откъм двора. Гъсарката караше ятото си през отворената порта към вира край външната ограда. Слънцето вече беше напълно изгряло и селото гъмжеше от живот.
Почувства безразличие към простите неща и това го натъжи, защото обикновено посрещаше с голяма радост настъпването на новия ден. Но вместо да наблюдава как слънцето изгрява над кралството му, той бе прекарал ранните утринни часове в борба с пожара, който можеше да унищожи бъдещето му. Кавгата му с Меридийн беше друго обезпокоително нещо. Тя трябваше да вземе меча. Другата възможност обричаше на бърза гибел хайлендското единство.
Той побърза към казармите с наново разпален гняв. Откри Броуди да говори с Глени Форбс и дузина от неговия клан.
— Трябва да арестувате и разпитате всеки непознат. Открийте кой е запалил стаята на лейди Меридийн и ми доведете този престъпник.
На шерифа му бе достатъчен само един поглед към Ривъс, за да нареди на хората си да излязат. Щом останаха сами Броуди мълчаливо зачака.
Ходът на събитията отвращаваше Ривъс. Застана до Броуди и заби поглед в редицата легла, без всъщност да вижда мебелите.
— Ставаме жертва на търговията, която сами създадохме. Убийците и похитители могат да идват и да си отиват, както търговците и пътниците. Никога няма да намерим кой е бил този престъпник.
— Така е, едва ли ще го хванем. Сигурно вече е на половината път до замъка Килбартън.
— Проклет да е Кътбърт Макгиливри!
Броуди намести бойните си гривни.
— Тя не е ли по-близо до решението да поиска меча?
— Така си бях помислил, но Кътбърт отново я обърна срещу нас. Надявах се, че ще поиска меча, ако не по друга причина то от желание за мъст.
— Ти търсиш съпружеска вярност, млади ми приятелю.
— Млади приятелю! — замисли се Ривъс. — Не си ме наричал така от години.
Броуди стисна дясната ръка на Ривъс — тази, с която той държеше меча. Веселият му тон даваше невярна представа за настроението му, като се имаше предвид сериозното му изражение.
— Откакто ме победи с тази ръка.
От този ден сякаш бе изминал цял живот. По онова време Ривъс наивно си мислеше, че ще открие Меридийн, ще я върне обратно у дома и ще започнат веселото си властване над Хайлендс. Сега трябваше да моли за съвет и помощ краля на Шотландия, защото не можеше отново да изложи на риск живота на Меридийн. Ако сериозно се замислеше над мотивите си трябваше да признае, че търсенето на помощ накърнява гордостта му, но беше по-добре да понесе този удар по честта си, отколкото да изгуби Меридийн.
Тръсна глава, за да прогони ужасната мисъл и насочи вниманието си към Броуди.
— Брус трябва да е пристигнал в крепостта Морейвия на гости при Джон Съдърленд. Изпрати Макферсън с бележка за опита на Кътбърт да убие Меридийн. Нека изчака отговора на Брус.
Броуди кимна.
— Момчето трябва да вземе кораба от Елджин Енд. Ако има попътен вятър ще е тук отново след седмица. Остава ни малко време… преди Свети Дух.
— Направи както ти казах и изпрати един часови на южната кула. Заповядай му да наблюдава оттам прозорците на Меридийн. Не искам някой друг да влиза в стаите й.
— Аз и Съмърлед ще си разпределим това задължение, освен ако не смяташ да прекратиш нощните си посещения.
Ривъс едва ли щеше да потърси пътя към стаята й, ако гневът му се проточеше. Тя не беше безразлична към него, беше сигурен в това. Любовта й, обаче, не беше достатъчна, за да се изправи пред баща си. Тази истина нараняваше Ривъс най-дълбоко.
— Тя има нужда от уют и защита — каза той по-скоро на себе си, отколкото на наставника си. Смяташе, когато отново заговорят с нея за търканията по между им, да я остави сама да засегне този въпрос. Той нямаше да го повдига. Прекалено много пъти бе намирал този кладенец сух.
— Кажи на жените от селото по-често да се навъртат край нея. Накарай ги да вярват, че тя скоро ще отиде за меча.
— Това сигурно ще помогне на бедното момиче въздъхна Броуди. — Не е честно за втори път да страда от гнева на баща си. Ако беше успял, щеше да изгуби душата си, защото ти щеше да му вземеш живота.
— Боже, прости ми — рече Ривъс, — но ми е приятна самата мисъл да накълцам на парчета това копеле.
Той се насочи към вратата с наново разпален яд.
— Къде отиваш? — последва го Броуди.
— В работилницата на бъчваря. Кръвта ми ври. Със същата ръка, с която бе учил Ривъс да върти меч и която му бе помогнала да нареди камъните върху могилата на баща си, Броуди го тупна по гърба.
— Типично за теб, Ривъс, и добре правиш. По-добре да си изкараш гнева в цепене на дърва, отколкото да разсечеш нечия глава.
Но дори след като денят вече бе отминал, Ривъс все още не можеше да забрави последното й проклятие срещу Шотландия и непрестанните й уговорки да бъде върната в Англия.
Дали знаеше каква болка му причиняват думите й? Това засягаше ли я? Не дойде на вечеря и Ривъс отиде на южната кула. Тази гледна точка му предлагаше необезпокояван изглед към прозорците на стаите й. Както Ривъс си мислеше тя изглеждаше окаяна. Седеше пред стана си, сред петно от златна светлина, а ръцете й не спираха да местят совалката напред-назад.
Спря и взе от малката масичка до нея една книга. Ривъс предположи, че е Заветът на принцесата. Един поглед през далекогледа го потвърди. С помощта на инструмента тя изглеждаше само на една ръка разстояние. Достатъчно близо, за да я докосне, но този образ, подобно на самата жена, беше измамен.
Меридийн понечи да отвори книгата, после спря. Пое дълбоко дъх и се взря през прозореца. След това отново посегна към хрониките на предците си.
Все още се колебаеше.
— Направи го — прошепна той, подканвайки я да разрови миналото и да намери силата, която щеше да върне величието на жените от рода й.
Желанието да иде при нея, да я убеди, да я накара да направи, се надигна у него, като приливна вълна. Но не можеше. Беше направил всичко по силите си и тя се бе възпротивила.
Пред недоумяващия му поглед тя остави настрани книгата, духна свещта и с това угаси светлината на надеждата, която той бе пазил толкова дълго в сърцето си.
В понеделник изпрати Гиби да попита Меридийн дали иска да излезе на разходка с него. Тя отказа, като се позова на общи задължения със Сим.
Във вторник изпрати Сим да й предложи да прекарат деня на ливадите. Тя се извини с оправданието, че ще предава урок на Гиби.
В сряда Ривъс нареди на Сирина да покани Меридийн да гледа конните състезания във външния двор. Обяснявайки, че има среща с Уилям, тя изпрати извиненията си на Ривъс.
В църквата коленичеха един до друг. За страничните наблюдатели всичко бе по старому. Но щом излезеха от църквата, Меридийн поемаше по свой собствен път.
В четвъртък Ривъс й написа бележка, заплашвайки я, че ще й поръча колан на целомъдрието. Тя му отвърна със своя заплаха: „Направи го, Ривъс, и ще кажа на цялото село, че сме спали заедно.“
Те пак щяха да спят заедно, закле се мислено той. Меридийн не беше истински ядосана на мъжа си. Шотландската политика бе убила благоразположението й.
