— Да и първият път е бил две седмици, след като дала меча на Кътбърт. Второто дете изгубила между раждането на Уилям и твоето.
Безразличието към майка й премина в презрение.
— Значи е мамила! Била е омърсена, когато е поискала меча от баща си.
— Не е била първата. От Завета подразбрах, че й други твои предшественички, по добри или лоши причини, също са изпреварвали венчавката.
Меридийн се отпусна в креслото. Беше объркана и разочарована.
— Имаш ли доказателства, че те също са получили меча с измама?
— Само подозрение и рождени дати, които са твърде близки до деня, в който са се венчавали.
Всичките й предшественички бяха записали датите, в които бяха родили новите Принцеси, но само някои от тях споменаваха за ражданията на синовете си. Макар да се досещаше, че Ривъс бе преровил всички тези подробности, подтикван от амбициите си, не можеше да отрече, че той бе проявил похвален интерес към рожденото й право.
— Не знам какво да кажа.
— Не трябва да мислиш лошо за тях. По времето на Мери е било нашествието на викингите. Бащата на Сорша е бил из Светите места и тя изпреварила брака си, защото иначе рискувала изобщо да сложи край на традицията. Ти си свидетел на разпадането на хайлендското единство. Не бих могъл да кажа, че ще станеш измамница, тъй като аз те прелъстих.
Във вените й нахлу познатата приятна топлина.
— Кътбърт е прелъстил майка ми.
— Знаеш ли, че за първи път каза името му, без в гласа ти да има страх? — Той се наклони леко напред и протегна ръка към нея с длан нагоре. — Забрави за баща си. Мисли за днешния ден и за бъдещето ни. Аз не съм чудовище, Меридийн. Аз съм твоя съпруг, който те обича.
Щастието я изпълни и тя се хвърли в обятията му.
— Аз също те обичам.
Страстната й целувка обещаваше и загатваше. Но щеше ли тя да последва предопределената й съдба?
Ривъс отстъпи, преди да е изгубил контрол над страстта си. Замечтаният й поглед почти му взе ума.
— Мислиш ли, че ще намериш спокойствие в Англия, след като си живяла сред хора, които са ти направили място в сърцата си?
— Имам приятели в Англия. Жената на рибаря, например.
— Тогава ще позволя на съпруга й да лови риба във водите ми.
— И над морето ли имаш власт?
— Не съвсем. Бащата на Джейми Форбс може да го направи.
— И той ли ти се е заклел във вярност?
— Да. От него получаваме предостатъчно риба за Монфише. Ако английският рибар и жена му предпочетат да останат да живеят там, където са сега, можеш да им пишеш толкова често, колкото пожелаеш. Мисля, че няма да прозвучи прекалено амбициозно, ако кажа, че някой ден скоро ще имам пратеници, които ще кръстосват цяла Шотландия.
Това беше още един от прогресивните му планове. Нямаха ли край благородните му намерения?
— Тези мъже ще обикалят страната с единствената задача да разнасят писма, така ли?
— Дори и съобщенията на простите хора. Идеята допадна на краля — гласът му неочаквано стихна. — Ще поискаш ли меча?
Животът на Меридийн се разпростря пред нея, радостен и пълен, а в далечината видя една дъщеря с гарнановочерни коси и зелени очи, и един баща, готов да умре, за да защити децата си.
Клеър беше мъртва. Джоана бе намерила щастието си с Дръмънд Маккуин. Какво ли наистина очакваше Меридийн в абатството Скарбъроу? Нищо, трябваше да признае. Животът й беше тук.
— Ще възобновиш ли славата на жените от рода си? — добави той.
Меридийн си помисли за първата Елинър, бременна и прикована към стената на тъмницата. И за застаряващата Маргарет, която се бе пожертвала, за да роди следващата принцеса. Спомни си хладните думи на майка си: „Жените като нас не избират съпрузите си. Ние сме като кучките, които водят за награда на най-силното куче в глутницата“.
Меридийн погледна към Ривъс. Под приятната му външност биеше чисто и вярно сърце. По-добър мъж нямаше да намери.
— Да, ще поискам меча на баща си.
Ривъс затвори очи от облекчение, а на лицето му се изписа усмивка голяма, колкото Шотландия. Слава Богу!
Самата Меридийн беше като замаяна от облекчение.
— Трябва да поблагодариш и на жените от селото. Те сигурно са повтаряли молитвите си сутрин, обед и вечер.
— Много мило от тяхна страна.
— Мило ли? По-вярно ще бъде, ако се каже, че са изпълнили заповедта ти.
По-радостен от всякога, той отметна глава назад и се разсмя.
— Не са им нужни нарежданията ми, за да те харесат. Те те обичат много, а това не можеш да оспориш. Вече ги виждам как ще танцуват по улицата, щом сложиш офиковата корона.
Офиките. Клетвите. Писмото й до папата…
— Какво ще правим, когато Леели се върне с разтрогването на брака ни?
— Ще… ъ-ъ — той се размърда неспокойно, а очите му последователно обшариха огнището, светилника, масата. — Този мост ще преминем, когато му дойде времето.
— Нещо се запъваш. Какво има?
Той я погледна така, сякаш се бе задавил с рибешка кост или може би това беше истината?
— Кажи ми.
— Сетих се — щракна с пръсти той. — Ще се оженим отново. Ще кажем брачната клетва доброволно и цялото село Ще ни гледа. О, какъв празник ще бъде!
— Ривъс?
— Ще има танци и шеги. А ти ще хвърляш на децата цветни пенита. Имаш ли достатъчно.
— Стига си увъртал. Пристигнало ли е анулирането? — Самата мисъл и възможните последици, я накараха да изхвръкне от прегръдката му.
Ривъс я придърпа пак към себе си.
— Не. Никакъв отговор няма.
Странен беше отговорът му. Прекалено окончателен и прекалено уверен.
— Откъде си толкова сигурен?
— Сигурен съм, че анулирането ще пътува дълго време.
Щом трябваше да вади думите с ченгел от устата му, щеше да го прави.
— Не си изпратил писмото ми, нали?
— Изпратих го — възрази той. — По младия Леели.
Притеснението му бе така очевидно, че й се искаше да се разсмее. Но ситуацията никак не беше забавна.
— Изпратил си писмото по младия Леели, но… Какво друго?
— Но му казах първо да посети роднините си във Франция и да изчака раждането на първото дете на братовчедка си.
Истината и облекчението едновременно дойдоха при Меридийн.
— А това раждане ще се забави доста.
Той сви рамене, а изражението му стана лукаво, като на крадец.
— Около десет години, мисля. Макар че братовчедка му вече е сгодена, тя все още е дете и продължава да си живее в детската стая.
Ако го наречеше нагъл, дори приблизително нямаше да опише този месарски син, който бе спечелил и сърцето, и верността й към Хайлендс.
— Би трябвало да те намразя за измамата ти.
