— Добре. Тогава значи можеш да ми кажеш как я кара сестра ми Сюизън Харпър. Тя не беше в замъка, когато я посетих миналата есен.
Сюизън изпита сладко облекчение. Майлс очевидно не подозираше — поне засега — за истинската й самоличност.
Той продължи да я оглежда. В този момент в стаята нахлуха Уилям и лекарят и това й спести задължението да отвърне нещо на коментара му. И така бе по-добре. Сега вече знаеше, че Майлс Кънингам бе не само крадец, а и лъжец. Не само, че бе посетил Роуард касъл, а и бе откраднал най-ценното, което притежаваше.
Лекарят се зае да оглежда крака на Оли. Поклати глава и заговори тихо нещо на Майлс, който стоеше все така неотстъпно край леглото. Младият мъж кимна и се обърна към Сюизън.
Лицето му й се стори изопнато. Той стисна челюсти.
— Донеси гореща вода и нещо, с което да превържем крака му — рече отсечено той. — И искам Маки да се появи тук в същата минута, в която се върне.
Напрегнатият му поглед я смути, а заповедническият му тон се стори непоносим за слуха й. Трябваше да положи усилия, за да се извърне в страни. Отвори безшумно вратата и забърза към кухнята.
Напълни големия чайник с вода и го окачи над огъня. После отиде да търси чисти чаршафи, за да направи от тях превръзки. Килерът бе спретнато подреден, истинско отражение на взискателността на мисис Маки. За разлика от добре снабденото помещение в Роуард касъл, тук имаше съвсем малко пособия за даване на първа медицинска помощ.
Роуард касъл. При спомена за дома, очите на момичето се напълниха със сълзи. Ако не беше предателството на Майлс Кънингам, сега щеше да си бъде в безопасност в своята планинска крепост. Беше си обещала да се върне в Шотландия веднага щом научи истината за ниската цена, която тази година платиха за платовете й. Междувременно щеше да измъкне всички десени от мазето на Майлс, а после се надяваше да намери нов пазар за стоката си. Само, че този път щеше да скрие добре всичко.
Не можеше да си обясни защо Кънингам предизвика английската корона, като открадна и сега укриваше древните, забранени от закона тъкачни принадлежности. Нямаше представа защо са му необходими.
Взе нужното и се върна в кухнята. Вдигна глава, когато чу шум откъм задната врата. Мисис Маки, икономката, влезе в къщата, като си тананикаше някаква мелодия.
— Добър вечер, душко — изгука Маки, закръгленото й лице бе порозовяло от студената лондонска нощ и още по-вероятно — от едната или двете чашки ром, които бе обърнала.
Неспособна да изпита неприязън към тази жена, Сюизън отвърна:
— Доб’р вечер, мисис Маки. — Помогна й да съблече палтото си. — Господарят Кънингам се прибра — добави тя, докато окачваше мократа дреха на един гвоздей.
Маки засия.
— Прекрасна нощ за неговото завръщане. И искам да ме наричаш просто Маки, както всички други.
Сюизън въздъхна. Макар да не хранеше лоши чувства към тази жена, не възнамеряваше да остава в Лондон достатъчно дълго, за да се сприятели с нея.
— Денят обаче не е бил толкова добър, Маки. Страхувам се, че мистър Куксън е със счупен крак.
Дланите на икономката политнаха към бузите й.
— Не!
— Лекарят вече е при него, а господарят каза да се качиш веднага щом се върнеш.
Силно разтревожена, възрастната жена грабна престилката и я преметна през главата си. След като завърза колана, каза:
— Ще ни трябват вряла вода, превръзки и някои други неща.
— Аз се погрижих за това.
Сюизън се приближи до масата и започна да нарежда приготвеното върху една табла.
— Занеси ги тогава в стаята му — нареди Маки.
Уви дебела кърпа около дръжката на димящия чайник и го взе от огнището.
— Знаех си, че ще се случи нещо подобно, да, знаех си — пухтеше икономката, докато изкачваха стълбите. — Куксън си диреше белята във всяка кръчма от Лондон до Арабия, и дори старостта не го накара да се укроти…
От стаята на пострадалия долетя силен, изпълнен с болка, стон. Младата жена трепна и погледна спътницата си. Прехапала устни, икономката гледаше тревожно.
