— Това ми прилича повече на съдба, сър.
Майлс издаде нещо подобно на полуусмивка.
— Ох, Майлс — изпъшка Куксън. — Нима искаш да удвоиш мъките ми, като ме оставиш в ръцете на самата прислужница на дявола? Нямаш ли милост, човече?
Майлс се изхили и поклати глава.
Маки се намуси и изпухтя:
— Ти със сигурност знаеш доста неща за дявола, Оли Куксън. Просиш си гнева му от времето, когато съм била още в пелени. И това е самата истина, няма две мнения по въпроса.
— Ти в пелени? — противопостави се немощно пострадалият. — Тази картинка може да накара всеки да побегне към църквата с такава скорост, че да си счупи не само крака, ами и главата.
— Достатъчно — изкомандва Майлс. — Едва сме си пристигнали след месеци, прекарани в морето, а вие двамата вече си крещите като улични продавачки. Настоявам да отложите тази словесна схватка поне докато лекарят намести костта.
Сюизън, за чието присъствие очевидно бяха забравили при тази разгорещена среща, се опита безуспешно да сподави смеха си. Звукът привлече вниманието на Майлс. Младият мъж я изгледа укорително.
— Върви си в леглото, момиче — нареди той. — Тук вече има достатъчно хора, за да помогнат на мистър Куксън.
Тя настръхна и за малко не му отвърна — беше свикнала да дава заповеди, а не да ги изпълнява. Пострадалият изохка отново и Сюизън се опомни. Тук тя беше само една слугиня, нищо повече.
Почувствала се внезапно излишна, тя остави подноса и се запъти към стаята си на третия етаж. Не си направи труда да запали лампата, съблече се на тъмно и се мушна в леглото си. В главата й се въртяха противоречиви мисли. Нищо в дома на Майлс не беше такова, каквото си го беше представяла. Най- голямата й грижа в момента обаче бе да привърши опасната си мисия и да се прибере в Шотландия.
Придърпа завивките до брадичката си и потръпна, но не от студ. Страхуваше се. Далеч от дома, който обичаше и без хората, които й бяха скъпи, тя се чувстваше самотна и уязвима. Въображението й рисуваше картини на наказанието за незаконната й мисия — войниците на крал Джордж я дърпаха насила към бесилката, подобно на много други шотландци преди нея и я обвиняваха в нещо, което така и не можеше да разбере. Мисълта за смелите й сънародници й даде кураж. Нямаше да вика, нямаше да прояви страх. Та тя бе лейди Сюизън Харпър, за Бога! Не беше някоя хленчеща мухла, готова да отстъпи веднага пред англичаните. Произлизаше от гордия род Лохиел Камерон и щеше да успее! Успокоена, затвори очи.
След нощ, прекарана в неспокоен сън и кошмари, изпълнени с палачи, Сюизън се измъкна от леглото току преди зазоряване и се затътри към първия етаж.
В кухнята беше студено, но огнището бе все още топло. Добави въглища към жаравата, сложи вода да заври и се захвана да приготвя кифлички — единственото, което се бе научила да приготвя в Роуард. Разряза шунката и сиренето на тънки парчета и докато правеше това, едва не си отряза единия от пръстите. Приготви маслото и сипа мед и няколко вида конфитюр в чинийки. Точно когато привърши, чу нечии стъпки.
Той!
Непретенциозно облечен в набрана бяла риза, плътно прилепващ по краката брич от еленова кожа и боти с тока, Майлс Кънингам влезе в кухнята. Странно, но в слугинската стая господарят сякаш се чувстваше като в свои води.
— Добр’утро, мис — приветства я радушно той. Набърчи безупречния си нос, повдигна светлокафявите си вежди и попита: — На кифлички ли мирише?
Младата жена го изгледа внимателно и се запита защо ли само видът му бе достатъчен да накара сърцето й да се разтупка.
— Да, сър — бе единственото, което тя успя да промълви.
Кафявите му очи танцуваха от удоволствие.
— Какво добро шотландче си имаме. Не съм ял такива кифлички от… — спря да говори и потърка прясно избръснатата си брадичка с палеца и показалеца на дясната си ръка, — може би от петнайсетгодишна възраст.
Сюизън също си спомняше тези времена. Тогава тя беше непохватно, но добронамерено петгодишно момиченце, което отчаяно се опитваше да измайстори същите кифлички, които майка й правеше без никакво усилие. Майлс пък бе слаб, сериозен петнайсетгодишен юноша, не по-малко решен да имитира баща й във всяко отношение. Смутена, младата жена рече:
— Седнете в трапезарията, сър, аз ще ви донеса закуската.
— Ще ям тук — заяви господарят на дома и се настани край дъбовата маса.
Без да губи време, Кънингам намаза една от горещите, хрупкави кифлички с масло и мед. Веднага след като я погълна, взе втора. Тъй като се чувстваше неудобно в негово присъствие, Сюизън се отправи към килера.
— Остани!
Гласът му прозвуча приглушено, тъй като устата му беше пълна. Тя се престори, че не го е чула и, стиснала треперещите си ръце под гънките на сивата си пола, продължи да се отдалечава.
— Помолих те да останеш, мис…
Младата жена се стегна цялата от заповедническия му тон. Веднага обаче си спомни каква роля изпълнява и си наложи да се обърне покорно.
— Да, сър?
Майлс повдигна отново златистите си вежди и рече:
— Мис… как се казваш?
— Мора — промълви едва чуто тя.
Той се намръщи.
— Доста прозаично име за такова красиво момиче. — Тя се изчерви и това го накара да се засмее. — Не се срамувай. Момците от Пъруикшир не може да не са ти го казвали… както и други подобни неща.
Колкото и абсурдно да й изглеждаше, Сюизън изпита голямо удоволствие от този комплимент. Раздразнена както от себе си, така и от него, тя попита с най-сервилния си тон:
— Ще желаете ли още чай?
Младият мъж се засмя отново.
— Не. Желая да ми разкажеш нещо повече за сестра ми Сюизън Харпър. Сядай и започвай.
Произнесе името й по стария, познат начин, така, както би го направил всеки шотландец. Извивката на красивите му устни, когато изрече първата сричка, я накара да пламне цялата. Враждебността й, кой знае защо, започна да намалява. Защо ли този мошеник, този крадец, я караше да изпитва подобни ласкави чувства? И как имаше наглостта да я нарича своя сестра след всичко, което й бе причинил?
Той постави салфетката си встрани и се облегна назад, като успя да направи от това истинско събитие.
— Не понасям неподчинението. Не и тук. — И обгърна с широк жест къщата. — Нито пък на моите кораби и в складовете ми. Остави скромността си, девойче, и ми разкажи за Сюизън Харпър.
Ядосана от авторитарния му тон и непрекъснатите намеци за „сестра си“, младото момиче реши да играе своята собствена игра. Седна уверено и започна:
— Лейди Сюизън е най-красивата жена в Пъруикшир.
Майлс се засмя с цяло гърло и взе нова кифличка. Облегна лакти на масата и заяви:
— Истината, ако обичаш.
Озадачена от подобна липса на уважение и раздразнена, задето пулсът й пак се ускори при близостта му, тя претърсваше паметта си, за да открие нещо подходящо, което да каже на мистър Гризач — бе започнала да го нарича така в мислите си.
— Лейди Сюизън е много заета през по-голямата част от времето — трябва да се грижи и за тъкането, и за хората си, и изобщо за всичко. Цял Пъруикшир я уважава и обича.
