Меридийн видя изнуреното лице на майка си така ясно, сякаш се бе върнала години назад. Този образ беше толкова обезпокоителен, че побърза да го изгони от ума си.
Не посмя да върне спомена за майка си, докато не дойде време да си ляга. Не успя да си я спомни отново и се отказа от усилията си с мрачно примирение, защото истината беше, че всъщност никога не е била нечия дъщеря. За разлика от Елън, която имаше цяла чанта с писма, пълни с нежност и множество подаръци от майка си. За разлика от Лизабет, чиито родители живееха наблизо и я обграждаха с любов.
Меридийн просто беше бъдещата принцеса на Инвърнес.
Когато няколко часа по-късно кошмарът я събуди, тя вече знаеше какво трябва да направи.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Два дни по-късно Ривъс се завърна и завари Меридийн пред нов, по-малък стан. Не гледаше в неговата посока, така че не го забеляза. Беше облечена в синя роба, а отгоре носеше светъл ленен елек. Косата й беше събрана на тила, небрежно привързана с парче червена панделка, която имаше същия цвят като конеца, намотан на совалката.
Опита се да отгатне как ще го посрещне. Надяваше се, че, за разлика от досега, тя ще го приеме бързо. Ако не поискаше скоро меча от баща си пет малки клана щяха да се отделят от Кралската общност, притиснати от Макгиливри. Мънроу все още беше с Ривъс, но ако Кътбърт скоро не отстъпеше, непокорството щеше да обхване и него. Подписаните вече договори щяха да бъдат изгорени.
Ако трябваше да бъде честен със себе си, налагаше се да признае, че разбира неохотата й. Победителят, който щеше да вземе превес в Хайлендс, трябваше да обича с цялото си сърце тази страна. Нейните емоционални връзки с Шотландия бяха малко, при това грозни и мрачни. Ето това беше задачата му, а ако тя му дадеше поне един шанс щеше да й остави един хубав спомен от тази вечер.
— Имаш си нов стан.
Тя се сепна и се обърна към него, а после остави совалката. Усмивката й повдигна духа Му. Меридийн го огледа от горе до долу и видяното разбуди в нея съвсем земни чувства.
— Невредим си — заяви тя.
— А освен това съм доволен, че съм си пак у дома. Тези два дни бяха трудни.
— Какво става в Неърн?
Ривъс се зарадва. Тя всъщност се интересуваше от народа си.
— Върнахме си го. Ана и Джон Съдърленд бяха откупени здрави и читави, както е обичаят. Всичко е наред в добрата божия страна на шотландците.
— Кой ги беше отвлякъл?
На езика му бе да я излъже, но не можа да си го наложи. Отвличанията бяха стара практика в Шотландия и често се използваха, за да се избегнат кръвопролития. Още от ранна възраст децата научаваха смисъла на думи като откуп и залог. Нямаше с нищо да помогне, ако украсеше истината.
— Баща ти.
Тя пребледня.
— Ана беше ли наранена?
В деня, когато Меридийн се бе венчала за Ривъс, на лицето й бе личал удара от бащината й ръка. Носеха се слухове, че вдигал ръка на жена си и на държанките. Меридийн сигурно си мислеше, че Кътбърт е бил Ана.
Ривъс реши да й разкаже веселите моменти от преговорите, за да разсее опасенията й.
— Точно обратното. Ана твърди че, докато е била в плен, брат ти Робърт се влюбил в нея.
Обърканата физиономия й подхождаше изключително.
— Брат ми ли? Как е отвърнала Ана?
— Предполагам, че му е казала, че ще предпочете да се омъжи за боледувал от шарка корнуолец пред брака с него.
— Но тя мрази англичаните.
Сърбяха го пръстите да изпъне загрижените бръчки, които грозяха челото й.
— Добре е станало, не мислиш ли? Епископите на Неърн и на Инвърнес, които водиха преговорите, се съгласиха, че Робърт е понесъл тежко отхвърлената му любов. Уилям се смял до сълзи.
— Струва ми се, че Уилям ти допада.
Сега, помисли си Ривъс, бе моментът да я накара да промени мнението си, защото, според Ана, Уилям беше готов да скъса с баща си.
— Брат ти е добър човек. Знаеш ли, че години наред са се мъчили да го насочат към църквата? Той отказал, като заявил, че няма да е справедливо да лишава жените в Шотландия от такъв надарен мъж като него.
Меридийн се замисли. Ривъс се надяваше, че тя храни топли чувства спрямо единствения член на семейството й, който все още се интересуваше от нея.
Мълчанието продължи доста.
Накрая тя се обади:
— Откъде познаваш Уилям?
Онези години бяха минали в обучение, години, през които Ривъс бе усъвършенствал въртенето на меча и бе доказвал мъжеството си.
— Беше по време на първото ми посещение в Инвърнес. Бях само на петнайсет години.
— Двамата сте на една и съща възраст — додаде тя с такъв тон, сякаш бе я осенило прозрение.
Чакаха я още открития.
— Да, макар по онова време да бях много по-неопитен от него. Никога не бях отивал по далеч от Елджин Енд.
— Как успя… — тя извърна глава и се прозя. — Ял ли си?
Тя несъмнено нямаше предвид апетита му по време на пътуването му. Досега не бе проявявала загриженост към него. С Меридийн бе настъпила промяна, но къде бе причината? Какъвто и да бе източникът на приятелското й отношение, Ривъс беше твърде щастлив, за да поставя под въпрос успеха си.
Предпочиташе да мисли, че има напредък в желаната от него посока.
— Не, не съм вечерял. Съмърлед спомена, че заешкото, което сте яли тази вечер е било особено вкусно. Ще ми правиш ли компания?
— Вече ядох.
Нямаше да навреди, ако се опиташе да я придума.
— Само ще седиш при мен, за да ми разкажеш какво се е случило, докато мене ме нямаше.
— Нищо истински важно — сви тя рамене. — Тези два дни бяха ужасно отегчителни.
— А нощите ти, бяха ли изпълнени със сънища за мен?
— Разбира се. Сънувах, че си се влюбил в корабите и си отплавал надалеч.
Нямаше да се шегува на тази тема, ако не я беше грижа за него.
— Наистина ли?
Тя въздъхна.
— Честно казано, не се случи нищо съществено.
— Дори с Елън? Шегуваш се. — Той протегна ръка към нея. — Ще пийнеш една халба ейл и ще ми разкажеш кой щастливец е новият обект на обичта й.
Тя угаси светилника и свали панделката от косата си. Погледите им се срещнаха.
— Не съм променила решението си за разтрогване на брака ни.
Не още, но бе променила решението си за нещо друго и той с мъка сдържаше нетърпението си да узнае Какво бе то.
— Винаги съм готов да чуя мнението ти, Меридийн.
Тя покри косата си с воал от розова коприна и го закрепи с малка диадема.
— Просто си мислех, че ако ние… ако ти се отнесеш с уважение към решението, въпросът ще се уреди без излишни сътресения в живота на всички ни.
Точно както си мислеше — тя започваше да харесва хората от Елджиншър. Те не бяха зверове, а
