Нишките на съдбата

Майлс само се усмихна и пак преви гръб над работата, която ги чакаше. Макаду се върна по-скоро, отколкото се очакваше. Животното му се бе запенило от лудото препускане.

— Миледи каза — започна да обяснява момчето, като че ли рецитираше добре научен урок, — че ако не занесеш измамната си английска кожа до замъка, ще свари Уилям във врящо олио.

И подчерта края на посланието си с буйно кимане.

Младият мъж се почеса по главата, като се престори на изненадан.

— Хмм! — Завъртя очи. — Дамата май е нещо кисела.

Зад гърба му се разнесе искрен смях.

— О, не, сър — обади се припряно Макаду. — По-ядосана е от овцете на Макайвър в деня за стригане.

— Е, в такъв случай, мисля изобщо да не се прибирам.

Момчето си пое рязко въздух, а след това го изпусна горестно.

— О, моля ви, сър, елате. Ще одере жив и мен, ако откажете.

— Тук почти привършихме — заяви Дъндас, който се бе приближил зад Майлс. — Вземи един от жребците. — Усмихна се и намигна. — Така язденето ще стане по-интересно. И не забравяй да изпратиш ковача и няколко колела. — След това се обърна към сина си. — Добре се справяш, момчето ми.

Майлс яхна един от конете, като все още се преструваше, че му е безразлично, и последва Макаду. Учуди се от скоростта, с която се движеше едрото животно. Краката го боляха малко заради широкия му гръб, но скоро привикна и мислите му се понесоха към предстоящия разговор.

Бе виждал Сюизън ядосана само веднъж — в Лондон, след като бе нарушила изискването му да не става от леглото, без първо да го събуди. Харпъровски сините й очи блеснаха предизвикателно, когато я смъмри.

Харпъровски сините й очи горяха гневно и сега, когато влезе в стаята й. Изправила гръбнак, с пусната коса, която се вееше, докато тя крачеше нервно напред-назад и даваше нареждания на Нели, седнала по турски върху персийския килим — същия, който бе изпратил преди години. При вида му младият мъж се спря за момент. Бе я обвинил несправедливо, че го е продала. Вината, която почувства, бе изместена от възбуда и напрегнато очакване, когато тя се обърна към него.

Прекрасно ушитата рокля бе с достатъчно дълбоко деколте, за да даде представа за красивите й налети гърди. Това обаче не беше нужно на Майлс, тъй като той си спомняше прекрасно как изглежда тя под роклята, всеки контур, всяка извивка. Нещо обаче се бе променило и то нямаше нищо общо нито с цвета на камеронската й коса, нито с великолепната й дреха. Изглеждаше самоуверена, имаше царствен вид и за негово изумление сякаш владееше напълно положението. Не успя обаче да сдържи усмивката си при вида й.

Бузите й бяха поруменели, но гласът й прозвуча въздържано, когато го погледна и рече:

— Сега ги занеси на мисис Макайвър, Нели. Ще изберем другите шарки по-късно.

Слугинята хвърли убийствен поглед към Майлс, преди да вдигне наръча дървени пръчки.

Спомнил си Сибийл Харпър и нейните съкровища, младият мъж не се сдържа и попита:

— Това ли са Maide dalbh?

Нели се изсмя. Сюизън го погледна укоризнено. Очевидно бе преценил правилно настроението й — гневът отговаряше на яркия цвят на лицето й. Желанието му да дойде краят на това ужасно безразличие помежду им, очевидно най-после се бе осъществило. Но никога не бе мечтал Нели Бърк да му се надсмива.

— Попитах дали това са шотландските десени — обърна се към Сюизън той.

— Разбира се, че не са Maide dalbh, глупав, непросветен англичанино — озъби се слугинята, като надвика потракването на дърво, докато събираше пръчките. — Вашият английски крал ще окачи на бесилото всеки, който ги притежава, не знаеш ли? Това са десените на лейди Сюизън. Ти най- добре от всички би трябвало да знаеш, че това не са Maide dalbh…

— Нели — прекъсна я тихо, но с несъмнено авторитетен тон господарката й.

