надолу върху килима. Понечи да я обърне, но спря, когато забеляза, че на гърба й бе написано нещо. Намръщи се, вдигна счупения предмет с големината на човешка длан и се взря в буквите. Тъй като не можеше да разбере какво бе написано, започна да търси другите парчета и седна на пода. Опита няколко комбинации, докато накрая нареди пъзела.
Сърцето я заболя, когато разчете съдържанието му. С познатия полегат почерк на чичо й Раби бе написано:
От гърлото й се откъсна приглушен вик и тя захвърли отново парчетата на пода. Те се пръснаха в безпорядък, някои с лицето нагоре, други — с лицето надолу, но дори и така пред очите й стояха отвратителните слова.
В този момент дочу носещото се в двора оживление. Втурна се към една от амбразурите. Надвеси се и се взря в множеството, докато открие Майлс. Той крачеше гневно сред тълпата и сякаш я разрязваше с нож пред себе си. Преметнатите през рамото му ботуши се удряха в гърба му с всяка ядосана стъпка.
Сюизън отвори уста, за да го извика, но прецени, че нямаше как да я чуе в тази глъчка. А и какво щеше да му каже? Всякакво извинение й се струваше слабо, сравнено с вината, която чувстваше. Не беше преценила вярно в този случай, но как стояха работите с
Точно когато ядосаният й любим стигна до конюшнята, тя се надвеси още повече през прозореца. На пътя му се изпречи усмихнат Дъндас и протегна за поздрав ръка. Майлс я отби и продължи нататък. Ето че сега Дъндас трябваше да понесе незаслужено последиците на гнева му.
Хората в двора се умълчаха и погледите на всички се насочиха към конюшнята. Отвътре се чу остро цвилене. Грейм размаха ръце и извика на всички да се отдръпнат. Тълпата се раздели от двете страни на вратата. От тъмния отвор изскочи строен черен жребец. Множеството възкликна като едно цяло. Очите на Сюизън се насочиха към ездача. Майлс бе залегнал ниско върху коня, вкопчен в черната му грива, стиснал с мускулестите си крака голия гръб на животното.
Щом излязоха на открито, той насочи жребеца към главната порта. Конят се вдигна на задните си крака. Сърцето на младата жена заседна в гърлото й. Майлс изрева някаква заповед. Животното незабавно пусна на земята предните си крака. През тълпата премина шепот като полъх на вятър през поляна от пирен. Конникът отново обърна жребеца към портала. В същия момент вдигна поглед. Пълните му с мъка очи разбиха сърцето на Сюизън. Преди да успее да извика името му, той пришпори животното.
Загледана към отворените врати на замъка, младата жена се питаше къде отива и кога щеше да се върне. Част от нея копнееше да се извини. Но как изобщо можеше да се надява да излекува раната, щом Майлс не искаше детето? Как можеше да има достатъчно доверие, за да му разкрие ужасната истина?
Няколко часа по-късно все още си задаваше същите въпроси, докато крачеше из двора на замъка и се преструваше, че общуването с гостите от Пъруикшир й доставя удоволствие.
Над големия огън в единия край се въртеше бавно бичето на мисис Маккормик. Недалеч от него бяха струпани бъчонки бира и слепият Джейк Кийгън и дъщеря му Джени ги изпразваха една по една от пенливата течност в тях, като пълнеха празните халби. Гибън Маккайвър сервираше ейл, ябълково вино и уиски. Из целия двор бяха разположени ярко украсени маси и сергии, в някои от тях предлагаха хляб, сирене или сладки, в други — сладки напитки за децата.
Нели седеше на един варел пред ковачницата и клюкарстваше. Отпиваше от халбата си с ейл и разправяше за приключенията си в Лондон.
Леля Ейлис бе седнала на столче за доене край стария кладенец, заобиколена от група деца, всяко едно от които очакваше да получи украсен с панделки венец от цветя за главата.
След години, помисли разнежено Сюизън, нейното собствено дете също щеше да седи край кладенеца и да протяга пълните си ръчички за една от специалните награди на Ейлис. По-късно щеше да язди шотландското си пони на някое от празничните надбягвания. И всички обитатели на Пъруикшир щяха да обичат детето й, макар Майлс да не го обичаше. Сюизън се отърси от тази потискаща мисъл и насочи вниманието си към общото веселие.
Въпреки това не можеше да се въздържи и поглеждаше към портала, едновременно с надежда и със страх, че Майлс може да се върне.
Дъндас се приближи до нея.
— Да изпратя ли някой да оглежда? — попита той.
— Каза ли къде отива?
— Не, а аз не съм чак толкова глупав, че да го питам. От Нели разбрах, че имал дяволски характер. И това, струва ми се, не го е преувеличила изобщо. Той обаче ще се върне, щом премине гневът му… или си спомни къде е оставил ботушите си.
— Може и да не се върне — промълви младата жена, като изрече за първи път на глас опасенията, които я измъчваха от сутринта.
Грейм се засмя.
— Ако наистина мислите така, миледи, трябва да сте пила много от бирата на слепия Джейк.
Сюизън се бореше безуспешно с мрачното си настроение. Изобрази на лицето си усмивка, която не желаеше и се засмя насила:
— Как бих могла да пия изобщо от бирата на Джейк? Вие, мъжете, сте се наредили на две редици пред Джени, за да пълни халбите ви.
Дъндас се намръщи и рече:
— Тя е хубава, за това две мнения няма. А Джейк е сляп не само в буквалния смисъл на думата.
И той погледна към чернокосата му дъщеря.
— Може би Джени най-после порасна.
Грейм се усмихна хитро.
— Порасна достатъчно, за да тормози всичките ми момчета.
Това бе самата истина. На седемнайсет години, Джени Кийгън бе успяла да очарова всички мъже в Пъруикшир. И флиртуваше с тях по най-възмутителен начин. Облечена със свлечена по раменете й селска блуза, тя се навеждаше напред достатъчно, за да даде възможност на представителите на другия пол да зърнат щедрите й прелести.
— Май е забравила Бартоломю Уикс — обади се Сюизън. — Разбрах, че отишъл в Абърдийн да купува някои стоки и слава Богу, тъй като присъствието му тревожи леля Ейлис.
Преди Дъндас да успее да отговори, се чу вик:
— Маккензи! Маккензи!
Младата жена завъртя очи и се усмихна.
— Той отново се появява, изпълнен с величие.
Глъчката в двора на замъка бе оглушителна. Тълпата крещеше приветствия в очакване пристигането на Лаклан Маккензи. Той им беше любимец и бе наясно с този факт. Сюизън се засмя, като се запита какво ли щеше да направи този път. Хвана Дъндас за ръката и го помъкна към портала, за да посрещне колоритния си гост.
Лаклан яздеше дорест шотландски кон, а на едната му ръка бе кацнал сокол със закрита от качулка глава. В черната грива и опашка на жребеца бяха вплетени зелени и червени панделки, суха зеленика и шибои. По шотландски обичай, младият мъж бе сплел и своите коси на слепоочията. Не носеше нито барета, нито какъвто и да било друг отличителен знак, но той нямаше нужда от тях, за да изтъква произхода си.
Лаклан Маккензи се усмихваше царствено на тълпата и показваше безупречните си бели зъби. Лицето и устата бяха типични за неговия клан. Сюизън усети, че се изпълва с гордост. Носът му бе дълъг и тесен, подобно на всеки един от останалите мъже в рода му. Имаше високо чело, а веждите му бяха с един тон