— Маки? — прошепна Сюизън.
Маки си пое дълбоко въздух и се раздвижи отново.
— Така не може да се живее, ако питаш мен — продължи тя, само че сега се движеше по-бързо отпреди. — Куксън е прекалено стар, за да върви в крак с младия господар. Да, тъй си е. Трябваше още преди години да позволи на уморените си кости да живеят мирно и тихо на сушата. А той какво мислиш че разправя? — Ъгълчетата на устата й се изкривиха надолу и тя поклати глава. — Нямало да го направи дори за всичкия чай в Китай. Казва, че бил привързан към скитническия живот, моля ти се. Този път обаче няма да прилича на предишните им посещения у дома. Можеш ли да си представиш, още не бяха измили океанската сол от гърбовете си и хукнаха да видят онази неблагодарница в Шотландия. А тя дори не проявила ако не друго, поне благоприличие да си остане вкъщи, за да ги посрещне след толкова дълга раздяла.
Маки хвърли разбиращ поглед към младата жена.
— Може би си мислиш, че е редно да бъдеш вярна на лейди Сюизън, тъй като досега си й служила, но в нея има нещо много егоистично, също както у стария й чичо Робърт от Абърдийн.
Ново стенание, този път по-слабо, сложи край на излиянията на икономката. Първият импулс на Сюизън бе да оспори хвърленото върху й обвинение, но си даде сметка, че не може да го направи. Събеседницата й просто бе научила някаква изопачена история. И не се съмняваше, че тя бе дело на онзи крадлив мерзавец, Майлс Кънингам.
— Запомни думите ми, Мора, Куксън повече няма да ми скитосва, бас държа. Ако кракът му е счупен, ще остане затворен до времето за жътва. Да, ще остане… и господарят ще остане тук с него.
На икономката може и да й беше приятно Оли Куксън да стои у дома, но на младата жена тая работа изобщо не й се нравеше. Ако някой успееше да разкрие дегизировката и целите й, това несъмнено щеше да бъде старият Оли. И тогава щеше да зависи от благоразположението на Майлс Кънингам.
Сюизън не можеше да си обясни защо Маки бе определила чичо й Раби като чудак и защо мислеше, че Сюизън е неблагодарница, задето не си е била вкъщи тогава, когато Майлс най-после бе благоволил да я посети. Не беше я предупредил за визитата си. Тя имаше своите отговорности в Пъруикшир и към чичо си. В пристъп на гняв Майлс си бе тръгнал, преди да успеят да пратят човек в Абърдийн, за да я предупреди. С което я беше обидил невероятно много.
Собствената й ярост също се разгаряше. От смъртта на майка й преди десет години, Майлс не й обръщаше никакво внимание. Бе наследил бащините й богатства и се бе преселил в Лондон, за да се наслаждава на упадъчния начин на живот на богатите. Благодарение на великодушието на чичо си Раби, Сюизън бе успяла да се върне в дома, приютявал от поколения рода на майка й. Роуард може и да беше рушащ се замък, а Пъруикшир — област на бедни фермери, но те бяха единственото, което имаше. От битката при Кулоден1 много кланове, сред които не беше родът Лохиел Камерон, бяха откъснати от родните си земи.
Сюизън реши да бъде много внимателна, когато се намира край ранения управител и икономката. Можеше само да се надява, че ще успее да избягва Майлс. После, изпълнена с решимост, последва Маки в стаята на пострадалия.
Лицето на Куксън бе изкривено в болезнена гримаса, а кожата му беше бледа като изпомачканите чаршафи. Майлс крачеше напред-назад, кръстосал ръце зад гърба си. Бе преплел дългите си пръсти, а кокалчетата им изпъкваха, когато свиваше и отпускаше юмруци. Лекарят все още бе надвесен над крака на Оли.
— Добре дошъл у дома, сър — приветства господаря си икономката.
— Здравей, Маки — отвърна шепнешком той и прокара пръсти в косите си. Хвърли поглед към леглото и добави: — Виж каква неприятност споходи Оли.
Червендалестото лице на възрастната жена се разтегна в крива усмивка.