Само след миг тя бе до Майлс. Той я погледна и първата дума, която му дойде наум, бе… „прекрасна“. Усети, как омеква. Физическият ефект обаче бе напълно противоположен. Цялото му тяло, толкова дълго лишено от удоволствието, което можеше да му даде само тя, отвърна светкавично.

Младата жена поруменя под втренчения му поглед. Той положи неимоверни усилия, за да освободи съзнанието си от тези похотливи мисли и да подчини непокорното си тяло на своята воля.

— Отпрати прислужницата, девойче — рече той.

— Не ми нареждай какво да правя!

— Не й позволявай да остане — настоя ядосано Майлс. — Или тогава отвори широко вратите, така че всички да чуят. Не ми пука. Но това трябва да ти е ясно, Сюизън Харпър. Трябва да изясним този въпрос и то незабавно!

— Няма да те оставя сама с този езичник — обади се самоотвержено Нели.

Господарката й бе на края на издръжливостта си. Нямаше да позволи на Майлс да си създаде здрави позиции в Роуард. Не с Нели и със сигурност не с Дъндас и най-верните й хора. Майлс трябваше да напусне още днес Шотландия.

Обявеното празненство беше определено за утре. Но в негово присъствие не можеше да разкаже измислената история за мъртвия си съпруг. Той не трябваше да научи нито за бебето в утробата й, нито за местонахождението на Maide dalbh.

— Слушай какво ти казвам, Нели Бърк — озъби се Сюизън. — Излез оттук!

Прислужницата се изправи възмутено и вдигна десените на рамото си. В края на всяка пръчка висеше парче плат. Някои от тях бяха раирани, други — карирани. Лицето на слугинята почервеня от тежестта им. Имаше вид на шотландец, нарамил забранените от закона гайди. Подобна картина Майлс не бе виждал от младостта си и никога повече нямаше да види благодарение на кралската заповед.

Сюизън прошепна нещо в ухото на Нели, изпрати я до коридора и затвори вратата след нея. След това се обърна към Майлс и се приближи към него с познатото прелестно извиване на бедрата. Усмихваше му се и младият мъж усети, че тялото му й отвръща веднага. Тя идваше при него и можеше да си позволи да бъде великодушен към нея. Очевидно възнамеряваше да сложи край на това недоразумение.

В този момент дланта й се стовари върху брадясалата му буза. Ухото му писна и пред очите му се появиха звезди. По дяволите, бе го зашлевила така, че дори големият Тори Уиткинс можеше да й завиди.

Майлс сграбчи китките й, тъй като по здраво стиснатите й челюсти разбра, че се готви да го удари пак.

Младата жена опита да се освободи, гърдите й се надигнаха, устните й се изпънаха.

— Пусни ме, грубиян такъв! — изсъска тя, а очите й искряха ядно. — И отнеси противната си личност обратно в Лондон, където й е мястото. Не те искам тук. Не искам…

— Тишина! — Той прекъсна рязко тези слова, които го нараняваха болезнено.

Знаеше добре, че го иска. Обичаше го, беше сигурен в това. Докажеше ли веднъж, че виновният е Робърт, тя щеше да се хвърли с разтворени обятия към него.

— Престани! Пусни ме! — озъби се Сюизън, изплашена до смърт да не я омагьоса отново.

Макар и да го обичаше, не можеше да остави хората си в зависимост от демона, в който се бе превърнал.

— Не! — изръмжа младият мъж.

Прекрасните очи се разшириха и Майлс трябваше да положи доста усилия, за да не я разцелува. Тя бе емоционална както в гнева, така и в страстта си. При тази мисъл той усети напрежение в слабините си.

Кракът й се стовари върху пищяла му. Майлс отстъпи — страстта отлетя, изместена от рязката болка.

Сюизън се отскубна от ръцете му, но не помръдна. Гледаше го самодоволно, очевидно горда от начина, по който се бе отнесла към него.

— Можеш да си тръгнеш доброволно — започна с царствен тон тя, — или ще накарам хората си да те придружат до границата. Изборът е твой.

Някога бе подозирал, че е упорита като майка си, сега вече бе сигурен. Отвърна с преувеличено благоразумен тон: