изрецитира поемата си.
Сюизън повдигна глава и огледа тълпата. Видя море от изпълнени с разбиране усмивки. Нямаше от какво да се страхува повече. Майлс я обичаше, тя обичаше него. Миналото лежеше зад тях.
Той преметна ръка през рамото й и я притисна отново към себе си. Така тя се чувстваше защитена, обичана. Бебето се размърда в корема й, сякаш то също бе почувствало успокояващото присъствие на Майлс.
Фъргъс Маккеймс започна поемата си, истинско славословие на красивия принц Чарли, осмелил се да избяга във Франция след битката при Кулоден. Множеството се провикваше окуражаващо и доукрасяваше творбата му. Всички лица бяха озарени от светлината на огъня. И от още нещо — от надежда. Сюизън знаеше източника й — Майлс Кънингам.
В профил любимото лице изглеждаше напръскано със златен прашец и излъчваше доброта. Под красивата външност се криеше добър, честен човек, който се бе заклел да бъде верен на хората от Пъруикшир. Младата жена знаеше защо го бяха приели като свой господар. Бяха започнали да се чувстват зависими от неговото водачество, да очакват сърдечните му шеги и лесно идващия му смях.
— Хм! — промърмори доволно той, а ъгълчетата на очите му се смееха. — Обичам да ме гледаш по този начин.
Сюизън се наслаждаваше на усещането си за пълна и абсолютна сигурност. Когато погледите им се срещнаха, тя промълви:
— Обичам те!
В очите му блеснаха дяволити светлинки.
— Кажи го още веднъж и няма да чуеш края на поемата на Маккеймс.
Почувства, че омеква цялата.
— Би било неучтиво и грубо от наша страна.
— Не чак толкова грубо, като го сравним с мислите, които се въртят в главата ми — усмихна се Майлс.
— О? — подразни го любимата му. — И какви са тези мръсни мисли, съпруже мой?
Той се приведе още по-близко и повдигна многозначително вежди.
— Мисля си колко ми се иска да те отнеса вътре, да те разположа пред огъня, да смъкна всичките ти дрехи, една по една, а после да те сложа да легнеш, и да целувам и вкусвам…
— Маккензи! Маккензи!
Гласът на Макаду разцепи студения нощен въздух.
— Може би на нашите съседи не им е достигнала бирата — заяви Майлс. — Или жените.
Сюизън подпря глава на рамото на съпруга си — кръвта й все още кипеше от изкусителните му слова.
— Трябва да е бира, тъй като на Маккензи никога няма да му липсват жени. Гледай как влиза като крал.
— И този път.
Лаклан скочи от коня си. Хукна към тях, като дишаше тежко, а дъхът му образуваше бели облачета.
— Насам идват английски войници. — Понижи глас. — Робърт Харпър е с тях.
Сюизън се вцепени от ужас.
— Мили Боже — промълви тя.
— Не се притеснявай, любов моя, няма какво да крием.
Дъндас се приближи до тях.
— Ако питате мен, това са група английски войници, изгубили пътя си в снега.
— Тогава им го покажи — провикна се някой от тълпата. — Да вървят в Уелс!
Дворът се огласи от гръмогласен смях.
Майлс сграбчи Лаклан за ръката.
— Колко са?
От плитките на Маккензи се стичаха капчици разтопен сняг. В очите му блесна типичната за планинците гордост.
— Не знам. Идват по пътя за Инвърнес, видях ги край завоя при Камерон маунт. Преброих двайсет от тях, преди да забележа Робърт Харпър — отвърна с отвращение той. — Сигурен съм, че са повече, но не останах да ги броя.
Майлс се бореше с нарастващата си тревога.
— Ще дойдеш ли с мен, Маккензи?
— Да, но ще имам нужда от отпочинал кон.
Майлс нареди на Макаду да оседлае два жребеца.
— Не! — възкликна съпругата му. — Ще повикаме стрелците и ще поставим хора по бойниците.
И погледна нервно към Дъндас.
— Сюизън — стисна раменете й Майлс. — Успокой се. Няма да откриваме огън срещу тях. Двамата с Лаклан ще отидем да видим какво искат.
Очите й се разшириха от страх, сграбчи мъжа си за палтото.
— Не можеш да им се довериш, Майлс, те са англичани. Може да те убият. Да те хвърлят в затвора.
— За какво? Не съм извършил нищо нередно.
Без да я пуска, огледа останалите шотландци. Лицата на всички, като се започне с Флора Макайвър и се свърши със Сорча Бърк, изразяваха все същото недоверие.
Младият мъж целуна буйно съпругата си.
— Чакай ме тук. Стой на топло. Ние ще разберем какво искат. — Тъй като тя отвори уста да протестира, той я пусна и постави показалеца си пред устните й. — Ще се върна преди да е догоряла последната цепеница.
— Но, Майлс…
— Няма да ме убият. Аз съм англичанин, забрави ли? А и кой знае? Нищо чудно Маккензи да се е заврял в леглото на не когото трябва и сега разяреният съпруг да дири отплата.
Яхна коня си и, без да погледне назад, излетя през главната порта, следван от Лаклан.
Едва когато пресякоха Камин Мур и се заизкачваха по склона, Майлс опъна юздите. Животните дишаха тежко. Под нервното чаткане на копитата им пропукваше лед. От далечината се носеше скърцане на хамути и тропане на копита.
Младият мъж се обърна към Маккензи.
— Те са от другата страна на хълма.
— Да — отвърна тихо съседът му. — Защо ли Робърт идва с военен ескорт?
Майлс щеше да даде с радост единствения си останал кораб, „Шотландска мечта“, за да узнае отговора на този въпрос.
— Едно е несъмнено — щом е замесен Робърт, няма да е за добро.
Но каква все пак беше причината? Отговорът внезапно го озари.
Харпър вероятно бе решил, че сега, освободена от надзора на неговите шпиони, Сюизън продължаваше да крие забранените от закона десени. Отдъхна си облекчено.
— Сигурен ли си, че си видял точно Робърт?
— О, да — изръмжа Лаклан. — Ще позная гадното копеле дори в най-гъстата планинска мъгла.
Майлс погледна с ново уважение към буйния си съсед. Двамата бяха приятели, обединени в усилията си да защитят жената и хората, които обичаха и от които се възхищаваха. Но дали Маккензи знаеше, че Сюизън до неотдавна криеше
— Не е добре да си дирим белята, Кънингам. Разбра ли?
Предпазливостта бе последното, което бе очаквал от Маккензи, Майлс премисли отново мнението си за лишения от титлата и земите си херцог Кромарти.
— Да, ваше височество, разбрах.
