тя се опитва да получи анулиране на брака. Грешката беше нейна. Просто не беше свикнала да вижда край себе си толкова непознати.
Някой се провикна от хлебарницата:
— Милейди!
Обърна се и видя нисък мъж със светла брада, гъста като овче руно. Съвсем малко по-висок от нея, той носеше дълга вълнена туника, препасана с широк кожен колан, в който бяха затъкнати брадва и клин. Той свали шапката си.
— Минавах покрай дърводелската работилница и чух че искате стан.
Добрата дикция на този човек беше истинска наслада, след тромавата реч на дърводелеца.
— Да. Имам нужда от стан.
— Аз съм колар по професия, но съм направил много станове за жените от рода ми.
Трябваше да предположи, че селище, голямо като Елджиншър, сигурно имаше повече от един дърводелец, но бе прекарала толкова време в изолация.
— Къде е работилницата ви?
— Аз съм от Абърдийн. Тук работя във фургона си. — Той посочи към пътеката, минаваща покрай свещарската работилница. — Мислех днес да си тръгвам, но заради вас, милейди, ще остана още малко.
Услужливото му отношение към нея не я изненада. Всички в селото се надпреварваха да й угаждат. Е, почти всички.
Меридийн извади от кошницата си конците, които бе приготвила като размери.
— Трябва да бъде дълъг колкото белия конец и широк колкото кафявия. За колко време ще бъде готов?
Той взе намотаните конци в мазолестата си дясна ръка. Лявата му ръка беше странно гладка. Сигурно така беше при каруцарите, реши тя.
— За два дни, ако успея да намеря подходящо дърво. При общоприетата надница от едно пени за една работа, цената беше повече от приемлива.
— Трябва да е направен от сух дъб — предупреди го тя. — Ъглите да са заоблени, а по повърхността да няма мазни петна. Ако го направите както ви казах, ще получите едно пени повече.
— Благодаря, милейди. Разчитайте на мен. Ще ви направя стан, който с гордост ще можете да оставите на следващата принцеса.
„Едва ли“ — каза си тя и му пожела довиждане. Трябваше освен това да посети търговеца на прежда и да подбере конците за гоблена. По пътя мина покрай църквата. Вратата беше отворена, но тя не погледна вътре. Изобщо не я интересуваше този корумпиран свещеник.
Влезе в шумната тъкачница. Една възрастна жена я поздрави. Всичко вървеше добре с поръчките на Меридийн, докато не поиска червени конци.
Жената на тъкача се почеса по бузата.
— Гиби сигурно има червена боя. Тя е майстор във варенето на червена боя от плодове на офика.
Меридийн не си спомняше преди да е чувала името Гиби, но напоследък се бе срещнала с толкова много хора, че се съмняваше да ги е запаметила всичките.
— Къде мога да намеря тази Гиби?
Снажният тъкач застана до тях.
— Аз ще я намеря… Утре ще имате конците.
Намесата му й се стори припряна, но Меридийн предпочете да не разпитва. След като бе приключила с най-неотложните дела, тя тръгна обратно към замъка.
Малката кръгла постройка, където се намираше апартаментът й, се губеше между кулите близнаци на Олдкеърн. Видя през отворения прозорец Елън, приведена над стана, да работи енергично върху гоблена, предназначен за жената на Дръмънд. Сирина седеше на купчина слама край напъпилите офики, но вниманието на момичето беше насочено не към дърветата, а към площадката за турнири, където се упражняваше Съмърлед Маккуин. Цяла тълпа се бе събрала да наблюдава боя.
Стоманата се срещаше със стомана. Младият воин бе срещнал труден противник. Но кой беше слабият, висок мъж? Не беше Броуди, защото шерифът се виждаше застанал до група мъже, облечени в цветовете на клана Форбс.
Любопитна, но без особена охота да изоставя приятната слънчева топлина, Меридийн промени целта си и тръгна към площадката, където се смеси с тълпата.
Младият Съмърлед се представяше великолепно, но по-опитният му противник се оказа безпощаден. Настъпваше все по-енергично, докато Съмърлед не се спъна. Зад Меридийн се разнесе женски писък и в следващия миг Сирина се втурна на арената.
Момичето коленичи и се засуети край годеника си. Меридийн изчака победителя да свали шлема си. Най-накрая той го стори и лицето му я накара да се сепне.
Беше свещеникът, отец Томас. Той протегна ръка на поваления си противник и каза:
— Добре се справи, Съмърлед. Още една година и ще станеш по-добър дори от Ривъс.
Значи добрият отец беше и боец. Това не трябваше да я изненадва. Духовното в него беше по-малко, отколкото във всеки друг свещеник, когото познаваше.
Отец Томас я забеляза и, като остави читавия Съмърлед на милостивите грижи на Сирина, се приближи до нея.
— Лейди Меридийн, тази сутрин не бяхте с Ривъс на сутрешната молитва.
Приятелският му тон не можеше да я заблуди.
— О! — безгрижно възкликна тя. — Сега разбирам всичко. Когато сте облечен като боец се заемате с ролята на свещеник. Когато облечете расото, поемате задълженията към политиката на клана. Да не би случайно да сте рицар от ордена на тамплиерите?
Обидата й явно го бе засегнала, защото той стисна челюсти, а по бузата му се събраха капки пот. Отец Томас посочи на запад с ръката, в която стискаше шлема.
— Хей в онова гробище почиват костите на онези, които са дали живота си, за да можете вие да изпълните мисията си.
— Мисия, която аз презирам.
— Тогава вие презирате Бог, Меридийн Макгиливри, защото Той ви е направил такава, каквато и която сте. И пак Той насочва меча на съпруга ви.
Никой не бе умрял заради нея. Бяха загинали заради собствените си амбиции и войнолюбив нрав
— Не. Ривъс сам ги е завел на смърт.
Извинителната му усмивка се разби в безразличието й.
— Ривъс Макдъф е най-добрият човек в Хайлендс. Не е направил нищо друго, освен да удържи клетвите, които е дал пред Бога.
Отначало Рендолф Маккуин, а сега свещеникът. Колко ли хора още щяха да я винят за неща, които бяха извън контрола й.
— По онова време аз вече бях законно сгодена за друг. Бях принудена да се венчая за Ривъс Макдъф.
— Що се касае до съпрузите, малко жени като вас са били така благословени. Ще се моля за вас. — Той се завъртя на пети и си тръгна.
„Жени като вас.“ Думите му отвориха една стара рана.
„Жените като нас, спомни си тя думите на майка си, не избират съпрузите си. Ние сме като кучките, които водят за награда на най-силното куче в глутницата.“
