не бе успяла да го накара да сдържи обещанието си за венчавка на Свети Дух. Сватбата щеше да се състои след края на жътвата.
Меридийн щеше да пусне в ход плана си за прелъстяването на Ривъс Макдъф.
— Сирина — повика тя и изчака момичето да се обърне към нея, — искаш ли да дойдеш после в стаята ми, а след това да ми правиш компания на обяд?
— О, да — отвърна поласканата девойка.
При мисълта, че му крои клопка съзнанието й я глождеше. Нямаше друг избор. Ако Сирина завареше Ривъс и Меридийн в компрометираща поза, щеше да си помисли, че принцесата е изгубила девствеността си. Тогава никой нямаше да очаква от нея да се яви пред баща си, за да му иска меча.
— Как е ръката ви? — попита Елън, която също се бе присъединила към тях.
Ръката я болеше, но настроението на Меридийн беше приповдигнато.
— Това е само една драскотина.
Към групичката се присъединиха Ривъс, отец Томас и Съмърлед. Сирина почти се разтрепери от вълнение. Ривъс се приближи до нея. Сложи на шията й наниз кехлибари, оформени като върхове на стрели.
— Твоята служба като прислужница на принцесата беше добра, Сирина, и ние ти благодарим.
Сирина докосна огърлицата и очите й се напълниха със сълзи.
— О, Ривъс, ти наистина си най-добрият човек в Хайлендс.
О, каква мила церемония, помисли си Меридийн, докато наблюдаваше как Ривъс целува Сирина по бузата.
Но шотландците не ценяха жените. Те ги обграждаха със стражи, разменяха ги срещу земя и понякога, за да спасят кожите си, продаваха дъщерите си на враговете.
Но не и шотландците от Елджиншър.
Тези хора се възхищаваха от Сирина, точно така, както почитаха Съмърлед за сръчността му с меча и за готовността му да бъде техен водач. Младите момичета гледаха Сирина Кемърън с нежна завист. Всяко от тях се надяваше да стане като нея, когато младежките им години останеха зад тях. Съпрузите се усмихваха нежно на жените си, които не се противяха, както тя очакваше, а кимаха утвърдително, сякаш приемаха заслужена похвала.
Съмърлед излезе пред групата и подаде ръката си на Сирина. С жест, стар като честта на боеца, тя сложи дланта си под неговата. Вдигна ръка, за да покаже, че с готовност поема тежестта на десницата, с която той държи меча и с това го приема като воина, какъвто беше той.
Едва тогава Меридийн забеляза златната гривна на китката му. Преди ръката на Съмърлед беше гола. Чий ли живот бе отнел, за да получи символа на мъжеството?
Коларят!
Тя се напрегна в очакване на познатата болка, която секваше дъха й и свиваше на възел стомаха й. За нейно удивление тя не се появи. Един човек беше мъртъв заради нея. Не човек, а негодяй, тръгнал да върши подлости. Кога ли се бе научила да преценява и съди хората, а после с лекота да приема смъртта им?
В тълпата се понесе одобрително мърморене. Ривъс трябваше да каже нещо и на нея.
Тя вдигна очи към него.
— Коларят е мъртъв.
— Да, но за това сам си е виновен. Съмърлед два пъти му предложил да предаде меча си. Името му е било Маклиъд.
А ако Съмърлед бе изгубил? Ривъс щеше да поеме вината за загубата на един от тях. Но отговорността нямаше да бъде само негова.
— Все още ли си ми ядосан? — попита го тя.
Той зарея поглед сред тълпата, вероятно в търсене на повод да се разсее.
— Възможно е.
Той беше хайлендец и бе привикнал да пролива кръвта на другарите си шотландци. Ако той не я бе довел тук, един човек на име Маклиъд нямаше да падне от ръката на Съмърлед. Но все пак действията й бяха изиграли своята роля.
— Вече ти благодарих, че ме намери. Докато се връщахме мисля, че успях да ти изкажа признателността си.
— Приветливи думи от непокорна жена. — Той я погледна. — За която, очевидно, се полагат големи грижи.
Не беше го молила за хубави дрехи и обожание. Всъщност тя не получаваше безвъзмездно тези дрехи и почитта на хората, на която той ги бе научил. Не й бе нужно това обожание.
— Ти си човек на гордостта, Ривъс Макдъф.
— Аз съм агън…
Тя сложи ръка на устните му, защото знаеше коя дума щеше да каже.
Очите му играеха закачливо, но се усещаше силата в него и несломимата му решителност. Имаше право да бъде разгневен. За това не спореше. Безпокоеше я нейната нужда да потърси разбиране и да получи честна преценка.
Меридийн отпусна ръка.
Той я погледна така, сякаш й каза, че постъпила мъдро, като е отстъпила. Как бе възможно да й говори толкова ясно само с изражение? Как се бе случило, че тя го бе опознала толкова добре и се бе влюбила в него?
Той вдигна бялото буренце и го задържа пред нея.
— Меридийн?
Оказа се невъзможно да събере мислите си. Тя се взря в пъстрите парчета плат. Церемонията. Изборът на прислужница.
Стегна се, бръкна в купчината и извади едно парче мека като масло кожа. Върху нея внимателно бе изписано името на следващата й прислужница.
Погледна към хората и каза:
— Избрах момиче на име Гиби.
Тълпата я зяпна шокирано. Ривъс взе парчето от ръката й и го погледна отблизо. После го подаде на Макферсън.
— Доведете момичето.
— Аз ще го придружа — додаде Броуди.
— Коя е Гиби? — объркано попита Меридийн. — И защо изглеждаш толкова смутен от това, че я избрах за прислужница?
Ривъс се чувстваше така, сякаш го бяха ударили с голяма цепеница в корема. Гиби, дъщеря му, бе сложила вътре името си. Нито веднъж досега тя не бе проявявала интерес към тази длъжност. Не се бе мъчил да я разубеждава. Просто този въпрос никога не бе повдиган.
В името на всички светии, какво ли щеше да каже Меридийн?
— Ела.
Той я хвана за ръка и я поведе през тълпата към замъка. Чак когато стигнаха стаята й той пусна ръката й. После се приближи до новия й стан. Вгледа се в гоблена, който тя току-що бе започнала. Търсеше подходящи думи.
Мина минута. Погледът му беше прикован в изтъканото, но Меридийн беше сигурна, че мислите му са се концентрирали върху нещо по-важно! Вече го бе виждала такъв по време на един от разговорите им.
— Най-добре ще е да го чуя от тебе, Ривъс?.
— Какво да чуеш? — напрегна се той.
Щеше да се разсмее, ако той не беше толкова мрачен.
— Онова, което се опитваш да скриеш. Както сам обичаш да казваш, в Елджиншър трудно се опазва тайна.
Той вдигна глава и заби очи в нея.
— Гиби е моя дъщеря.
Меридийн щеше да се изненада по-малко ако се бе провъзгласил за крал на Франция. Негова дъщеря! Копеле такова! Двайсет жени! Негодник!
