година. Потръпна, като си помисли каква ли щеше да бъде тортата, ако се бе родила по сенокос.
— Ти си счупи зъба в един малък барабан.
— А ти насмалко не глътна един малък меч.
Уилям повиши глас, за да го чуят всички.
— Веднъж брат ми Робърт открадна от мазето едно буре с октомврийска бира. Скрихме се в тъмницата и се напихме до прилошаване. Беше точно по Нова година и родителите ни бяха в Инвърнес. Ако Меридийн не ни беше намерила преди тях, сигурно още щяхме да наричаме подземието наш дом.
Меридийн си припомни случката и се усмихна.
— Намерих ги по миризмата на повръщаното.
— На колко години си била тогава? — попита Ривъс.
— На пет, мисля.
— Грешиш — намеси се Уилям. — Беше само на четири и все още беше достатъчно малка, за да се криеш под леглата ни и да ни шпионираш.
— Но все пак се е осмелила да влезе в тъмницата и да ви спаси — отбеляза Ривъс.
Уилям кимна с блеснали от привързаност към сестра му очи.
— Да, тя винаги е била смело момиче.
Ривъс заби очи в една точка над рамото на Меридийн. Тя се обърна, но не видя никого зад себе си.
— Какво има?
Тогава Ривъс се подсмихна.
— Какво? — настоя тя.
Той само поклати глава и се заля в смях.
— Една партия шах, Ривъс? — предложи Уилям.
— Само ако милейди ме наблюдава как ще спечеля — сърдечно рече той.
Настроението на Ривъс стана още по-добро, след като за втори път взе царя на Уилям.
Уилям шляпна с длан по масата, после се изправи.
— Две загуби стигат.
Ривъс докосна рамото на Меридийн.
— Ще играеш ли? Наумил съм си да спечеля едно цветно пени.
— Ривъс ти е дал цветни пенита? — Уилям погледна от единия към другия.
Ривъс беше съживил една любима на всички приказка за истинското рицарство, но цената трябваше да плати Меридийн.
— Той е винаги изключително щедър, щом се отнася до принцесата.
Възхищението смекчи чертите на Уилям.
— Помниш ли старото пени на баба Ейлис?
— Да.
— Сега децата ни ще си имат свои собствени пенита — Уилям тупна доброжелателно Ривъс по рамото. — А те ще ги предадат на правнуците ни.
Меридийн бе вкусила от горчилката на наследяването. Дори от собственото си семейство тя бе получила най-лошото, като изключеше майка си.
— Ако децата не бъдат изгубени в битка или продадени.
Уилям й хвърли поглед, който тя познаваше от баща им.
— Аз ценя децата си.
Годините на самота се стовариха върху нея.
— Сигурно си научил този урок, след като семейството ми ме продаде.
Ривъс се изкашля.
— Леки сънища, Уилям.
Меридийн го изгледа свирепо, носле премести поглед към брат си.
— Пращат те да си лягаш.
— Меридийн…
Увещанието в гласа на Ривъс прозвуча толкова бащински, че й напомни за баща й.
— Ще ми се да бях видяла лицето на баща си, когато е научил за завръщането ми.
Уилям разглеждаше щитовете по стената. Всички други в залата, от Броуди до Сирина, стояха в очакване на думите на Ривъс. Само Гиби не бе забелязала настаналото напрежение.
— Е? — подкани го Меридийн. — Какво каза той?
Мълчанието беше нарушено от Ривъс, който вдигна ръка и протяжно заяви:
— Обзалагам се, Кътбърт се е изплашил да не превърнеш цветните ми пенита обратно в злато и по този начин да ме направиш най-богатият човек в целия християнски свят.
Цялата зала се покри със смях на облекчение. Меридийн подкани Уилям с тихо упорство.
— Не отговори на въпроса ми.
Погледите им се срещнаха.
— Не бях там, когато е научил новината.
Уилям знаеше какво е станало, но предпочиташе да запази информацията за себе си. Така беше по- добре, защото Меридийн не би дала дори кална обувка за думите на баща си. Тя просто искаше да знае какво той смята да направи. Колко ли беше изплашена?
— Във всеки случай — додаде Ривъс — вече е късно да засягаме въпроси, свързани с хайлендската политика. Мислех да питам Уилям дали помни как се покрива къща със слама. „Търпението на Макдъф“ все още чака.
Не успяха да заблудят Меридийн.
— Бихте ли ме извинили, но смятам да се занимая с превръщане на дървото в злато.
— Докато пълниш съкровищницата ми — каза Ривъс, можеш да разкажеш на прислужничките историята на Хейкън. Всяко момиче трябва да бъде подготвено.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Меридийн се оттегли след тази негова, умело замаскирана, заплаха. Застана до стана и се загледа в Гиби, която подкладе огъня и провери дали прозорците са добре затворени. Елън приготви нощницата на Меридийн и оправи леглото. Лизабет й помогна да се съблече, след това разреса косата й и я сплете.
Беше твърде развълнувана, за да заспи, затова изпрати Гиби да вземе Завета от стаята на Ривъс. Когато момичето се върна тя се извини на трите и им пожела лека нощ. Запали светилника, настани се в леглото и разпечата писмото от жената на Уилям.
До Меридийн, принцеса на Инвърнес
Слава Богу, че се върнахте у Дома, милейди. Умолявам ви в името на вашите предшественички, които лежат погребани сред нас, да вземете нашата кауза присърце, да побързате да поемете задълженията, за които сте родена. Не ни изоставяйте повече.
Да ги изоставя ли? В гърдите й се надигна горчив смях и тя захвърли писмото. Къде беше загрижеността им, когато малкото шотландско дете плачеше самотно в тесния креват в манастира и само стените го чуваха? Английските й приятели продължаваха да й липсват, а хората от Елджиншър се бяха приготвили за завръщането й.
Да приеме каузата на клана Макгиливри присърце? Коя точно от каузите им? По дяволите семейството й. Нищо не им дължеше. Техните нужди не я засягаха.
Отвори Завета на страницата, написана от баба й.
