Нишките на съдбата

Лаклан се ухили и побутна коня си да върви напред.

— Но все пак няма да ги оставим да си мислят, че сме страхливци и слабаци.

Майлс се спусна след него.

— Ако трябва ще се бия с всички драгуни в Англия, за безопасността на Сюизън.

Маккензи гледаше право пред себе си. Очите му светнаха, стисна силно челюсти. Вдигна ръка и посочи на запад.

— Може би ще имаш тази възможност.

Кънингам проследи погледа му. И дъхът му секна. Насреща им летяха, очевидно с намерение да ги нападнат, петстотин драгуни от леката кавалерия, с извадени мечове и развети знамена.

* * *

Въпреки топлината на огъня, ръцете на Сюизън бяха замръзнали. Защо Майлс бе излязъл само с Лаклан? Защо бе довел тези войници чичо й Раби? Знаеше отговора и на двете. Майлс нямаше представа за надвисналата над главите им опасност и бе прекалено горд, за да покаже тревогата си. А Раби отново бе дошъл за Maide dalbh. Но този път бе довел драгуни. Проклета да бъде черната му душа! Мили Боже, какво да прави сега?

Инстинктивно обви ръце около корема си. Бебето се размърда. Изпълни я ужас. Ако откриеха Maide dalbh и я осъдеха, какво щеше да стане с детето й? Нямаше да я обесят преди да го роди, дори англичаните имаха такова правило. Майлс щеше да отгледа детето. Майлс щеше да се грижи и за хората й. В съзнанието й се разиграваше мрачна сцена. Щяха да я оковат и да я закарат в Лондон. И щяха да нахлузят примката на врата й пред крещящата тълпа. А след това щяха да набучат главата й на кол и да я оставят на показ за всички желаещи.

Страхът сякаш я душеше. Хората в двора се бяха умълчали. Погледите им бяха втренчени в нея. Съскането на огъня стана по-силно. Трябва да се бе олюляла, защото Дъндас я подхвана.

— Вие сте наследница на рода Камерон, миледи — прошепна в ухото й той. — И достатъчно смела, за да се изправите дори пред самия крал.

Смисълът на думите му бавно проникна в съзнанието й. Камерон. Лохиел Камерон. В кръвта й започна да се пробужда всичко онова, което бе наследила от майка си. Не можеше да не мисли обаче и за лъжата, която бе казала на съпруга си.

Преглътна тревогите си и погледна към своите поданици. Познатите лица, само до преди малко озарени от радостта на новогодишния празник, сега бяха изпълнени с гордост. Всички длани бяха стиснати в юмруци, всички рамене бяха изправени бойко. Спомняха си за Кулоден и до един бяха готови да умрат, вместо отново да отстъпят пред англичаните. По принцип мирните фермери въртяха в ръцете си тояги и мечове и разискваха бойни стратегии. Щяха да се бият, бе сигурна в това. Тези добри, почтени хорица, бяха готови да дадат живота си за нея, за Майлс Кънингам, за Maide dalbh.

Нямаше да позволи да се стигне дотам.

Внезапно, като прозрение, се появи отговорът на ужасната безизходица, в която се намираше. Ридание раздра гърдите й.

— Нели! — извика тя, преди да я е напуснал куражът.

Когато слугинята застана пред нея, Сюизън рече:

— Покажи на Дъндас къде са десените. Донесете ги тук.

— Блажена света Ниниан — възкликна прислужницата и пребледня. — Няма да ги дадеш на англичаните, нали?

Младата жена усети, че трябва да бъде по-мека.

— На никого няма да ги давам. — После се обърна към Дъндас. — Ще имаш нужда от помощ.

Той не отговори, но решимостта и верността, които блестяха в очите му, бяха достатъчни. Извика Маккеймс. Без да се оглеждат, двамата мъже последваха Нели.

Сюизън се обърна към тълпата. Халбите бира бяха забравени, новогодишните подаръци бяха натръшкани на земята. Когато Шеймъс Хей и още неколцина се запътиха към стълбите, водещи към бойниците, разбра, че е време да действа.

— Имате ли ми доверие, че ще постъпя така, както трябва?

Шеймъс Хей се обърна и се приближи до нея.

— Да, миледи. По-добре от онези английски свине.

Въздухът се изпълни с шотландски ругатни и размахващи се юмруци.

— Какво искат пък сега презрените англичани? — провикна се някой.

— Същото, както обикновено — отвърна друг от множеството. — Шотландска кръв.

Младата жена вдигна ръце.

— Чуйте ме.

Тълпата се успокои. В този момент се появиха Нели и двамата мъже, приведени под тежестта на подобните на ковчези сандъци.

— Оставете ги тук — нареди Сюизън.

Дъндас я изгледа предизвикателно, но тя повтори:

— Оставете ги тук!

Изпука една едра цепеница, от бушуващия огън изхвърчаха искри и полетяха в мрака. Хората отстъпиха назад. Като сумтяха, Маккеймс и Грейм се подчиниха.

Младата жена изчака, вперила поглед в сандъците, обвила ръце около издутия си корем. Отраженията от пламъците танцуваха по гладката повърхност на по-големия сандък и осветяваха древните фигури и символи, издълбани в старото потъмняло дърво.

С безкрайна тъга Сюизън прокара ръка по капака. Струваше й се, че всичко това не става в действителност.

В двора настъпи мъртвешка тишина. Бурните емоции и дивата гордост като че ли за момент бяха излетели. Всички погледи бяха вперени в господарката на Роуард касъл.

По набърченото й от напрежение чело избиха капки пот. Отключи медната заключалка и вдигна с две ръце тежкия капак.

Както винаги, се вгледа с благоговение в безупречно подредените в сандъка десени с карираните шарки на Шотландия.

Съкровището на Сибийл. Саможертвата на Сюизън.

Наведе се и извади един от десените. Четирите стари пръчки, осеяни с оцветени клечки и привързани заедно с протъркан канап, бяха порядъчно изхабени в краищата. Маргарет и Фиона Камерон ги бяха докосвали. Сибийл също. Сърцето на младата жена се разтупка при тази мисъл, тъй като тя щеше да бъде последната представителка на рода Камерон, която ги докосваше.

Мрачното мълчание все още не се нарушаваше от нищо. Сюизън вдигна тежкия десен над огъня, обърна се бавно и огледа подред лицата на всички присъстващи.

— Не! — извика Нели. — Мили Боже, не!

Колективното възклицание я оглуши, като надвика съскането на ненаситния огън.

— Да ни пази света Ниниан — проплака Флора Макайвър и се отпусна на колене.

Последваха я и други.

Младата жена повдигна още по-високо Maide dalbh. Вятърът развя прикрепеното към тях парченце плат, по което се разбираше, че точно това са пръчките с десена на клана Камерон. Пое си дълбоко въздух и рече:

— Преди десет години, на смъртното си ложе, майка ми ме помоли да крия тези десени. Така и направих. Онзи, който си спомня Сибийл Харпър, не може да е забравил предаността й към отречените от закона кланове. Тя вярваше, че Шотландия отново ще се вдигне и ще победи англичаните.

Ръцете започваха да болят, затова свали десените до гърдите си.

Шеймъс Хей пристъпи напред.

— Онзи, който ги държи в дома си, се наказва с обесване, миледи.

През тълпата премина шепот като полъх на вятър през поле със зряло жито.

— Да. Като криех тези десени, аз излагах на опасност живота на всички вас. Но на това дойде краят,