Тъкмо когато бе решил да се откаже ездачите се появиха в полезрението му. С разветите над главите си флагове, те представляваха доблестта и младостта на Шотландия. Всички до един опитни ездачи, яздеха конете в съвършен авангард. Щом наближиха пролуката в най-външната стена Съмърлед излезе напред. Другите се подредиха в колона зад него.
Ривъс се втурна надолу по стъпалата и пристигна при вратата на замъка, тъкмо когато първият кон изтрополи в двора.
Конярите се скупчиха край разпенените животни. Щитоносците насочиха грижите си към изнурените ездачи.
Ривъс огледа хората си за следи от наранявания. Не откри такива, само панталоните и кожената бойна куртка на Съмърлед бяха изцапани с кръв.
— Ранен ли си? — попита го той.
Той сви устни, но изражението на лицето му подсказа, че е удържал победа.
— Не, Ривъс.
— Защо се забави?
— Коларят призна, че има съучастници, които го очаквали край Елдърс Боу.
— Промъкнахме се напред, за да проверим — намеси се Макферсън.
— И открихме едно гнездо, пълно с наемници на Кътбърт — просъска Съмърлед.
Бащата на Меридийн толкова близко до Елджиншър? Едва ли това действие вещаеше война. Кътбърт обичаше сам да води армията си. Вероятно бе изпратил коларя да отвлече Меридийн, а наемниците като ескорт. В желанието си да избяга, тя бе подпомогнала бащината си кауза.
— Колко бяха наемниците?
Съмърлед свали шлема си и поклати глава.
— Двайсет и няколко.
Ривъс погледна многозначително към петната кръв.
— Значи си повел хората си срещу три пъти по-многоброен противник?
Макферсън отново се намеси.
— Не. Искахме да ги предизвикаме, но Съмърлед ни заповяда да се връщаме, преди да са ни видели. Кръвта е от двубоя му с коларя.
Съмърлед бе убил мъжа в честен бой. В това Ривъс беше убеден. Освен това бе спрял хората си д влязат в битка, която със сигурност са щели да изгубят. Водаческите му заложби биха подложени на изпитание и той бе победил.
— Значи Дънбар е мъртъв?
— Беше прав. Той не е Дънбар — рече Съмърлед. — На щита му беше изписан бикът на Маклиъдови, при това на фона на ивици.
Черното райе на незаконородения. Подобни мъже често бяха по-жестоки дори от чуждоземните наемници.
— Продажно копеле!
— Не можа да ме стигне с меча си — продължи Съмърлед. — Когато му предложих за втори път да се предаде, той се закани да ме скопи.
— Вследствие на което — обяви Макферсън — Съмърлед го скълца.
Ривъс огледа възпитаника си. Търсеше белезите на загрубяването и желанието да убие друг човек. За негово облекчение забеляза, че сините очи на Маккуин са помрачени от сянка. Пристъпи към Съмърлед.
— Ела с мен.
Без да обръща внимание на останалите, Ривъс бързо се насочи към църквата и подкани Съмърлед да влезе вътре.
Отец Томас беше застанал близо до олтара. Ривъс се насочи към него и спря на една ръка разстояние. Духовникът щеше да се помоли на Господ да опрости греха на Съмърлед.
— Дори най-черната душа заслужава прошка — рече Ривъс. — Не го забравяй никога, друже мой.
Съмърлед мушна шлема си под мишница.
— Кажи ми, Ривъс, щях ли да се чувствам по друг начин, ако бяха отвлекли моята Сирина?
Надяваше се да получи отсрочка, каквато винаги получаваха добрите хора. Ривъс му отвърна с мъдростта, която бе научили още преди години от Кенет Броуди.
— Няма значение какво е престъплението. Изгубена е една душа. Дали една душа е по-важна от друга? Това решава Господ. Трябва да оставиш това на Него, Съмърлед.
— Никога няма да забравя нито човека, нито случката — с мрачна настойчивост рече той.
— Няма. Нито ще забравиш как изглежда първия ти рижав син, който Сирина ще ти роди.
Бръчките по челото му се изгладиха.
— Или усмивката й, когато й казах, че я обичам — той доби замислен вид. — Това ли е ролята на жената? Да облекчава болката ни?
— Да. Бог ни е дарил с най-голямото си чудо, за да бъдем благословени с това облекчение и с още безкрайно много други неща.
— Това е добре, защото, кълна се, не ми достави голяма радост да взема живота на този човек, макар той да беше подлец.
Връзката, установила се между двамата преди години, стана още по-здрава. Приятелят му беше станал истински мъж на двайсет и две години.
— Ти си по-мъдър от годините си, Съмърлед Маккуин.
— Благодаря ти, Ривъс, за тази и за много други мъдри съвети, които ти си ми давал. — Ривъс стисна рамото му.
— А сега с помощта на отец Томас ще установим мир между себе си и Бог. След това ще накараме Сирина да свали престилката си на прислужница и да облече онази скъпа рокля, дето ти й даде.
Меридийн си помисли, че Сирина изглежда като богиня на жътвата. Беше облечена в оранжева дреха под елека от златисто кадифе. На фона на дрехите косите й пламтяха като огън. В очите й блестеше нетърпение.
Лизабет и Елън, застанали наблизо, бяха облечени в жълтите си престилки и с венци в косите и разменяха поздрави и клюки с тълпата. Възрастните селяни седяха на каменните пейки край кладенеца и разговаряха помежду си.
Сирина въздъхна.
— Роклята ти е красива — рече Меридийн.
— Получих я от Съмърлед — изчерви се тя. — Когато видя роклята, която Ривъс ти подари, той ми купи тази — тя погали дрехата си.
Роклята на самата Меридийн също беше изключително красива. Изработена от бял вълнен плат, украсен с мидени черупки, подредени като пеперуди. Роклята й, заедно с воала в подходящ цвят, бяха достойни за истинска кралица. Или за принцесата на Инвърнес.
Беше готова да ходи облечена в дреха от чувал и с боси крака, само Ривъс да се смилеше по въпроса за вземането на меча на Чаплинг. Но съпругът й се ръководеше от амбициите си. Беше удвоил даденото му от краля на Англия и се бе хвърлил в шотландската политика.
Хората го искаха, вярваха му и то по свой избор. И по-рано бяха вървели след други хора. Предишният крал на Шотландия, Еликзандър, бе спечелил сърцата им. Същото можеше да стори Робърт Брус. Ако Меридийн му дадеше меча, а заедно с него верността на клана Макгиливри, това щеше да бъде призив, който цял Хайлендс щеше да последва. Тогава баща й ще трябваше да отстъпи, защото иначе хората му щяха да го изоставят. Земята му щеше да премине в полза на короната, а той щеше да остане да командва чуждоземните си наемници и синовете си. Дори ако Дейвиът и замъка Килбартън не сложеха знамето на Чаплинг, Ривъс пак щеше да стане крал на Хайлендс.
За колко време? В Елджиншър царуваше мир. Хората се събираха на тълпи, за да присъстват на избора на новата прислужница. Пред Меридийн стоеше един въпрос, който бе по-привлекателен за нея от шотландската политика. Сирина щеше да се впусне в новия си живот, като жена на Съмърлед Маккуин. Тя
