затупка по пода, а късите му уши се наостриха.
Баща и дъщеря си размениха весели погледи.
— При мен — подвикна Гиби.
Кучето изтича обратно на мястото си до краката й.
— Измий си ръцете и лицето, и ни чакай в общата зала — рече Ривъс на момичето.
— Знам това, татко. Не съм бебе.
— Почакай — Меридийн отиде до сандъка и извади една жълта престилка. — Трябва да облечеш това.
Гиби притисна дрехата към гърдите си с очи, ококорени от вълнение. Кучето подскачаше край нея на здравия си крак.
— Щом разопаковаш вещите си и облечеш новата си дреха, всички заедно ще отидем да обядваме — каза Ривъс.
Меридийн искаше да остане за малко сама.
— Ще ви намеря там.
Щом Гиби и кучето излязоха, Ривъс затвори вратата.
— И да те оставя да размишляваш над старите ми лудории? Не, Меридийн. Още сега ще се разберем.
— За какво да се разбираме?
— За всичко, което ти е в главата, каквото и да е то, тъй като тази история принадлежи на миналото.
— На миналото ти? Много умерено казано, като се има предвид, че през последните тринайсет години си орал жените, както фермера — земята си.
Ривъс сложи ръце на кръста.
— Къде чу това вулгарно нещо?
Ана Съдърленд бе източникът на информацията. Момичетата между себе си винаги говореха открито и слава Богу, защото нямаше да знаят нищичко за интимностите чак докато стигнеха в съпружеското легло.
— Нали знаеш, не съм напълно сляпа? Чула съм достатъчно от самия теб.
Очите му не мигнаха. Очи, които казваха: „Не ме е страх от това, което виждаш в мен, нито от това, което виждам в теб.“
— Гиби е единственото ми дете.
— Колко си въздържан! — изпуфка тя.
— А ти си изоставила въздържаността си заедно с бебешките си пелени.
— Но поне съм останала добродетелна.
— Да не чакаш награда, за това, че си сдържала едно от брачните си обещания към мен?
— Само когато аз те похваля, загдето държиш цял харем.
— Харем ли? Кой ти е казал такова нещо?
— Ана. Тя каза, че имаш двайсет жени.
Ривъс я изгледа с такъв невярващ поглед, че тя загуби нишката на мисълта си.
— Меридийн, никой мъж не може да има двайсет жени. Това е пълна глупост.
— Какво би ти попречило? Жена ти не е била при теб.
— Леглото ми би се счупило под тежестта на двайсет жени — жално рече той.
Гневът й се стопи като масло на слънце.
— Защо толкова настойчиво се мъчиш да ме накараш да обикна тебе и тази противна страна?
— Мисля — отвърна той, като се загледа в гоблена, — че ако Шотландия не успее да запази най- добрите си синове и най-хубавите си дъщери, ще падне както Уелс, а културата й ще се размаже под английския чук.
— Аз не съм сред най-добрите шотландци.
Той я погледна с очи, блеснали от силни чувства.
— О, не, Меридийн! Ти, именно ти.
За да убеди по-скоро себе си, отколкото него, тя додаде:
— Аз не съм твоя жена.
Той се престори на удивен.
— Имам ли жена? — изръмжа той и вдигна ръка. — Моля се тя да дойде, за да ми изтрие гърба и да ми налее чаша ейл.
— Ти търсиш слуга.
Забележката го уцели право в гордостта му и той отстъпи назад.
— Вярно. Но ще призная грешката си, ако ми обясниш какво знаеш за съпружеския живот.
— След като ми кажеш кой бе изпратил да ме отвлекат. Той не носеше цветовете на Макгиливри.
— Значи това те е тормозело — мисълта, че може би е бил един от твоите. Не се безпокой кой го е изпратил. Искал е да продаде едно хубаво момиче на един морски капитан в Тейн.
Меридийн изпита странно облекчение. Шотландия гъмжеше от похитители. Баща й не беше в съюз с клана Маклиъд. Връзка по брак имаше с тях Робърт Брус. Освен ако този Маклиъд не бе скъсал със семейството си.
— А сега — най-сетне рече Ривъс, — дай ми определение за благоверна съпруга.
— Което да приляга на мене?
— Да.
Ривъс търсеше словесна битка. Оказваше се лесно да го плени. За по-голям ефект Меридийн му наля чаша ейл и я сложи в ръката му.
— Първо, благоверната съпруга трябва да си намери добър съпруг. Тъй като аз бях лишена от този лукс, дискусията по този въпрос свършва тук. Още сега.
— В английската църква ли си се научила тези словесни хватки? — като поклати учудено глава, той се отпусна на табуретката до стана. — Това обяснява защо страната им е на границата на гражданска война.
— Тези думи подхождат повече за Шотландия.
— С твоя помощ, Меридийн, Хайлендс ще познае мира.
Трябваше да се защити. Не можеше да намери думи. Сирина щеше да се появи скоро. Трябваше да примами Ривъс в компрометираща поза.
— А ти какво знаеш за благоверния съпруг?
— Чуй ме добре. Щастието на жената е отговорност на съпруга й — той остави чашата с ейл и отиде при нея. — Жената предпочита крехко агнешко? Значи задължение на мъжа й е всяка пролет да ходи при овчаря.
Той се приближи, без да откъсва от нея очи.
— Ако желанието й е тлъста яребица — многозначително продължи той, — тогава той трябва да вземе лък и да отиде на лов след края на жътвата. Ако тя обича да води разговори, тогава той трябва да стане по-остроумен, за да е достоен партньор на умните й мисли — гласът му спадна, но той вече беше толкова близо, че шепотът му се чуваше. — Ако сладките думи и нежните докосвания подхранват душата й, тогава той трябва да й каже, че устата й е ароматна като цвете, а кожата й е най-мекото нещо, създадено от Бог. — Той стисна раменете й. — Ако тя жадува за близост като тази, тогава мъжът й е задължен, да я вземе в прегръдката си.
Умът й се превърна в застинало езеро, копнеещо за допира на вятъра. Дъхът му погали лицето й и тя го пое дълбоко в целувка, от която душата й опустя. След това той отстъпи назад, изпълвайки я с толкова настойчиво желание, че дори пръстите й пламнаха от възбуда. Тя стисна туниката му в юмруците си с такава сила, че ръцете й се стегнаха на възли.
Ривъс сякаш разбираше какво става с нея. Освободи се от ръцете й и преплете пръсти в нейните, като внимаваше с превързаната й ръка, за която тя изглежда бе забравила. Работата бе направила дланите на двете му ръце груби, но кожата му беше странно нежна при допир. Напрежението буквално струеше от нея, предизвиквайки отпадналост, която я подбуждаше да се вкопчи в Ривъс.
Той размърда бедрата си от една страна на друга, сякаш, че започваше да танцува, като се отъркваше
